Управляващите строяват за бой войските си от тролове във Фейсбук

 


 

 

До редовните парламентарни избори може и да остават още месеци, но предизборната борба във Фейсбук вече е открита. При това по-точно е да се каже, че това ще е „война“.

Използването на анонимни профили, т. нар. тролове, не е нова практика за прокарване на политически послания през социалните мрежи. Затягането на правилата на Фейсбук за политическа реклама обаче внася нови нюанси в троловите кампании.

Този политически сезон на мода очевидно ще бъдат анонимните Фейсбук страници, които да ударят конкурентите чрез добре известните „мемета“, фалшиви новини, фантасмагории и обикновени лъжи. Тон в тази посока вече задават проправителствени страници в социалната мрежа. Те вече са задействали десетки рекламни кампании, които имат за цел да осмиват разпознаваните за основни врагове на управляващите от ГЕРБ.

Сред водещите цели са президента Румен Радев, лидерът на БСП Корнелия Нинова, Мая Манолова и Слави Трифонов.

Как работи механизмът

Механизмът е съвсем прост, но доста ефективен. Създава се страница във Фейсбук, която е посветена на някой от политическите конкуренти. С цел увреждане на имиджа на този конкурент на управляващите, в нея започват да се публикуват мемета, някакви „разкрития“ от анонимни сайтове, чертаят се схеми на задкулисие и т.н. Посланията задължително са негативни за обекта на страницата. Съдържанието на страницата се рекламира мощно с цел да достигне до повече хора и да предизвика негативни реакции за политическите конкуренти на ГЕРБ.

Така например на 29 октомври 2020 г. е създадена страницата „Има ли такава партия?“. Тя е посветена на Слави Трифонов и оглавяваната от него политическата партия „Има такъв народ“. Страницата публикува колажи и мемета, в основата на които е Трифонов. Посланието е, че той е „схемаджия“ и влиза в политиката „за да краде“. Страницата има регистрирани шест администратори, два от които извън България. В момента „Има ли такава партия?“ рекламира четири от публикациите си, а други три кампании вече са изтекли.

На 7 декември 2020 г. пък е създадена страницата „Бермудският триъгълник“. Тя е фокусирана върху БСП, лидера на партията Корнелия Нинова, президента Румен Радев. Сред обектите на интерес е и Мая Манолова. Само за последните седем дни страницата е изразходвала малко под 1000 евро за реклама на своите „произведения“ – отново колажи, мемета, графики на задкулисни схеми и др. От началото на съществуването си пък в „Бермудският триъгълник“ са потънали за реклама близо 3500 евро.

Кой плаща?

Като субсидиращ рекламата субект е посочена организацията Zeitgeist България. На сайта zeitgeist-bulgaria.org организацията описва себе си така:

„Zeitgeist България започна като местно политическо движение през 2019 г., фокусирайки се върху социалното съзнание и действията на общността. Скоро станахме признати като силна група от лидери. Привлякохме все повече хора, намерихме много съмишленици и дадохме глас и платформа на тези, които имаха нужда да бъдат чути.“

На сайта няма посочени лица за контакт, няма и никаква информация за начините на финансиране на организацията, нито кои и какви са членовете й.

Единствената налична информация за Zeitgeist България ни връща отново във Фейсбук. Там съществува страница със същото име. Тя е създадена на 20 октомври 2020 г., буквално дни преди появата на „Има ли такава партия?“.

Една от последните публикации на страницата новина със заглавие „Гръцка телевизия надъхва народа: Бойко Борисов трябва да ни стане премиер“.

На страницата се споделят основни публикации от проправителствените сайтове tribune.bg и 7dnisofia.bg. Между тях има публикувани анкети за провежданите противоепидемиологични мерки.

Примерите ясно очертават подготовката на доста кална и кафява изборна битка. А финансов ресурс политическите опоненти на управляващите да бъдат омаскарени очевидно няма да бъде жален.

 

 

 

Държавен холдинг „Рога и копита“ ЕАД

 


„Следствието по делото Корейко — казваше Остап — може да погълне много време.
Колко — един бог знае. Но тъй като няма бог, значи, никой не знае. Ужасно положение. Може би години, а може би и месец.

Всеки случай на нас ни е необходима легалност. Необходимо е да се смесим с бодрата маса служащи. Всичко това ще ни даде кантората.

 Мен отдавна ме влече към административна дейност. По душа съм бюрократ и тъпак. Ние ще доставяме нещо много смешно, да речем, чаени лъжички, номера за кучета или реснарски стоки.

Или рога и копита. Прекрасно!

Рога и копита за нуждите на гребенарската и мундщучната промишленост. Защо не учреждение? При това в моето куфарче се намират чудни бланки за всички случаи в живота и кръгъл, така наречен маджунен печат.

 

Цитатът е от „Златният телец“ на Иля Илф и Евгений Петров, минаващ за хумористично четиво. Описанието обаче все повече прилича на управленска програма, при това изпълнявана в реалния живот, а не история от сaтиричини романи.

Че управлението на ГЕРБ и премиера Бойко Борисов е на ръба на комедията, не е нещо ново. Но в последните седмици третото правителство на Борисов рязко прекрачи този ръб.

Решението за създаване на нов държавен холдинг, който на цената от 1 млрд. лв. (1 000 000 000 лв.) да обедини под една шапка всички държавни и общински ВиК дружества е безумно. То е фарс и комедия. Но е и много опасно. Опасно е, защото се създава устойчива практика това управление да отказва да разрешава болезнени проблеми като просто ги отсрочва или ги пакетира в „нещо по-голямо“.

Проблемите в българската енергетика, политическата корупция там, нерентабилност и какво ли не, бяха временно маскирани през създаването на „Български енергиен холдинг“. Абсолютно куха структура, която беше създадена уж за да се листват акциите й на Българската фондова борса. Тази идея вече е успешно забравена. Холдингът пък е доволно натоварен с корпоративен, държавно гарантиран дълг.

Разбира се, че историята ще се повтори и с водния холдинг. Няма никаква, никаква разумна причина в създаването му. Освен временно да се потушат проблемите в управлението на язовирите, за които същото правителство на Борисов вече отпусна 500 млн. лв., незнайно как похарчени.

Или пък да се маскират криминално функциониращи ВЕЦ-ове, които със знанието и одобрението на държавната администрация са използвали незаконно воден ресурс.

Като добре запознат със старите комунистически апаратни трикове Борисов знае максимата „Ако не искаш един въпрос да се разреши – създай междуведомствена комисия“. Днес това изглежда като „Ако не искаш един въпрос да се разреши – създай държавен холдинг“.

 

Текстът е публикуван в "Студия Трансмедия" на 17.01.2020 г.

Мисия Северозапад: Работа, работа, работа….няма


В края на юли 2020 г. първата вълна от пандемията с коронавирус е отшумяла в България. Хиляди хора са по улиците с искания за оставка на правителството и на главния прокурор. Докато в много от страните в Европа ускорено се изготвят протоколи за действие при очакваната нова вълна от вируса през есента, търсят се нови и нови механизми за подкрепа на бизнеса и за създаване на работни места, управляващите в България са заети…с оцеляването си. 

Ограничителните мерки срещу КОВИД-19 са в миналото, а управляващите се съсредоточават в говоренето за това как ускорено ще се справят с рязко повишилата се безработица.
"Откриваме най-високотехнологичните заводи с висока добавена стойност в Северозапада. Немски бижута. Тук се произвежда електрониката, която движи автомобилите“.


Думите са на премиера Бойко Борисов. Казани са в неговото шоу на колела – излъчвания на живо от лично управляваната от него джипка. Думите на Борисов са част от тирадата му при обиколката му из шосетата около Враца. В колата с него се возят кметът Калин Каменов (ГЕРБ) и министърът на регионалното развитие Петя Аврамова. 


Целта на заниманието – да се обясни на хората как Северозападна България е на прага на разцъфтяване. Строят се заводи, строят се пътища, строят се тръбопроводи…


Три месеца по-късно картината на цъфтящия Северозапад е малко по-различна. Равнището на безработица за периода януари-септември в региона е 15.2% от икономически активни лица в област Видин, 12.8% в област Враца и 13.5% в област Монтана. И в трите области, както и във всички бюра по труда то е близо два пъти  по-високо от средното равнище за страната през периода (7.5%). Данните са на Дирекция "Регионална служба по заетостта" в Монтана, цитирани от БНР


Според НСИ процесът продължава и през октомври и първите две седмици на ноември. И дори ескалира. Новорегистрираните безработни във Враца от началото от октомври например са близо 1500 души, докато заявените нови работни места са под 1000. За Видин данни са 760 загубени и 534 създадени работни места. А за Монтана 995 и съответно 624.


И всичко това нямаше да бъде толкова странно, ако не идваше на фона на изявления как строителството на пътища, както и на газопровода „Турски поток“ създава хиляди работни места в България. 


Част от туристическата обиколка на Борисов с джипката от края на юли включва и речитатив от регионалния министър Аврамова, в който тя обяснява за напредъка в строителството на пътя Ботевград-Мездра. През лятото в региона вече се изпълнява и проектната част на „Турски поток“. По нищо обаче не личи тези големи инфраструктурни проекта да са подобрили пазара на труда в региона. Това може да изглежда изумително, но част от отговорите се намират във видео, разпространено от гражданско сдружение БОЕЦ. От него се разбира, че изпълнители на строителните дейности по „Турски поток“ са руски компании с белоруски служители. 


А дори само двата проекта биха могли буквално да преобърнат мрачната тенденция на трудовия пазар в региона. Вместо това хората в региона са изправени пред обичайна си мисия, в която се опитват да оцелеят вече десетилетия – работа няма, действайте!

Германските милиардери зад ковид ваксината

 


Кога ще е готова ваксината срещу КОВИД-19? Това е един от най-честите въпроси, които хората си задават, докато новините за разрастването на втората вълна заразяване ги заливат.

И докато данните за напредъка в разработките на няколкото конкуриращи се колективa са основен медиен фокус, данните за финансирането на проектите и печалбата от производството на ваксини остават на заден план.

Но от производството на ваксините ще има печеливши. По данни на „Ройтерс“ Европейският съюз има сключени договори с две от най-напредналите в разработката на ваксини компании – BionTech и CureVac.

Договорката с BionTech включва доставката на поне 200 млн. дози от ваксината на компанията на цена от 15 евро или общо около 3.1 млрд. еврои с оция за добавка на още 100 млн. дози до 4.65 млрд. евро. Цната при CureVac е по-ниска – 10 евро за доза. Подписаният договор предвижда доставката на 225 млн. дози с оция за добавяне на още 180 млн. дози. Така стойността на сделката достига 4.05 млрд. евро.

И BionTech, и CureVac са базирани в Германия частни биотехнологични компании. И двете дружества вече са публични компании след като получиха значително държавно финансиране за своите проекти още през пролетта по време на първата вълна на заразване с коронавирус в Европа. Впоследствие те качиха свои акции за търговия на борсата.

Кой стои зад компаниите?

CureVac е с мажоритарен собственик Дитмар Хоп. Повече е известен като един от учредителите на софтуерната компания SAP. А в послдените години и като собственик на футболния клуб Хофенхайм. В класацията на „Форбс“ за най-богатите личности заема 86 място с оценка на бизнеса му от малко над 15 млрд. долара.

Пряко и чрез компанията си Dievini Hopp BioTech holding GmbH Хоп има контрол над CureVac. В проспекта за листване на акциите си на американската технологична борса NASDAQ от CureVac заявяват, че до този момент не са разпредеяли дивидент на акционерите си, но че според устава на компанията това все пак е разрешено.

Другият голям печеливш в сделката за ваксини с ЕС е отново германска компания – BionTech. Контрол над нея имат близнаците ветерани във фармацевтиката Томас и Андреас Щрюнгман. Братята са създадели на баварската фармацевтична компания Hexal, която продават на Novartis.

В BionTech близнаците държат контролния пакет акции през дружеството си AT Impf GmbH.

 

Пунта Мара 2.0: Икономическите мерки срещу КОВИД – 19

 

Държавата е ангажирала ресурс от 4.5 млрд. лв. за да противодейства на икономическите
последици от пандемията с коронавирус. Така премиерът Бойко Борисов и вече бившият финансов министър Владислав Горанов представиха в края на март готовността на управляващите да подпомогнат бизнеса и социалната система. 

Близо осем месеца след това управленският хаос е толкова голям, че трудно може да се изчисли ефективността на мерките, както и на финансовата им изразимост.

От грантови схеми, които биха били най-прозрачен, измерим и честен начин на подпомагане, управлението навлезе в мерки за промяна на данъчната политика спрямо някои от засегнатите сектори, отмяна на административни изисквания и ред други стъпки.

60/40

Около 1 млрд. лв. държавата заяви, че е готова да отдели за поемане на 60% от брутната заплата на работещ в засегнат сектор. Останалите 40% и осигуровките трябваше да останат за сметка на работодателите. След няколко промени в движение на условията по мярката тя остана валидна до края на юли. По нея бяха разчетени като изплатени 185 млн. лв., или близо шест пъти по-малко от заложения обем. Последните данни от НОИ показват, че месечните плащания през август и септември са в порядъка на няколкостотин хиляди лева.  

Впоследствие мярката смени „дизайна си“ и беше насочена главно към хотелиерството и ресторантьорството. По това време управляващите привидяха в туристическия сектор основаната икономическа жертва на пандемията от КОВИД – 19.

В опит за спасение на сектора те рязко преминаха към промени в данъчното законодателство като понижиха ДДС за храната в заведенията до 9%. Работодателите в сектора пък се ангажираха да започнат да плащат осигуровки върху реалния доход на служителите си. Без да е ясно кака това кореспондира с корона кризата обещанието беше отчетено от управляващите като успех в борбата със сивата икономика.

Безлихвени кредити

Загубилите работата си заради пандемията хора получиха опцията за кредит до 4500 лв. през администрирана от Българската банка за развитие (ББР) програма на стойност 200 млн. лв. Последните данни от ББР показват, че до този момент програмата не е изпълнила дори 50% от целта си. Отпуснати са кредити за малко над 91 млн. лв. на близо 22 000 физически лица.

Фирмени кредити

Друга програма през ББР предвиждаше 500 млн. лв. кредитен пул за малките и средни предприятия в затруднение. Данните показват, че към момента от схемата са се възползвали фирми с кредити за общо 107 млн. лв., или малко над 20% от общия обем.

Напълно несъстоятелни се оказаха и анонсите на Борисов от март месец, че само за дни от 1.5 млрд. лв. държавата вече е преминала на дефицит от 1.5 млрд. лв. Данните за изпълнението на бюджета към края на октомври показват все още 618 млн. лв. излишък,  макар и той да намалява.

 

Така общата картина на управлението на държавните финанси в условията на корона криза показва обичайните за ГЕРБ и Борисов хаос, лутане в крайности, непредвидимост и изключителна слаба ефективност.