Мисия Северозапад: Работа, работа, работа….няма


В края на юли 2020 г. първата вълна от пандемията с коронавирус е отшумяла в България. Хиляди хора са по улиците с искания за оставка на правителството и на главния прокурор. Докато в много от страните в Европа ускорено се изготвят протоколи за действие при очакваната нова вълна от вируса през есента, търсят се нови и нови механизми за подкрепа на бизнеса и за създаване на работни места, управляващите в България са заети…с оцеляването си. 

Ограничителните мерки срещу КОВИД-19 са в миналото, а управляващите се съсредоточават в говоренето за това как ускорено ще се справят с рязко повишилата се безработица.
"Откриваме най-високотехнологичните заводи с висока добавена стойност в Северозапада. Немски бижута. Тук се произвежда електрониката, която движи автомобилите“.


Думите са на премиера Бойко Борисов. Казани са в неговото шоу на колела – излъчвания на живо от лично управляваната от него джипка. Думите на Борисов са част от тирадата му при обиколката му из шосетата около Враца. В колата с него се возят кметът Калин Каменов (ГЕРБ) и министърът на регионалното развитие Петя Аврамова. 


Целта на заниманието – да се обясни на хората как Северозападна България е на прага на разцъфтяване. Строят се заводи, строят се пътища, строят се тръбопроводи…


Три месеца по-късно картината на цъфтящия Северозапад е малко по-различна. Равнището на безработица за периода януари-септември в региона е 15.2% от икономически активни лица в област Видин, 12.8% в област Враца и 13.5% в област Монтана. И в трите области, както и във всички бюра по труда то е близо два пъти  по-високо от средното равнище за страната през периода (7.5%). Данните са на Дирекция "Регионална служба по заетостта" в Монтана, цитирани от БНР


Според НСИ процесът продължава и през октомври и първите две седмици на ноември. И дори ескалира. Новорегистрираните безработни във Враца от началото от октомври например са близо 1500 души, докато заявените нови работни места са под 1000. За Видин данни са 760 загубени и 534 създадени работни места. А за Монтана 995 и съответно 624.


И всичко това нямаше да бъде толкова странно, ако не идваше на фона на изявления как строителството на пътища, както и на газопровода „Турски поток“ създава хиляди работни места в България. 


Част от туристическата обиколка на Борисов с джипката от края на юли включва и речитатив от регионалния министър Аврамова, в който тя обяснява за напредъка в строителството на пътя Ботевград-Мездра. През лятото в региона вече се изпълнява и проектната част на „Турски поток“. По нищо обаче не личи тези големи инфраструктурни проекта да са подобрили пазара на труда в региона. Това може да изглежда изумително, но част от отговорите се намират във видео, разпространено от гражданско сдружение БОЕЦ. От него се разбира, че изпълнители на строителните дейности по „Турски поток“ са руски компании с белоруски служители. 


А дори само двата проекта биха могли буквално да преобърнат мрачната тенденция на трудовия пазар в региона. Вместо това хората в региона са изправени пред обичайна си мисия, в която се опитват да оцелеят вече десетилетия – работа няма, действайте!

Германските милиардери зад ковид ваксината

 


Кога ще е готова ваксината срещу КОВИД-19? Това е един от най-честите въпроси, които хората си задават, докато новините за разрастването на втората вълна заразяване ги заливат.

И докато данните за напредъка в разработките на няколкото конкуриращи се колективa са основен медиен фокус, данните за финансирането на проектите и печалбата от производството на ваксини остават на заден план.

Но от производството на ваксините ще има печеливши. По данни на „Ройтерс“ Европейският съюз има сключени договори с две от най-напредналите в разработката на ваксини компании – BionTech и CureVac.

Договорката с BionTech включва доставката на поне 200 млн. дози от ваксината на компанията на цена от 15 евро или общо около 3.1 млрд. еврои с оция за добавка на още 100 млн. дози до 4.65 млрд. евро. Цната при CureVac е по-ниска – 10 евро за доза. Подписаният договор предвижда доставката на 225 млн. дози с оция за добавяне на още 180 млн. дози. Така стойността на сделката достига 4.05 млрд. евро.

И BionTech, и CureVac са базирани в Германия частни биотехнологични компании. И двете дружества вече са публични компании след като получиха значително държавно финансиране за своите проекти още през пролетта по време на първата вълна на заразване с коронавирус в Европа. Впоследствие те качиха свои акции за търговия на борсата.

Кой стои зад компаниите?

CureVac е с мажоритарен собственик Дитмар Хоп. Повече е известен като един от учредителите на софтуерната компания SAP. А в послдените години и като собственик на футболния клуб Хофенхайм. В класацията на „Форбс“ за най-богатите личности заема 86 място с оценка на бизнеса му от малко над 15 млрд. долара.

Пряко и чрез компанията си Dievini Hopp BioTech holding GmbH Хоп има контрол над CureVac. В проспекта за листване на акциите си на американската технологична борса NASDAQ от CureVac заявяват, че до този момент не са разпредеяли дивидент на акционерите си, но че според устава на компанията това все пак е разрешено.

Другият голям печеливш в сделката за ваксини с ЕС е отново германска компания – BionTech. Контрол над нея имат близнаците ветерани във фармацевтиката Томас и Андреас Щрюнгман. Братята са създадели на баварската фармацевтична компания Hexal, която продават на Novartis.

В BionTech близнаците държат контролния пакет акции през дружеството си AT Impf GmbH.

 

Пунта Мара 2.0: Икономическите мерки срещу КОВИД – 19

 

Държавата е ангажирала ресурс от 4.5 млрд. лв. за да противодейства на икономическите
последици от пандемията с коронавирус. Така премиерът Бойко Борисов и вече бившият финансов министър Владислав Горанов представиха в края на март готовността на управляващите да подпомогнат бизнеса и социалната система. 

Близо осем месеца след това управленският хаос е толкова голям, че трудно може да се изчисли ефективността на мерките, както и на финансовата им изразимост.

От грантови схеми, които биха били най-прозрачен, измерим и честен начин на подпомагане, управлението навлезе в мерки за промяна на данъчната политика спрямо някои от засегнатите сектори, отмяна на административни изисквания и ред други стъпки.

60/40

Около 1 млрд. лв. държавата заяви, че е готова да отдели за поемане на 60% от брутната заплата на работещ в засегнат сектор. Останалите 40% и осигуровките трябваше да останат за сметка на работодателите. След няколко промени в движение на условията по мярката тя остана валидна до края на юли. По нея бяха разчетени като изплатени 185 млн. лв., или близо шест пъти по-малко от заложения обем. Последните данни от НОИ показват, че месечните плащания през август и септември са в порядъка на няколкостотин хиляди лева.  

Впоследствие мярката смени „дизайна си“ и беше насочена главно към хотелиерството и ресторантьорството. По това време управляващите привидяха в туристическия сектор основаната икономическа жертва на пандемията от КОВИД – 19.

В опит за спасение на сектора те рязко преминаха към промени в данъчното законодателство като понижиха ДДС за храната в заведенията до 9%. Работодателите в сектора пък се ангажираха да започнат да плащат осигуровки върху реалния доход на служителите си. Без да е ясно кака това кореспондира с корона кризата обещанието беше отчетено от управляващите като успех в борбата със сивата икономика.

Безлихвени кредити

Загубилите работата си заради пандемията хора получиха опцията за кредит до 4500 лв. през администрирана от Българската банка за развитие (ББР) програма на стойност 200 млн. лв. Последните данни от ББР показват, че до този момент програмата не е изпълнила дори 50% от целта си. Отпуснати са кредити за малко над 91 млн. лв. на близо 22 000 физически лица.

Фирмени кредити

Друга програма през ББР предвиждаше 500 млн. лв. кредитен пул за малките и средни предприятия в затруднение. Данните показват, че към момента от схемата са се възползвали фирми с кредити за общо 107 млн. лв., или малко над 20% от общия обем.

Напълно несъстоятелни се оказаха и анонсите на Борисов от март месец, че само за дни от 1.5 млрд. лв. държавата вече е преминала на дефицит от 1.5 млрд. лв. Данните за изпълнението на бюджета към края на октомври показват все още 618 млн. лв. излишък,  макар и той да намалява.

 

Така общата картина на управлението на държавните финанси в условията на корона криза показва обичайните за ГЕРБ и Борисов хаос, лутане в крайности, непредвидимост и изключителна слаба ефективност.

 

 

Защо Борисов флиртува с бабите

 


„Има ли баби тука? А по 50 лв. към пенсията отгоре всеки месец взимате ли? А добре ли е така?“

Думите на премиера при едно от нескончаемите му посещения в провинцията ясно издават желанието на Борисов да по(дс)каже просперитета на народонаселението в управлението му.

Ако има нещо извън отчайващите нива на корупция в България, което винаги е замъглявало великолепието в управлението на Борисов, гледано от неговата камбанария, това е статистиката, че стои начело на най-бедната държава в ЕС.

На тази критика в първите си два мандата, а и до към средата на настоящия, премиерът и екипът му отговаряха със странни статистически извадки, жонглираха с данни и съвсем открито лъжеха и манипулираха.

Една от големите мантри, които Борисов разиграваше през годините си начело на страната е за фискалната стабилност на България, за която всички по света го поздравяват. Премиерът дори често си служеше със заплахите, че ако се премине към увеличение на пенсии или социални разходи страната ни „ще фалира като Гърция“.

Но в последните месеци Борисов ясно се ориентира към „развързване на кесията“. Премиерската любов е главно насочена към пенсионерите.

Последният епизод от сериала „Бойко обича бабите“ е обещанието, че от 2021 г. минималната пенсия ще бъде 300 лв. В момента тя е 250 лв. Заявката за сериозното увеличение беше дадена на импровизиран брифинг под дъжда на „ливада“ над бъдещия VII блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Това увеличение би трябвало да засегне окол 1 млн. пенсионери. По данни на Националния статистически институт (НСИ) към март 2020 г. 413 000 пенсионери получават минималната пенсия. Други 180 685 пенсионери получават до 250 лв., 316 374 човека – между 250 и 300 лв. След увеличението от юли тази години някои от последната група ще се окажат над минималната пенсия, но това ще е незначителна част.

Преди тази заявка обаче дойде друга. „Ще даваме по 50 лв. всеки месец на пенсионерите, докато има извънредно положение, или до март догодина“.

Тази мярка Борисов представи като антикризисна срещу ефектите от пандемията с коронавирус.

Какво струва всичко това

Добавката от 50 лв. достига до 2.1 мн. пенсионери или това струва на бюджета по малко над 100 млн. лв. на месец. За периода от август 2020 до март 2021 г. това прави малко над 800 млн. лв.

Увеличението на минималната пенсия пък ще добави 1.6 млрд. лв. разход за догодина, изчислява финансовият министър Ананиев.

И за какво говори

На първо място допълнителните пари към пенсионерите са ужасно закъсняло действие. Това е безспорен опит за осигуряване на подкрепа за ГЕРБ на предстоящите избори.

Но не само. Действията на Борисов по нищо не се различават от случилото се през 2009 г., когато правителството на Сергей Станишев прокара двукратно увеличение на пенсиите. А наследилият управлението Борисов разпозна в това капан, заложен му умишлено за да фалира държавата при ГЕРБ.

Още повече, че увеличението сега идва на фона на глобална рецесия, причинена от корона кризата. Самият Борисов в първите седмици на извънредното положение не пропускаше вечер да обясни от телевизорите как за 15 дни от 1.5 млрд. лв. бюджетът бил преминал на 3.5 млрд. лв. дефицит.

Въпреки заявките му в края на септември Министерството на финансите отчете бюджетен излишък от близо 900 млн. лв., но само за месец той беше стопен със 700 млн. лв.

Всичко това показва пълната ирационалност в управлението на Борисов. Защото заради изключителното добрата глобална икономическа среда в неговите три управления е имало година на огромен бюджетен излишък. Който обаче беше смело профукван в корупционни милиардни проекти като санирането на блокове или строителството на пътища и магистрали без конкурс.

Но тогава нямаше умилително отношение към страдащите пенсионери. Имаше само "Много са ми милички нашите баби и дядовци, но това са ни възможностите, искам да им дам и на тях, но няма как".