Защо Борисов няма да стане Доган

Лидерът на ГЕРБ и трикратен премиер Бойко Борисов (ще) се оттегля от активната политическа сцена и под лозунга „Да дадем път на младите“ (ще) контролира партията си от покоите си в Банкя. 

Горе-долу така звучи легендата, която периодично се изтъркулва в публичното говорене през устата на някой анализатор, политически наблюдател, социолог, или обикновен дизайнер, както се казва. Тази теория периодично се подхранва(ше) и от самия премиер в оставка. „Отстъпих назад да не ги ядосвам“. Така Борисов представи провалилата се номинация на Даниел Митов за премиер, както и отказа лидерът на ГЕРБ да бъде депутат в новоконституираното Народно събрание. 

Но това не е нова сюжетна линия. По време на третия си мандат Борисов многократно пускаше позивната „Оттеглям се“. Тя се завъртеше ту покрай невероятни конструктивни успехи по републиканските пътища, строителството на които лидерът на ГЕРБ превърна в свой основен професионален ангажимент, ту покрай неспирните критики от български и чужди неправителствени организации за липсата на медийна свобода и проблемите в правоохранителната система. 

Това „оттегляне“ на Борисов често бива(ше) представяно от същите анализатори, наблюдатели, социолози и обикновени дизайнери като припознаване на модела на Доган. „Иди си Бойко в Банкя и си управлявай от там, остави ги тия тука, те не разбират, колкото теб“. 

Самият Борисов нееднократно е намигвал към Доган. Откакто за първи път получи властта през 2009 г. Преди да влезе в управлението Борисов беше на вълната „Станишев и Доган ще ги гоня до затвора“. Но веднага след изпадането от управлението през 2013 г. лидерът на ГЕРБ смени плочата. В интервю за „Медиапул“ през февруари 2014 г. тогавашният опозиционен лидер казва:
„Доган пръв осъзна, че ако има медийна империя и контрол върху съдебната власт, може да управлява“. 

„Оттеглянето“ на Борисов след последните парламентарни избори се превърна в обикновена комедия, каквато само лидерът на ГЕРБ може да забърка. Той първо се появи в изборната нощ пред паркираната в двора на къщата си служебна джипка, а после използва странната си контузия и посещение в болница да излъчва ежедневни живи включвания в профил си във Фейсбук. И така до понеделника след Великден, когато иначе демонстриращият силна набожност Борисов, включи турбото с два брифинга на ГЕРБ за няколко часа. 

Борисов не е Доган и няма как да бъде. 

 На лидера на ГЕРБ може много да му се иска да се показва в ролята на Кръстника, на този, който разпределя порциите в държавата, на Мъдреца, Началника от последно ниво, който може да контролира всичко в държавата от покоите си в Банкя. Много му се иска, но Борисов е абсолютно неспособен да го изпълни. Известен факт е, че почетният лидер на ДПС е вербуван от бившата Държавна сигурност навярно и обучаван да бъде точно това, което е – политически играч, безскрупулен спекулант, интригант на едро, човек способен да генерира зависимости и да ги използва. В същото време Борисов е обучаван за пожарникар. Двамата имат такава диспропорция във възможностите си, че е комично да бъдат сравнявани. 

И, да, Борисов наистина копира Доган със създаването на зависими медии и прокарването на капии в съдебната система. Но за разлика от Доган Борисов е комедиант. Той е медиен продукт. Нуждае се да бъде в центъра на камерите. Иначе не струва и пет пари. Борисов трябва да се прави на шут, за да има шанс. А да сте виждали шут, който не се показва пред публиката, а я разсмива и грабва без да се показва? Няма и да видите. 

Борисов няма да стане Доган. По-вероятно е да стане Тодор Живков и да изкара някой и друг месец в затвора. Вярвам всички не се съмняваме, че не е като да няма за какво.

Тела в покой и в движение

Внезапното реактивиране в публичното пространство на уволнените от Борисов през лятото „министри на ДПС“ създава усещането, че премиерът няма контрол над партията си, която се превръща в обикновен политически инструмент за реализация на корпоративните интереси на движението

 

Само за седмица позадрямалият политически живот в България, при това в началото на изборна кампания, рязко се раздвижи. Първо ДПС се лиши от участието на запомнящата се фигура на Делян Пеевски в листите си. Внезапно и малко очаквано. Неочаквано заради влиянието на Пеевски не само в партията, но и далеч отвъд нея – в други партии, в управлението на страната, в съдебната система и прокуратурата, в службите. 


Но това действие съвпадна и с нещо също толкова неочаквано. Управляващата партия ГЕРБ извади отново на показ уволнените през лятото от премиера Бойко Борисов министри, защото имало съмнение, че са на ДПС. В разгара на антиправителствените протести през 2020 г. Борисов уволни министъра на финансите Владислав Горанов, на вътрешните работи Младен Маринов и на икономиката Емил Караниколов. Основанието – структурите в партията ги приемали за свързани с ДПС.


С началото на изборната кампания обаче Младен Маринов се оказа водач на листа. Това беше много изненадващо, но не колкото внезапната поява на Владислав Горанов на събитие с половината министерски съвет, организирано от КНСБ.  На него ГЕРБ представи приоритети в икономическата си програма. Наред с вицепремиера Томислав Дончев, социалния министър Деница Сачева, министъра на икономиката Лъчезар Борисов, на транспорта Росен Желязков и на здравеопазването Костадин Ангелов, гост и лектор беше и Владислав Горанов. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров дори го нарече „финансовия министър“.


Участието на Горанов идва на фона на отсъствието му от листите за изборите на ГЕРБ. Отсъствие, което може да се възприема и като своеобразно издигане в йерархията. Преди седмици Горанов беше посочен от бившия зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов като човек, който реди листите на управляващата партия. 


А това някак директно ни връща към ДПС, където отсъстващият Пеевски също се възприема за високопоставен в йерархията. Свързването на Горанов и Пеевски сигурно щеше да е много имагинерно, въпреки много коментари в публичното пространство от добре запознати с политико-корпоративния свят в страната ни. Че Горанов е министър на Пеевски са свидетелствали в свои изказвания и банкерът Цветан Василев и хазартният бос Васил Божков. Все хора, които не е като да не познават задкулисните сделки и мръсните тайни на властта.
Та въпреки тези свидетелства свързването на Горанов и Пеевски нямаше да е толкова лесно ако не беше една снимка от първото управление на Борисов. Тогава двамата все още очевидно в ролята на „младши партньори“ и обикновени месинджъри на посланията и договорките на началниците си. 


Преминаването на Пеевски и Горанов на сянка сега показва, че те очевидно се изкачват. Някой би ги определил и като младите босове. 


И това не бива да е изненада. Ако в първото си правителство Борисов беше безапелационно човекът, който командва, то сега контролът му над управлението на държавата е по-скоро фигуративен. Но завръщането на отстранените от него хора говори, че Борисов губи, ако дори вече не е окончателно загубил, контрола над собствената си партия. 


Защото Борисов може и да отстрани Горанов, Караниколов и Маринов под натиска на уличните протести. Но е много важно да датираме точно кога се случи това и какви са събитията по това време.
А събитията са, че малко преди и около уволнението на тримата Борисов беше атакувам с изтичането на снимките с пачки и кюлчета от спалнята му, както и със серия от уличаващи го в корупция и търговия с влияние записи. 


По това време Борисов излъчваше през профилите си в социалните мрежи послания, че е „време за размисъл“, за „вземане на важни решения“ и недвусмислено сигнализираше, че е готов да подаде оставка и да отиде на избори.


Фактът на уволнението сякаш беше по-скоро реакция към атакувалите го със записите. А ако това предположение е вярно, то макар и да говори някакви други небивалици за президентски дронове, Борисов разпознава ДПС и Пеевски като автори на атаката към него. 


А завръщането на уволнението говори само, че премиерът е в слаби позиции дори вече в собствената си партия.

България на три мемета



България вече официално е в предизборна кампания. Официално, защото за разлика от предишните три парламентарни избори, които идваха след оставка на действащо правителство, третият кабинет на Борисов устиска до края на мандата си, но на фона на повече от шест месеца улични протести, политически престрелки с президента Радев и разпад на управляващата коалиция. И всичко това доведе до своеобразно изтегляне на кампанията напред във времето с очакването, че правителството може да падне всеки момент и удължаване на иначе законоустановения срок от 30 дни. 

Началото на всяка предизборна кампания обичайно преминава през задължителните анализи на очакванията, които група казионни социолози изказват в оцелелите в ТВ ефир подобия на публицистични предавания. А обичайният завършек на този аналитичен тур е клишето - „Най-много се лъже преди избори, по време на война и след лов”.

Трябва да се признае, че клишето не е лишено от истинност, но за да бъде актуално към 2021 г. трябва малко да се преработи:

„Най-много се лъже в социалните мрежи, независимо дали е преди избори, по време на война или след лов”.

А, като стана въпрос за социални мрежи, то у нас думата се асоциира основно с Фейсбук и нормално, предвид факта, че не са много хората на възраст между 18 и 65 години, които нямат профил там.

България, обаче е малък пазар за Фейсбук и рекламата там е безумно евтина. За около 10 евро човек лесно може да изпрати рекламното си послание поне до 10 000 души, а доколко те ще му обърнат внимание, зависи изцяло от уменията на рекламистите. Всякакви сравнения с традиционните медии, техните тарифи и аудитории, не са в полза на последните.

Цените за т.нар. „политическа реклама” са сходни, но там има известна особеност. След като през 2017 - 2018 г. Фейсбук бе в светлината на прожекторите, заради евентуалното влияние върху президентските избори в САЩ, от компанията направиха две ключови промени – политическа реклама може да се пуска само, когато е ясно кой е крайният платец на рекламата, а всички реклами се съхраняват в своеобразна библиотека (Ad Library), където всеки може да провери, кой, кога и за каква политическа реклама е плащал.

И двете мерки, обаче са компромиси и лесно могат да се заобикалят, но пък библиотеката дава интересна информация, стига да се вложат достатъчно усилия в разчитането на данните вътре.

Какво показват данните до старта на официалната предизборната кампания у нас

Най-активни в рекламната си кампания във Фейсбук са от основната извънпарламентарна опозиционна сила „Демократична България”.

За периода 1 декември 2020 – 28 февруари 2021 г. коалицията и съставляващите я партии са похарчили за реклама близо 40 000 евро. Малко над половината от тази сума е похарчила страницата на „Да, България”. За реклама на инициативата „Ти броиш“ са изхарчени малко под 8000 евро, сходна е и сумата, която е използвана за промотиране на публикации на страницата на лидера на коалицията Христо Иванов.

Това, че „Демократична България” (ДБ) са активни във Фейсбук едва ли е някаква шокираща новост. От коалицията очевидно припознават в профила на своите избиратели активните в социалните мрежи хора. Затова и се опитват да доставят посланията си до тях.

Втори важен фактор, който навярно кара ДБ да използва активно реклама във Фейсбук е липсата на достъп до обществените медии. Или поне достъп, който да е сравним с този на  представителите на партиите от управляващата коалиция. Или дори изобщо с парламентарно представените партии. Това е валидно изцяло и за останалите извънпарламентарни опозиционни партии.

Всъщност, това с обратен знак е и фактор, който оказва силно влияние върху поведението в социалните медии на партиите от управлението.

На фона на ДБ, основната парламентарна опозиционна сила – БСП, е изхарчила по-малко от 4000 евро. Над 90% от сумата е отишла за промотиране на постовете на лидера на партията Корнелия Нинова. Останалите средства са разпределени между някои депутати, общински съветници, регионални структури. Поведението на БСП също им а своята логика – партията едва ли търси убедени привърженици през Фейсбук. Освен това БСП има своя телевизия, а и може да разчита на присъствието си в Народното събрание като генератор на съдържание за медиите. Особено за обществените – БНТ, БНР, БТА.

Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ е устойчиво сочена от социолозите като трета политическа сила. До края на февруари формацията е изхарчила за реклама във Фейсбук по-малко от 200 евро. Това е забележително малко за партия, заявила се като участник в изборите още преди година и заемаща толкова ключово място според социолозите. Да, партията на шоумена беше регистрирана от втория опит, но това стана преди повече от седем месеца.

Партията на Трифонов се свързва главно и почти единствено с него като личност. Не толкова с някакви послания към избирателите. А за целите на успешно представяне на изборите телевизията „7/8“ очевидно е достатъчна.

Обаче в първите дни на март страницата „Има такъв народ“ вече започна агресивно да промотира свои кратки видео клипове. Очевидно всички сили на Трифонов по отношение на Фейсбук рекламата ще бъдат съсредоточени в рамките на официалната предизборната кампания.

Шахтата на нашето недоволство

Снимка: BGONAIR.bg     
 16-годишно дете загина от токов удар пред столичната болница „Св. Иван Рилски”. Причината – оголен кабел разположен в шахта на тротоара на булевард „Иван Гешов”, който захранва с ток павилион.


И както при почти всеки трагичен инцидент в България, първата работа на замесените институции беше да се дистанцират и дори отрекат каквато и да е отговорност. Електроразпределителното дружество ЧЕЗ заяви, че шахтата не е тяхна, нито кабелите в нея. Ръководството на болница „Св. Иван Рилски” също обяви, че няма отношение към трагедията. Като виновници за трагедията не разпознаха нито в  столичната община „Триадица“, на чиято територия е шахтата, нито пък Столична община. 


Столичният кмет от ГЕРБ, изпълняващата трети мандат Йорданка Фандъкова, отиде и по-далеч като обвини за трагедията ръководството на район "Триадица" и ЧЕЗ. Причината:  павилионът нямал заповед за въвеждане в експлоатация. С други думи – бил незаконен. А захранването с ток от ЧЕЗ се случило на база „хвърчаща бележка“. Която обаче си била съвсем истинска служебна бележка от столичната община „Триадица“.


От обясненията на ЧЕЗ става ясно, че преди 10 години е постъпило искане за присъединяване към електропенсоната мрежа на павилион, който е със статут на преместваем обект. Най-близката точка за присъединяване се намирала от другата страна на булеварда и всички съоръжения след въпросната точка са отговорност на клиента.


В цялата институционална престрелка кой и как евентуално е виновен постепенно започна да се губи ключов момент в цялата трагедията – шахтата. Как, кога и защо се появява.
Столична община, мобилните оператори и всякакви други мислими и не до там субекти вдигнаха ръце от шахтата и тя се оказва (поне за момента) ничия.


На иституциите не е ясно и кога се е появила въпросната шахта, като в повечето медии се лансира версията, че това е станало през 2018 г. около ремонта на тази част на булеварда „Гешов”. Пет минути с Street View на Google, обаче не само, че показват, че шахтата е съществувала далеч преди 2018 г. и че вакханалията от кабели захранващи павилиончетата тече от минимум десетилетие. Но и навеждат на мисълта, че някоя от замесените институции, които сега държат бързо да се дистанцират от отговорността, в обгрижвала въпросната шахта.

 


И така, най-пресният образ в Street View, на който се вижда шахтата е от август 2019 г. Шахтата е заключена между килнато антипаркинг колче, фиданка, мантинела и бордюра, който отделя тротоара от булевард „Иван Гешов”. Картинката днес не е по-различна. Виждат се и кабелите, закрепени със „свински опашки”, които захранват павилиончетата – по онова време, пет на брой.
Връщаме се назад във времето със следващата снимка запечатана в Street View. Тя е от юни 2015 г. Нещата са по-различни – антипаркинг колчето все още не е килнато, като до него има и още едно, в последствие безследно изчезнало. Няма и фиданка, има стар кестен. Най-сериозната разлика е че между  шахтата, която си е на същото място, и мантинелата има стълб на светофарната уредба.


В основата на стълба се вижда кабел, който излиза от тротоара и увивайки се около него се качва на височина, от където кабела стига го няколкото павилиончета, които по онова време са четири.

 
 
Най-старата снимка в Street View с фаталната шахта е от април 2012 г. Тогава районът изглежда по-различно, тъй като през 2014 г. е ремонтиран тротоара в тази част на булевард „Иван Гешов”.

Стълбът на светофарът, обаче си е все там, а до него е и шахтата, макар и капакът ѝ да е по-различно ориентиран. От нея излизат проводници, които пак се качват по стълба, след което отиват към павилиончетата в района, които тогава са цели осем.

Историята на шахтата, която може да научим от продукта на Google е кратка, но дава достатъчно отправки за бъдещи разследвания от компетентните органи – шахтата съществува от поне април 2012 г., вероятно и от много преди това. Както през 2021 г., така и през 2012 г. от там идват проводниците, които захранват павилиончетата на входа на болницата „Св. Иван Рилски” и близката спирка на градския транспорт.


Цялостната реконструкция на тротоара в този район показва, че някой е обгрижил шахтата – тя е вписана в новата настикла, електрическите кабели са много по-елегантно (в сравнение с 2012 г.) прикрепени към светофарния стълб. Фактът, че шахтата не изчезва по време на реконструкцията показва, че или тя присъства в проекта на тротоара, който задължително включва цялата подземна комуникация, или някой в движение се е погрижил работниците на обекта да ѝ обърне достатъчно внимание.


Въпросът става още по-интересен, когато се отчете, че кабелите, които са в шахтата, идват от другата страна на булеварда (поне според ЧЕЗ). Това прави още по-абсурдна тезата, че някаква шахта с някакви кабели се е появила от нищото и никой не е забелязал това.
Някъде между 2015 и 2019 г. е сменен светофара, като стълбът на новия отива 4 – 5 метра  встрани по посока на булевард „България”. Явно тогава е трябвало да се намери нов начин за прокарване на кабелите и се е стиганало до схемата с мантинелата и „свинските опашки”. По-интересно е друго – някое грижовно лице отново се постарава импровизираната ел. инсталация да продължи функционира.


Фактът, че фаталната шахта съществува от поне девет години ще е удобно извинение за всякакви знайни и незнайни отговорни институции да вдигнат рамене и да кажат „То така си беше, питайте предишните”. Но е и факт, че от 12 години кметът на София е все един и същ. А трагедии като случилата се превръщат в някакъв зловещ „стандарт“. И вече свикваме да ги наричаме нелеп инцидент. В тази трагедия няма нищо нелепо. Има навярно трагично незаинтересовани или престъпно небрежни към работата си административни лица. 

 Автор: Красимир Грозев




Странната сделка за медиите на Пеевски. Какво знаем и какво не

Виктория Боклаг и Делян Пеевски

„Развълнувани сме да обявим тази сделка. България е привлекателен пазар за „Юнайтед Груп“ и бизнесът с „Телеграф“ добре допълва другите ни медийни активи тук, давайки ни липсващия компонент – печатни медии“. 

Така изпълнителният директор на холандската компания „Юнайтед Груп“ Виктория Боклаг коментира в прессъобщение придобиването на медийната империя на ДПС депутата Делян Пеевски.

Сделката за медийното наследство на Пеевски е толкова лишена от логика, че продължава да повдига все повече въпроси. Дори самото обявяване на подписването на споразумение излъчва противоречиви сигнали. 

Честа практика е страните по сделката да излъчат общо съобщение. В случая обаче продавачът Пеевски не е промълвил и дума за продажбата. Собствените му медии съобщиха за сделката без особен възторг и с доста плоски информации. Прессъобщението пък беше разпространено от слабо позната ПР компания, без работещ собствен уеб сайт. 

Още по-странно пък звучеше посланието от заглавието на съобщението: „Юнайтед Груп“ се съгласи да придобие българския вестникарски бизнес „Вестник Телеграф ЕООД“ от Intrust EAD". Очевидният акцент тук е, че продавачът е бил активната страна.


Продажба от трети опит

 
Сделката между Пеевски и „Юнайтед Груп“ е трети опит на ДПС депутата да хариже медийната си империя на чужд купувач. Първият опит датира от 2014 г., когато медийната империя на Първият е от 2014 г., когато медийният бизнес а Пеевски се контролираше все още от неговата майка Ирена Кръстева през „Нова българска медийна група холдинг“. Тогава Кръстева опита да прехвърли дружеството на ирландската компания Мedia Maker Limited на бизнесмена Патрик Халпени (Patrick Halpenny). Халпени е бивш изпълнителен директор на медийната група Communiсorp, която е собственик на серия радиостанции в България, сред които „БГ радио“, радио „Сити“, „Радио 1“, "Радио 1 Рок" "Вероника", както и на телевизия "Сити". Впоследствие тези активи преминаха през контрола на други компании с неясна собственост преди да се озоват в портфейла на собственика на Нова телевизия. 


Вторият опит на Пеевски да прехвърли медиите си на чужд собственик датира от 2018 г. Тогава за купувач беше представен изпълнителният директор на „Ню Бояна филмс” Ярив Лърнър.
И двата опита обаче така и не бяха довършени. 


Защо му е на Пеевски да продава

По време на второто и третото управление на Бойко Борисов ДПС депутатът от опозицията Пеевски се превърна в най-богатата публична фигура. Пеевски декларира серия от странни сделки с финансови активи главно от офшорни дестинации и с това си осигури чисти финансови възможности, с които да издържа медийния си бизнес.
Този медиен бизнес е приеман и като най-ценния актив на Пеевски. Макар и формално в опозиция ДПС депутатът очевидно много харесва управлението на ГЕРБ и Борисов. Това ясно личи от профила на медиите му, които са ярко проправителствени и (доскоро) яростно критични към политическите опоненти на Борисов. 


Без този актив, който освен за политически цели Пеевски успешно използва и за влияние в други интересни за него области като прокуратура и съд, фигурата му изгубила голяма част от лостовете си. Защо му е да го прави?


Защо им е на „Юнайтед Груп“ да купуват

 Тук може би достигаме до най-необяснимата част на сделката. В нея няма никаква пазарна логика, въпреки неловките опити на  „Юнайтед Груп“ да посочат такава. „С „Телеграф“ като част от дейността ни, „Юнайтед Груп“ ще предлага пълния спектър от медийни услуги в България. Добавяме липсващото парче към пъзела, за да създадем 360-градусов бизнес тук“, коментира изпълнителният директор на „Юнайтед Груп“ Виктория Боклаг.
Сделката за медийната група на Пеевски идва след като „Юнайтед Груп“ вече придоби телеком оператора VIVACOM и собственика на Нова ТВ, редица сайтове и радио оператори „Нова Броудкастинг Груп“.


Именно с тези сделки „Юнайтед Груп“ опитва да представи и логиката на придобиване на вестниците на Пеевски. Това обаче е трудно да бъде прието безкритично, защото придобиваният сега медиен актив е силно токсичен.
Медиите на Пеевски са с изключително лоша репутация, печатните издания са със затихващ тираж, а сайтовете са лишени от репутация сред читателите, които потребяват качествена информация.


Сделка или не 

Че сделката е реална и пазарна най-лесно ще се разбере по редакционната политика на изданията. За момента промяна не се наблюдава например в редакционната политика на Нова ТВ. Въпреки заявените напускания на телевизията от няколко ключови фигури, свързвани с Пеевски, медията продължава да има открито проправителствена политика. Подобно поведение имат и вестниците на Пеевски, където смяна на собствеността все още реално няма. 


Ако „Юнайтед Груп“ ще искат наистина да подобрят репутацията на придобиваните медии и да наложат стандарти на работа, то първите сигнали ще дойдат през освобождаването на досегашни ключови хора. Но не само. Редакционната политика е нещото, което ще покаже доколко страната сделка с медиите на Пеевски е реална или по-скоро планирана "щета" за купувача.

„Aко имашe начин някъде да напишем произведено в България“

 


„Вие сте голяма гордост за България, защото знаете в България “Мерцедс S” класа какво е, пък и не са само (в България). И вие да му направите електрониката, дизайна ако щете. Цял свят ще го гледа, ако има начин някъде да напишеме произведено в България…щеше да е хубаво, но поне може да си се хвалиме колкото искаме.“

Думите са на премиера Бойко Борисов от речта му след представянето на новото „Пежо 208“. В него е инсталирано ново табло с визуализация чрез 3D холограма, разработка на българското поделение на американската компания Visteon. В презентацията си представителите на „Вистеон България“ казаха, че подобна технология се използва и в новия модел “Мерцедс S” класа. Това даде повод на Борисов да се развихри за българската техническа мисъл и какво прави българската автомобилна индустрия.

След дежурното преминаване през обичайната тема за автомобилния завод, за който България била готова, а няколко световни компании се конкурират коя да дойде в София, речта зави в необичайна посока.

„Навремето като спреше “Мерцедес S” класа, единственото, което правеха българите беше да идат да му подритнат гумата да кажат каква направа е това. Преди месец открихме завода, който прави мигачите, фаровете, стоповете. В Димитровград сa кабелите, в Русе са дистанционните управления и камерите около „мерцедесите“, а сега на най-специалната кола на „Мерцедес“, вие сте направили най-важното, най-интелигентното, най-доброто“, коментира премиерът.

Ние да си се похвалим

„В този автомобил най-иновативното е създадено от българи, 1300 инженери работят“. Българите не могат да се зарадват, че тези красиви дизайни се пишат от български инженери, технолози“, продължи да реди Борисов.

Разбира се, хубаво е, че с участието на български специалисти се създават иновации към автомобилната индустрия. Но слабо казано е пресилено да се твърди, че най-иновативните технологии в „Мерцедес” се създават в България. А още по-далеч от действителността е, че те се създават от българска компания. „Вистеон електроникс България“ е поделение на американската Visteon. Американската компания започва дейността си след като се отделя от Ford Motor Company, а впоследствие придобива бизнес звеното електроника от Johnson Controls. Според сайта на компанията Visteon снабдява почти всички водещи производители на автомобили, включително BMW, Daimler, Ford, General Motors, Nissan и Hyundai. В рамките на глобалната мрежа от компании в структурата на Visteon работят над 11 000 човека. В България те са 680 – служители с познания в областта на софтуера, хардуера и механиката.

Вие сте нашата гордост

Ако има нещо в речта на Борисов, което да звучи съвсем разумно, то това са думите: „ако има начин някъде да напишеме произведено в България…щеше да е хубаво“.

И това, впрочем, е големият проблем. Който очевидно Борисов разбира, но като изкусен манипулатор се опитва винаги да извърти в положителна за управлението му посока. България е единствената страна в региона, в която няма авотомобилопроизводство. Каквито и напъни да идват от управлението, от самият Борисов, както и браншовата асоциацията на фирмите, произвеждащи детайли за авто индустрията.

В България няма нито едно поделение, което да затваря някакъв производствен цикъл. В България има много компании – близо 300 – произвеждащи детайли, заготовки, части и т.н. за автомобили. Но това са стоки със слаба развойна дейност и още повече със слаба добавена стойност. И колкото и това да се преекспонира от управляващите, фактите не могат да бъдат променени.

А в България няма автомобилна индустрия, защото големите компании избират местата за инвестиции по много критерии – на първо място сигурност на инвестицията, но и възможност за печалба, демографски фактори, обучение.

България е катастрофа в образованието и с ужасни демографски показатели. И това прогонва инвеститорите в автомобилната индустрия. И ако има нещо, което управлението трябва да прави е именно да промени катастрофата в тези сфери. Ако то постигне това инвеститорите няма да има нужда да бъдат кандърдисвани, защото сами ще имат желание да дойдат на такъв пазар.

 

Текстът е публикуван на 9 декември 2019 г. в сайта "Студия Трансмедия"

Управляващите строяват за бой войските си от тролове във Фейсбук

 


 

 

До редовните парламентарни избори може и да остават още месеци, но предизборната борба във Фейсбук вече е открита. При това по-точно е да се каже, че това ще е „война“.

Използването на анонимни профили, т. нар. тролове, не е нова практика за прокарване на политически послания през социалните мрежи. Затягането на правилата на Фейсбук за политическа реклама обаче внася нови нюанси в троловите кампании.

Този политически сезон на мода очевидно ще бъдат анонимните Фейсбук страници, които да ударят конкурентите чрез добре известните „мемета“, фалшиви новини, фантасмагории и обикновени лъжи. Тон в тази посока вече задават проправителствени страници в социалната мрежа. Те вече са задействали десетки рекламни кампании, които имат за цел да осмиват разпознаваните за основни врагове на управляващите от ГЕРБ.

Сред водещите цели са президента Румен Радев, лидерът на БСП Корнелия Нинова, Мая Манолова и Слави Трифонов.

Как работи механизмът

Механизмът е съвсем прост, но доста ефективен. Създава се страница във Фейсбук, която е посветена на някой от политическите конкуренти. С цел увреждане на имиджа на този конкурент на управляващите, в нея започват да се публикуват мемета, някакви „разкрития“ от анонимни сайтове, чертаят се схеми на задкулисие и т.н. Посланията задължително са негативни за обекта на страницата. Съдържанието на страницата се рекламира мощно с цел да достигне до повече хора и да предизвика негативни реакции за политическите конкуренти на ГЕРБ.

Така например на 29 октомври 2020 г. е създадена страницата „Има ли такава партия?“. Тя е посветена на Слави Трифонов и оглавяваната от него политическата партия „Има такъв народ“. Страницата публикува колажи и мемета, в основата на които е Трифонов. Посланието е, че той е „схемаджия“ и влиза в политиката „за да краде“. Страницата има регистрирани шест администратори, два от които извън България. В момента „Има ли такава партия?“ рекламира четири от публикациите си, а други три кампании вече са изтекли.

На 7 декември 2020 г. пък е създадена страницата „Бермудският триъгълник“. Тя е фокусирана върху БСП, лидера на партията Корнелия Нинова, президента Румен Радев. Сред обектите на интерес е и Мая Манолова. Само за последните седем дни страницата е изразходвала малко под 1000 евро за реклама на своите „произведения“ – отново колажи, мемета, графики на задкулисни схеми и др. От началото на съществуването си пък в „Бермудският триъгълник“ са потънали за реклама близо 3500 евро.

Кой плаща?

Като субсидиращ рекламата субект е посочена организацията Zeitgeist България. На сайта zeitgeist-bulgaria.org организацията описва себе си така:

„Zeitgeist България започна като местно политическо движение през 2019 г., фокусирайки се върху социалното съзнание и действията на общността. Скоро станахме признати като силна група от лидери. Привлякохме все повече хора, намерихме много съмишленици и дадохме глас и платформа на тези, които имаха нужда да бъдат чути.“

На сайта няма посочени лица за контакт, няма и никаква информация за начините на финансиране на организацията, нито кои и какви са членовете й.

Единствената налична информация за Zeitgeist България ни връща отново във Фейсбук. Там съществува страница със същото име. Тя е създадена на 20 октомври 2020 г., буквално дни преди появата на „Има ли такава партия?“.

Една от последните публикации на страницата новина със заглавие „Гръцка телевизия надъхва народа: Бойко Борисов трябва да ни стане премиер“.

На страницата се споделят основни публикации от проправителствените сайтове tribune.bg и 7dnisofia.bg. Между тях има публикувани анкети за провежданите противоепидемиологични мерки.

Примерите ясно очертават подготовката на доста кална и кафява изборна битка. А финансов ресурс политическите опоненти на управляващите да бъдат омаскарени очевидно няма да бъде жален.