България на три мемета



България вече официално е в предизборна кампания. Официално, защото за разлика от предишните три парламентарни избори, които идваха след оставка на действащо правителство, третият кабинет на Борисов устиска до края на мандата си, но на фона на повече от шест месеца улични протести, политически престрелки с президента Радев и разпад на управляващата коалиция. И всичко това доведе до своеобразно изтегляне на кампанията напред във времето с очакването, че правителството може да падне всеки момент и удължаване на иначе законоустановения срок от 30 дни. 

Началото на всяка предизборна кампания обичайно преминава през задължителните анализи на очакванията, които група казионни социолози изказват в оцелелите в ТВ ефир подобия на публицистични предавания. А обичайният завършек на този аналитичен тур е клишето - „Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов”.

Трябва да се признае, че клишето не е лишено от истинност, но за да бъде актуално към 2021 г. трябва малко да се преработи:

„Най-много се лъже в социалните мрежи, независимо дали е преди избори, по време на война или след лов”.

А, като стана въпрос за социални мрежи, то у нас думата се асоциира основно с Фейсбук и нормално, предвид факта, че не са много хората на възраст между 18 и 65 години, които нямат профил там.

България, обаче е малък пазар за Фейсбук и рекламата там е безумно евтина. За около 10 евро човек лесно може да изпрати рекламното си послание поне до 10 000 души, а доколко те ще му обърнат внимание, зависи изцяло от уменията на рекламистите. Всякакви сравнения с традиционните медии, техните тарифи и аудитории, не са в полза на последните.

Цените за т.нар. „политическа реклама” са сходни, но там има известна особеност. След като през 2017 - 2018 г. Фейсбук бе в светлината на прожекторите, заради евентуалното влияние върху президентските избори в САЩ, от компанията направиха две ключови промени – политическа реклама може да се пуска само, когато е ясно кой е крайният платец на рекламата, а всички реклами се съхраняват в своеобразна библиотека (Ad Library), където всеки може да провери, кой, кога и за каква политическа реклама е плащал.

И двете мерки, обаче са компромиси и лесно могат да се заобикалят, но пък библиотеката дава интересна информация, стига да се вложат достатъчно усилия в разчитането на данните вътре.

Какво показват данните до старта на официалната предизборната кампания у нас

Най-активни в рекламната си кампания във Фейсбук са от основната извънпарламентарна опозиционна сила „Демократична България”.

За периода 1 декември 2020 – 28 февруари 2021 г. коалицията и съставляващите я партии са похарчили за реклама близо 40 000 евро. Малко над половината от тази сума е похарчила страницата на „Да, България”. За реклама на инициативата „Ти броиш“ са изхарчени малко под 8000 евро, сходна е и сумата, която е използвана за промотиране на публикации на страницата на лидера на коалицията Христо Иванов.

Това, че „Демократична България” (ДБ) са активни във Фейсбук едва ли е някаква шокираща новост. От коалицията очевидно припознават в профила на своите избиратели активните в социалните мрежи хора. Затова и се опитват да доставят посланията си до тях.

Втори важен фактор, който навярно кара ДБ да използва активно реклама във Фейсбук е липсата на достъп до обществените медии. Или поне достъп, който да е сравним с този на  представителите на партиите от управляващата коалиция. Или дори изобщо с парламентарно представените партии. Това е валидно изцяло и за останалите извънпарламентарни опозиционни партии.

Всъщност, това с обратен знак е и фактор, който оказва силно влияние върху поведението в социалните медии на партиите от управлението.

На фона на ДБ, основната парламентарна опозиционна сила – БСП, е изхарчила по-малко от 4000 евро. Над 90% от сумата е отишла за промотиране на постовете на лидера на партията Корнелия Нинова. Останалите средства са разпределени между някои депутати, общински съветници, регионални структури. Поведението на БСП също им а своята логика – партията едва ли търси убедени привърженици през Фейсбук. Освен това БСП има своя телевизия, а и може да разчита на присъствието си в Народното събрание като генератор на съдържание за медиите. Особено за обществените – БНТ, БНР, БТА.

Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ е устойчиво сочена от социолозите като трета политическа сила. До края на февруари формацията е изхарчила за реклама във Фейсбук по-малко от 200 евро. Това е забележително малко за партия, заявила се като участник в изборите още преди година и заемаща толкова ключово място според социолозите. Да, партията на шоумена беше регистрирана от втория опит, но това стана преди повече от седем месеца.

Партията на Трифонов се свързва главно и почти единствено с него като личност. Не толкова с някакви послания към избирателите. А за целите на успешно представяне на изборите телевизията „7/8“ очевидно е достатъчна.

Обаче в първите дни на март страницата „Има такъв народ“ вече започна агресивно да промотира свои кратки видео клипове. Очевидно всички сили на Трифонов по отношение на Фейсбук рекламата ще бъдат съсредоточени в рамките на официалната предизборната кампания.

Шахтата на нашето недоволство

Снимка: BGONAIR.bg     
 16-годишно дете загина от токов удар пред столичната болница „Св. Иван Рилски”. Причината – оголен кабел разположен в шахта на тротоара на булевард „Иван Гешов”, който захранва с ток павилион.


И както при почти всеки трагичен инцидент в България, първата работа на замесените институции беше да се дистанцират и дори отрекат каквато и да е отговорност. Електроразпределителното дружество ЧЕЗ заяви, че шахтата не е тяхна, нито кабелите в нея. Ръководството на болница „Св. Иван Рилски” също обяви, че няма отношение към трагедията. Като виновници за трагедията не разпознаха нито в  столичната община „Триадица“, на чиято територия е шахтата, нито пък Столична община. 


Столичният кмет от ГЕРБ, изпълняващата трети мандат Йорданка Фандъкова, отиде и по-далеч като обвини за трагедията ръководството на район "Триадица" и ЧЕЗ. Причината:  павилионът нямал заповед за въвеждане в експлоатация. С други думи – бил незаконен. А захранването с ток от ЧЕЗ се случило на база „хвърчаща бележка“. Която обаче си била съвсем истинска служебна бележка от столичната община „Триадица“.


От обясненията на ЧЕЗ става ясно, че преди 10 години е постъпило искане за присъединяване към електропенсоната мрежа на павилион, който е със статут на преместваем обект. Най-близката точка за присъединяване се намирала от другата страна на булеварда и всички съоръжения след въпросната точка са отговорност на клиента.


В цялата институционална престрелка кой и как евентуално е виновен постепенно започна да се губи ключов момент в цялата трагедията – шахтата. Как, кога и защо се появява.
Столична община, мобилните оператори и всякакви други мислими и не до там субекти вдигнаха ръце от шахтата и тя се оказва (поне за момента) ничия.


На иституциите не е ясно и кога се е появила въпросната шахта, като в повечето медии се лансира версията, че това е станало през 2018 г. около ремонта на тази част на булеварда „Гешов”. Пет минути с Street View на Google, обаче не само, че показват, че шахтата е съществувала далеч преди 2018 г. и че вакханалията от кабели захранващи павилиончетата тече от минимум десетилетие. Но и навеждат на мисълта, че някоя от замесените институции, които сега държат бързо да се дистанцират от отговорността, в обгрижвала въпросната шахта.

 


И така, най-пресният образ в Street View, на който се вижда шахтата е от август 2019 г. Шахтата е заключена между килнато антипаркинг колче, фиданка, мантинела и бордюра, който отделя тротоара от булевард „Иван Гешов”. Картинката днес не е по-различна. Виждат се и кабелите, закрепени със „свински опашки”, които захранват павилиончетата – по онова време, пет на брой.
Връщаме се назад във времето със следващата снимка запечатана в Street View. Тя е от юни 2015 г. Нещата са по-различни – антипаркинг колчето все още не е килнато, като до него има и още едно, в последствие безследно изчезнало. Няма и фиданка, има стар кестен. Най-сериозната разлика е че между  шахтата, която си е на същото място, и мантинелата има стълб на светофарната уредба.


В основата на стълба се вижда кабел, който излиза от тротоара и увивайки се около него се качва на височина, от където кабела стига го няколкото павилиончета, които по онова време са четири.

 
 
Най-старата снимка в Street View с фаталната шахта е от април 2012 г. Тогава районът изглежда по-различно, тъй като през 2014 г. е ремонтиран тротоара в тази част на булевард „Иван Гешов”.

Стълбът на светофарът, обаче си е все там, а до него е и шахтата, макар и капакът ѝ да е по-различно ориентиран. От нея излизат проводници, които пак се качват по стълба, след което отиват към павилиончетата в района, които тогава са цели осем.

Историята на шахтата, която може да научим от продукта на Google е кратка, но дава достатъчно отправки за бъдещи разследвания от компетентните органи – шахтата съществува от поне април 2012 г., вероятно и от много преди това. Както през 2021 г., така и през 2012 г. от там идват проводниците, които захранват павилиончетата на входа на болницата „Св. Иван Рилски” и близката спирка на градския транспорт.


Цялостната реконструкция на тротоара в този район показва, че някой е обгрижил шахтата – тя е вписана в новата настикла, електрическите кабели са много по-елегантно (в сравнение с 2012 г.) прикрепени към светофарния стълб. Фактът, че шахтата не изчезва по време на реконструкцията показва, че или тя присъства в проекта на тротоара, който задължително включва цялата подземна комуникация, или някой в движение се е погрижил работниците на обекта да ѝ обърне достатъчно внимание.


Въпросът става още по-интересен, когато се отчете, че кабелите, които са в шахтата, идват от другата страна на булеварда (поне според ЧЕЗ). Това прави още по-абсурдна тезата, че някаква шахта с някакви кабели се е появила от нищото и никой не е забелязал това.
Някъде между 2015 и 2019 г. е сменен светофара, като стълбът на новия отива 4 – 5 метра  встрани по посока на булевард „България”. Явно тогава е трябвало да се намери нов начин за прокарване на кабелите и се е стиганало до схемата с мантинелата и „свинските опашки”. По-интересно е друго – някое грижовно лице отново се постарава импровизираната ел. инсталация да продължи функционира.


Фактът, че фаталната шахта съществува от поне девет години ще е удобно извинение за всякакви знайни и незнайни отговорни институции да вдигнат рамене и да кажат „То така си беше, питайте предишните”. Но е и факт, че от 12 години кметът на София е все един и същ. А трагедии като случилата се превръщат в някакъв зловещ „стандарт“. И вече свикваме да ги наричаме нелеп инцидент. В тази трагедия няма нищо нелепо. Има навярно трагично незаинтересовани или престъпно небрежни към работата си административни лица. 

 Автор: Красимир Грозев




Странната сделка за медиите на Пеевски. Какво знаем и какво не

Виктория Боклаг и Делян Пеевски

„Развълнувани сме да обявим тази сделка. България е привлекателен пазар за „Юнайтед Груп“ и бизнесът с „Телеграф“ добре допълва другите ни медийни активи тук, давайки ни липсващия компонент – печатни медии“. 

Така изпълнителният директор на холандската компания „Юнайтед Груп“ Виктория Боклаг коментира в прессъобщение придобиването на медийната империя на ДПС депутата Делян Пеевски.

Сделката за медийното наследство на Пеевски е толкова лишена от логика, че продължава да повдига все повече въпроси. Дори самото обявяване на подписването на споразумение излъчва противоречиви сигнали. 

Честа практика е страните по сделката да излъчат общо съобщение. В случая обаче продавачът Пеевски не е промълвил и дума за продажбата. Собствените му медии съобщиха за сделката без особен възторг и с доста плоски информации. Прессъобщението пък беше разпространено от слабо позната ПР компания, без работещ собствен уеб сайт. 

Още по-странно пък звучеше посланието от заглавието на съобщението: „Юнайтед Груп“ се съгласи да придобие българския вестникарски бизнес „Вестник Телеграф ЕООД“ от Intrust EAD". Очевидният акцент тук е, че продавачът е бил активната страна.


Продажба от трети опит

 
Сделката между Пеевски и „Юнайтед Груп“ е трети опит на ДПС депутата да хариже медийната си империя на чужд купувач. Първият опит датира от 2014 г., когато медийната империя на Първият е от 2014 г., когато медийният бизнес а Пеевски се контролираше все още от неговата майка Ирена Кръстева през „Нова българска медийна група холдинг“. Тогава Кръстева опита да прехвърли дружеството на ирландската компания Мedia Maker Limited на бизнесмена Патрик Халпени (Patrick Halpenny). Халпени е бивш изпълнителен директор на медийната група Communiсorp, която е собственик на серия радиостанции в България, сред които „БГ радио“, радио „Сити“, „Радио 1“, "Радио 1 Рок" "Вероника", както и на телевизия "Сити". Впоследствие тези активи преминаха през контрола на други компании с неясна собственост преди да се озоват в портфейла на собственика на Нова телевизия. 


Вторият опит на Пеевски да прехвърли медиите си на чужд собственик датира от 2018 г. Тогава за купувач беше представен изпълнителният директор на „Ню Бояна филмс” Ярив Лърнър.
И двата опита обаче така и не бяха довършени. 


Защо му е на Пеевски да продава

По време на второто и третото управление на Бойко Борисов ДПС депутатът от опозицията Пеевски се превърна в най-богатата публична фигура. Пеевски декларира серия от странни сделки с финансови активи главно от офшорни дестинации и с това си осигури чисти финансови възможности, с които да издържа медийния си бизнес.
Този медиен бизнес е приеман и като най-ценния актив на Пеевски. Макар и формално в опозиция ДПС депутатът очевидно много харесва управлението на ГЕРБ и Борисов. Това ясно личи от профила на медиите му, които са ярко проправителствени и (доскоро) яростно критични към политическите опоненти на Борисов. 


Без този актив, който освен за политически цели Пеевски успешно използва и за влияние в други интересни за него области като прокуратура и съд, фигурата му изгубила голяма част от лостовете си. Защо му е да го прави?


Защо им е на „Юнайтед Груп“ да купуват

 Тук може би достигаме до най-необяснимата част на сделката. В нея няма никаква пазарна логика, въпреки неловките опити на  „Юнайтед Груп“ да посочат такава. „С „Телеграф“ като част от дейността ни, „Юнайтед Груп“ ще предлага пълния спектър от медийни услуги в България. Добавяме липсващото парче към пъзела, за да създадем 360-градусов бизнес тук“, коментира изпълнителният директор на „Юнайтед Груп“ Виктория Боклаг.
Сделката за медийната група на Пеевски идва след като „Юнайтед Груп“ вече придоби телеком оператора VIVACOM и собственика на Нова ТВ, редица сайтове и радио оператори „Нова Броудкастинг Груп“.


Именно с тези сделки „Юнайтед Груп“ опитва да представи и логиката на придобиване на вестниците на Пеевски. Това обаче е трудно да бъде прието безкритично, защото придобиваният сега медиен актив е силно токсичен.
Медиите на Пеевски са с изключително лоша репутация, печатните издания са със затихващ тираж, а сайтовете са лишени от репутация сред читателите, които потребяват качествена информация.


Сделка или не 

Че сделката е реална и пазарна най-лесно ще се разбере по редакционната политика на изданията. За момента промяна не се наблюдава например в редакционната политика на Нова ТВ. Въпреки заявените напускания на телевизията от няколко ключови фигури, свързвани с Пеевски, медията продължава да има открито проправителствена политика. Подобно поведение имат и вестниците на Пеевски, където смяна на собствеността все още реално няма. 


Ако „Юнайтед Груп“ ще искат наистина да подобрят репутацията на придобиваните медии и да наложат стандарти на работа, то първите сигнали ще дойдат през освобождаването на досегашни ключови хора. Но не само. Редакционната политика е нещото, което ще покаже доколко страната сделка с медиите на Пеевски е реална или по-скоро планирана "щета" за купувача.

„Aко имашe начин някъде да напишем произведено в България“

 


„Вие сте голяма гордост за България, защото знаете в България “Мерцедс S” класа какво е, пък и не са само (в България). И вие да му направите електрониката, дизайна ако щете. Цял свят ще го гледа, ако има начин някъде да напишеме произведено в България…щеше да е хубаво, но поне може да си се хвалиме колкото искаме.“

Думите са на премиера Бойко Борисов от речта му след представянето на новото „Пежо 208“. В него е инсталирано ново табло с визуализация чрез 3D холограма, разработка на българското поделение на американската компания Visteon. В презентацията си представителите на „Вистеон България“ казаха, че подобна технология се използва и в новия модел “Мерцедс S” класа. Това даде повод на Борисов да се развихри за българската техническа мисъл и какво прави българската автомобилна индустрия.

След дежурното преминаване през обичайната тема за автомобилния завод, за който България била готова, а няколко световни компании се конкурират коя да дойде в София, речта зави в необичайна посока.

„Навремето като спреше “Мерцедес S” класа, единственото, което правеха българите беше да идат да му подритнат гумата да кажат каква направа е това. Преди месец открихме завода, който прави мигачите, фаровете, стоповете. В Димитровград сa кабелите, в Русе са дистанционните управления и камерите около „мерцедесите“, а сега на най-специалната кола на „Мерцедес“, вие сте направили най-важното, най-интелигентното, най-доброто“, коментира премиерът.

Ние да си се похвалим

„В този автомобил най-иновативното е създадено от българи, 1300 инженери работят“. Българите не могат да се зарадват, че тези красиви дизайни се пишат от български инженери, технолози“, продължи да реди Борисов.

Разбира се, хубаво е, че с участието на български специалисти се създават иновации към автомобилната индустрия. Но слабо казано е пресилено да се твърди, че най-иновативните технологии в „Мерцедес” се създават в България. А още по-далеч от действителността е, че те се създават от българска компания. „Вистеон електроникс България“ е поделение на американската Visteon. Американската компания започва дейността си след като се отделя от Ford Motor Company, а впоследствие придобива бизнес звеното електроника от Johnson Controls. Според сайта на компанията Visteon снабдява почти всички водещи производители на автомобили, включително BMW, Daimler, Ford, General Motors, Nissan и Hyundai. В рамките на глобалната мрежа от компании в структурата на Visteon работят над 11 000 човека. В България те са 680 – служители с познания в областта на софтуера, хардуера и механиката.

Вие сте нашата гордост

Ако има нещо в речта на Борисов, което да звучи съвсем разумно, то това са думите: „ако има начин някъде да напишеме произведено в България…щеше да е хубаво“.

И това, впрочем, е големият проблем. Който очевидно Борисов разбира, но като изкусен манипулатор се опитва винаги да извърти в положителна за управлението му посока. България е единствената страна в региона, в която няма авотомобилопроизводство. Каквито и напъни да идват от управлението, от самият Борисов, както и браншовата асоциацията на фирмите, произвеждащи детайли за авто индустрията.

В България няма нито едно поделение, което да затваря някакъв производствен цикъл. В България има много компании – близо 300 – произвеждащи детайли, заготовки, части и т.н. за автомобили. Но това са стоки със слаба развойна дейност и още повече със слаба добавена стойност. И колкото и това да се преекспонира от управляващите, фактите не могат да бъдат променени.

А в България няма автомобилна индустрия, защото големите компании избират местата за инвестиции по много критерии – на първо място сигурност на инвестицията, но и възможност за печалба, демографски фактори, обучение.

България е катастрофа в образованието и с ужасни демографски показатели. И това прогонва инвеститорите в автомобилната индустрия. И ако има нещо, което управлението трябва да прави е именно да промени катастрофата в тези сфери. Ако то постигне това инвеститорите няма да има нужда да бъдат кандърдисвани, защото сами ще имат желание да дойдат на такъв пазар.

 

Текстът е публикуван на 9 декември 2019 г. в сайта "Студия Трансмедия"

Управляващите строяват за бой войските си от тролове във Фейсбук

 


 

 

До редовните парламентарни избори може и да остават още месеци, но предизборната борба във Фейсбук вече е открита. При това по-точно е да се каже, че това ще е „война“.

Използването на анонимни профили, т. нар. тролове, не е нова практика за прокарване на политически послания през социалните мрежи. Затягането на правилата на Фейсбук за политическа реклама обаче внася нови нюанси в троловите кампании.

Този политически сезон на мода очевидно ще бъдат анонимните Фейсбук страници, които да ударят конкурентите чрез добре известните „мемета“, фалшиви новини, фантасмагории и обикновени лъжи. Тон в тази посока вече задават проправителствени страници в социалната мрежа. Те вече са задействали десетки рекламни кампании, които имат за цел да осмиват разпознаваните за основни врагове на управляващите от ГЕРБ.

Сред водещите цели са президента Румен Радев, лидерът на БСП Корнелия Нинова, Мая Манолова и Слави Трифонов.

Как работи механизмът

Механизмът е съвсем прост, но доста ефективен. Създава се страница във Фейсбук, която е посветена на някой от политическите конкуренти. С цел увреждане на имиджа на този конкурент на управляващите, в нея започват да се публикуват мемета, някакви „разкрития“ от анонимни сайтове, чертаят се схеми на задкулисие и т.н. Посланията задължително са негативни за обекта на страницата. Съдържанието на страницата се рекламира мощно с цел да достигне до повече хора и да предизвика негативни реакции за политическите конкуренти на ГЕРБ.

Така например на 29 октомври 2020 г. е създадена страницата „Има ли такава партия?“. Тя е посветена на Слави Трифонов и оглавяваната от него политическата партия „Има такъв народ“. Страницата публикува колажи и мемета, в основата на които е Трифонов. Посланието е, че той е „схемаджия“ и влиза в политиката „за да краде“. Страницата има регистрирани шест администратори, два от които извън България. В момента „Има ли такава партия?“ рекламира четири от публикациите си, а други три кампании вече са изтекли.

На 7 декември 2020 г. пък е създадена страницата „Бермудският триъгълник“. Тя е фокусирана върху БСП, лидера на партията Корнелия Нинова, президента Румен Радев. Сред обектите на интерес е и Мая Манолова. Само за последните седем дни страницата е изразходвала малко под 1000 евро за реклама на своите „произведения“ – отново колажи, мемета, графики на задкулисни схеми и др. От началото на съществуването си пък в „Бермудският триъгълник“ са потънали за реклама близо 3500 евро.

Кой плаща?

Като субсидиращ рекламата субект е посочена организацията Zeitgeist България. На сайта zeitgeist-bulgaria.org организацията описва себе си така:

„Zeitgeist България започна като местно политическо движение през 2019 г., фокусирайки се върху социалното съзнание и действията на общността. Скоро станахме признати като силна група от лидери. Привлякохме все повече хора, намерихме много съмишленици и дадохме глас и платформа на тези, които имаха нужда да бъдат чути.“

На сайта няма посочени лица за контакт, няма и никаква информация за начините на финансиране на организацията, нито кои и какви са членовете й.

Единствената налична информация за Zeitgeist България ни връща отново във Фейсбук. Там съществува страница със същото име. Тя е създадена на 20 октомври 2020 г., буквално дни преди появата на „Има ли такава партия?“.

Една от последните публикации на страницата новина със заглавие „Гръцка телевизия надъхва народа: Бойко Борисов трябва да ни стане премиер“.

На страницата се споделят основни публикации от проправителствените сайтове tribune.bg и 7dnisofia.bg. Между тях има публикувани анкети за провежданите противоепидемиологични мерки.

Примерите ясно очертават подготовката на доста кална и кафява изборна битка. А финансов ресурс политическите опоненти на управляващите да бъдат омаскарени очевидно няма да бъде жален.

 

 

 

Държавен холдинг „Рога и копита“ ЕАД

 


„Следствието по делото Корейко — казваше Остап — може да погълне много време.
Колко — един бог знае. Но тъй като няма бог, значи, никой не знае. Ужасно положение. Може би години, а може би и месец.

Всеки случай на нас ни е необходима легалност. Необходимо е да се смесим с бодрата маса служащи. Всичко това ще ни даде кантората.

 Мен отдавна ме влече към административна дейност. По душа съм бюрократ и тъпак. Ние ще доставяме нещо много смешно, да речем, чаени лъжички, номера за кучета или реснарски стоки.

Или рога и копита. Прекрасно!

Рога и копита за нуждите на гребенарската и мундщучната промишленост. Защо не учреждение? При това в моето куфарче се намират чудни бланки за всички случаи в живота и кръгъл, така наречен маджунен печат.

 

Цитатът е от „Златният телец“ на Иля Илф и Евгений Петров, минаващ за хумористично четиво. Описанието обаче все повече прилича на управленска програма, при това изпълнявана в реалния живот, а не история от сaтиричини романи.

Че управлението на ГЕРБ и премиера Бойко Борисов е на ръба на комедията, не е нещо ново. Но в последните седмици третото правителство на Борисов рязко прекрачи този ръб.

Решението за създаване на нов държавен холдинг, който на цената от 1 млрд. лв. (1 000 000 000 лв.) да обедини под една шапка всички държавни и общински ВиК дружества е безумно. То е фарс и комедия. Но е и много опасно. Опасно е, защото се създава устойчива практика това управление да отказва да разрешава болезнени проблеми като просто ги отсрочва или ги пакетира в „нещо по-голямо“.

Проблемите в българската енергетика, политическата корупция там, нерентабилност и какво ли не, бяха временно маскирани през създаването на „Български енергиен холдинг“. Абсолютно куха структура, която беше създадена уж за да се листват акциите й на Българската фондова борса. Тази идея вече е успешно забравена. Холдингът пък е доволно натоварен с корпоративен, държавно гарантиран дълг.

Разбира се, че историята ще се повтори и с водния холдинг. Няма никаква, никаква разумна причина в създаването му. Освен временно да се потушат проблемите в управлението на язовирите, за които същото правителство на Борисов вече отпусна 500 млн. лв., незнайно как похарчени.

Или пък да се маскират криминално функциониращи ВЕЦ-ове, които със знанието и одобрението на държавната администрация са използвали незаконно воден ресурс.

Като добре запознат със старите комунистически апаратни трикове Борисов знае максимата „Ако не искаш един въпрос да се разреши – създай междуведомствена комисия“. Днес това изглежда като „Ако не искаш един въпрос да се разреши – създай държавен холдинг“.

 

Текстът е публикуван в "Студия Трансмедия" на 17.01.2020 г.

Мисия Северозапад: Работа, работа, работа….няма


В края на юли 2020 г. първата вълна от пандемията с коронавирус е отшумяла в България. Хиляди хора са по улиците с искания за оставка на правителството и на главния прокурор. Докато в много от страните в Европа ускорено се изготвят протоколи за действие при очакваната нова вълна от вируса през есента, търсят се нови и нови механизми за подкрепа на бизнеса и за създаване на работни места, управляващите в България са заети…с оцеляването си. 

Ограничителните мерки срещу КОВИД-19 са в миналото, а управляващите се съсредоточават в говоренето за това как ускорено ще се справят с рязко повишилата се безработица.
"Откриваме най-високотехнологичните заводи с висока добавена стойност в Северозапада. Немски бижута. Тук се произвежда електрониката, която движи автомобилите“.


Думите са на премиера Бойко Борисов. Казани са в неговото шоу на колела – излъчвания на живо от лично управляваната от него джипка. Думите на Борисов са част от тирадата му при обиколката му из шосетата около Враца. В колата с него се возят кметът Калин Каменов (ГЕРБ) и министърът на регионалното развитие Петя Аврамова. 


Целта на заниманието – да се обясни на хората как Северозападна България е на прага на разцъфтяване. Строят се заводи, строят се пътища, строят се тръбопроводи…


Три месеца по-късно картината на цъфтящия Северозапад е малко по-различна. Равнището на безработица за периода януари-септември в региона е 15.2% от икономически активни лица в област Видин, 12.8% в област Враца и 13.5% в област Монтана. И в трите области, както и във всички бюра по труда то е близо два пъти  по-високо от средното равнище за страната през периода (7.5%). Данните са на Дирекция "Регионална служба по заетостта" в Монтана, цитирани от БНР


Според НСИ процесът продължава и през октомври и първите две седмици на ноември. И дори ескалира. Новорегистрираните безработни във Враца от началото от октомври например са близо 1500 души, докато заявените нови работни места са под 1000. За Видин данни са 760 загубени и 534 създадени работни места. А за Монтана 995 и съответно 624.


И всичко това нямаше да бъде толкова странно, ако не идваше на фона на изявления как строителството на пътища, както и на газопровода „Турски поток“ създава хиляди работни места в България. 


Част от туристическата обиколка на Борисов с джипката от края на юли включва и речитатив от регионалния министър Аврамова, в който тя обяснява за напредъка в строителството на пътя Ботевград-Мездра. През лятото в региона вече се изпълнява и проектната част на „Турски поток“. По нищо обаче не личи тези големи инфраструктурни проекта да са подобрили пазара на труда в региона. Това може да изглежда изумително, но част от отговорите се намират във видео, разпространено от гражданско сдружение БОЕЦ. От него се разбира, че изпълнители на строителните дейности по „Турски поток“ са руски компании с белоруски служители. 


А дори само двата проекта биха могли буквално да преобърнат мрачната тенденция на трудовия пазар в региона. Вместо това хората в региона са изправени пред обичайна си мисия, в която се опитват да оцелеят вече десетилетия – работа няма, действайте!