Защо Борисов флиртува с бабите

 


„Има ли баби тука? А по 50 лв. към пенсията отгоре всеки месец взимате ли? А добре ли е така?“

Думите на премиера при едно от нескончаемите му посещения в провинцията ясно издават желанието на Борисов да по(дс)каже просперитета на народонаселението в управлението му.

Ако има нещо извън отчайващите нива на корупция в България, което винаги е замъглявало великолепието в управлението на Борисов, гледано от неговата камбанария, това е статистиката, че стои начело на най-бедната държава в ЕС.

На тази критика в първите си два мандата, а и до към средата на настоящия, премиерът и екипът му отговаряха със странни статистически извадки, жонглираха с данни и съвсем открито лъжеха и манипулираха.

Една от големите мантри, които Борисов разиграваше през годините си начело на страната е за фискалната стабилност на България, за която всички по света го поздравяват. Премиерът дори често си служеше със заплахите, че ако се премине към увеличение на пенсии или социални разходи страната ни „ще фалира като Гърция“.

Но в последните месеци Борисов ясно се ориентира към „развързване на кесията“. Премиерската любов е главно насочена към пенсионерите.

Последният епизод от сериала „Бойко обича бабите“ е обещанието, че от 2021 г. минималната пенсия ще бъде 300 лв. В момента тя е 250 лв. Заявката за сериозното увеличение беше дадена на импровизиран брифинг под дъжда на „ливада“ над бъдещия VII блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Това увеличение би трябвало да засегне окол 1 млн. пенсионери. По данни на Националния статистически институт (НСИ) към март 2020 г. 413 000 пенсионери получават минималната пенсия. Други 180 685 пенсионери получават до 250 лв., 316 374 човека – между 250 и 300 лв. След увеличението от юли тази години някои от последната група ще се окажат над минималната пенсия, но това ще е незначителна част.

Преди тази заявка обаче дойде друга. „Ще даваме по 50 лв. всеки месец на пенсионерите, докато има извънредно положение, или до март догодина“.

Тази мярка Борисов представи като антикризисна срещу ефектите от пандемията с коронавирус.

Какво струва всичко това

Добавката от 50 лв. достига до 2.1 мн. пенсионери или това струва на бюджета по малко над 100 млн. лв. на месец. За периода от август 2020 до март 2021 г. това прави малко над 800 млн. лв.

Увеличението на минималната пенсия пък ще добави 1.6 млрд. лв. разход за догодина, изчислява финансовият министър Ананиев.

И за какво говори

На първо място допълнителните пари към пенсионерите са ужасно закъсняло действие. Това е безспорен опит за осигуряване на подкрепа за ГЕРБ на предстоящите избори.

Но не само. Действията на Борисов по нищо не се различават от случилото се през 2009 г., когато правителството на Сергей Станишев прокара двукратно увеличение на пенсиите. А наследилият управлението Борисов разпозна в това капан, заложен му умишлено за да фалира държавата при ГЕРБ.

Още повече, че увеличението сега идва на фона на глобална рецесия, причинена от корона кризата. Самият Борисов в първите седмици на извънредното положение не пропускаше вечер да обясни от телевизорите как за 15 дни от 1.5 млрд. лв. бюджетът бил преминал на 3.5 млрд. лв. дефицит.

Въпреки заявките му в края на септември Министерството на финансите отчете бюджетен излишък от близо 900 млн. лв., но само за месец той беше стопен със 700 млн. лв.

Всичко това показва пълната ирационалност в управлението на Борисов. Защото заради изключителното добрата глобална икономическа среда в неговите три управления е имало година на огромен бюджетен излишък. Който обаче беше смело профукван в корупционни милиардни проекти като санирането на блокове или строителството на пътища и магистрали без конкурс.

Но тогава нямаше умилително отношение към страдащите пенсионери. Имаше само "Много са ми милички нашите баби и дядовци, но това са ни възможностите, искам да им дам и на тях, но няма как".

Тъжният залез на Генерала



Борисов си тръгва. Борисов напуска сцената…а може би и страната.

Това е основният извод, който може да се направи от неочакваната, експресно организирана и проведена в сряда конференция на управляващата партия ГЕРБ. Събитието се проведе на фона на близо едномесечни масови протести в цялата страна срещу управлението и искания за оставка на премиера и главния прокурор Иван Гешев.

Страх

Конференцията се очакваше с интерес, защото щеше да е първата публична поява на Борисов за повече от седмица. Време, в което той изчезна от София и премина почти в нелегалност.

В изказването си Борсов беше необичайно за него вял, а цялостното излъчване на събитието беше подчертано минорно. За разлика от обичайния си приповдигнат за бъдещето тон, от жонглирането с факти и измислици в името на чертаенето на светло бъдеще, днес Борисов използва само една дума за послание – страх.

Страх, че ще се влоши санитарната обстановка около коронавируса в света и у нас.

Страх, че ако има служебно правителство няма да има Народно събрание. А това се оказа голям проблем за Борисов, който по време на цялото си управление приема парламента като някакъв досаден израстък на изпълнителната власт.

Страх, че ако протестите не стихнат може симпатизанти на ГЕРБ да поискат да защитават управлението и да има кървави сблъсъци.

Вместо обичайната критика към опонентите днес Борисов влезе в оправдателен режим какви добрини правят той и партията му, а „те“ (протестиращите, олигарсите, контрабандистите, комунистите – всички, които са против) не могат да ги разберат и искат всичко да счупят и разрушат.

Път за оттегляне

От трибуната Борисов даде ясна заявка, че иска да преговаря за оттегляне, но и иска да има гаранции, че няма да се превърне в интересен за главния прокурор субект. „Съжалявам, че не те предложихме Емо“, обърна се премиерът към депутата в Европейския парламент Емил Радев. Радев дълго беше възприеман като кандидатурата на ГЕРБ за позицията. В крайна сметка единствен номиниран и избран беше Иван Гешев, който е много по-близо до ДПС и Делян Пеевски, отколкото до ГЕРБ и Борисов. Този избор от миналата година ярко показа, че в неформалната управленска коалиция ГЕРБ-ДПС или по-точно Борисов-Доган/Пеевски, турската етническа партия взима надмощие.

Това надмощие очевидно все повече стяга Борисов в пипалата си. За да се стигне до ситуацията той да е готов да се оттегли от позицията на премиер, но управлението да остане. Това на практика е управление тип „Орешарски“, в каквото Борсов многократно е давал заявки, че няма да постави ГЕРБ.

Но личното оцеляване на Борисов вече видимо взима превес над оцеляването на партията. И днес премиерът направи ретроспекция как бил създал партията, как тя се била развила. Думите му звучаха като преглед на нещо, което приключва. И има защо да е така.

Генерална подмяна

Борисов влетя в политиката през 2005 г., когато спечели изборите за кмет на София с лозунга „Генерална промяна“. После създаде партия ГЕРБ и с нея спечели и парламентарните избори през 2009 г. Вместо промяна, реформи и приближаване на България до лидерите в Европейския съюз обаче страната започна да затъва. А всяко следващо правителство на Борисов беше все по-слабо, все по-обвързано в неясни, скрити, невидими уговорки. Докато страната пропадаше в плен на корупцията на всякакво ниво.  

Това превръщаше Борисов в слаб политически играч, който трябва да прави много компромиси и договорки за да се държи на власт.

Изглежда, че Борисов вече е неудобен за хората, с които търгува оставането си на власт. Излезлите в последните седмици снимки на спалнята на премиера с шкафове пълни с пачки евро и кюлчета банкноти, както и записи на телефонните му разговори показват в каква слаба позиция е Борисов. Той е следен подслушван, направляван и управляван. Или на Борисов му е омръзнало вече, или управляващите го на ръчно управление задкулисници смятат, че той е вече безполезен, опасен и вреден.

Борисов си отива. Като тъжна карикатура на заявките си, с които влетя на политическата сцена.

Три месеца след „Даваме 4.5 млрд. лв. срещу коронавируса“. Какво и колко подкрепи държавата

Снимка: БНР

„Държавата дава 4.5 млрд. лв. за борбата с коронавируса“.

Така звучеше заявката на премиера Бойко Борисов и министрите му, когато в началото на извънредното положение през март, анонсираха мерките на правителството за борба с икономическите последствия от коронавируса.

Повече от три месеца след заявката е време за бегла равносметка. Разбира се заявената цифра е обикновена фантасмагория, както вече доказах в свой текст. И все пак, държавата ангажира финансов ресурс – да видим как се е изхарчил той.

Най-голямото перо от близо 1 млрд. лв. държавата обяви, че е готова да отдели за поемане на 60% от брутната заплата на работещ в засегнатите сектори. Това е добилата популярност мярка „60/40“, при която през Националния осигурителен институт се изплаща част от заплатата и осигуровките на работещите в получилите одобрение работодатели.

Направените разплащани по тази мярка до момента са малко над 10% от заявката. По данни на социалния министър Деница Сачева до края на юни през НОИ са разплатени малко над 114 млн. лв. Официалните данни от НОИ показват малко под 100 млн. лв., но тъй като има забавяне в публикуването им, най-вероятно оповестената цифра от министъра е коректна.

Бръз преглед над данните показва, че в най-засегнатите месеци от кризата с коронавируса държавата е използвала минимална част от заделения бюджет. Анализ защо това е така управляващите не са предложили. Единствен резултат, който виждаме, е в омекотяване на изискванията към работодателите. Така например към 1 юли отпада изискването работодателите да са платили данъци или осигуровки за 2020 г., но трябва да са ги декларирали като дължими. Трябва да са платили и данъците си към 31 декември 2019 г.

Това олекотяване на изискванията е логично, но е странно защо трябваше да минат три месеца преди да се вземе решение за него. Проблемът с осигуровките беше сочен от работодателите още от първите дни на извънредното положение, тъй като при спряло предприятие е трудно те да бъдат плащани. А и да бъдат условие за държавна помощ по схемата „60/40“. В резултат много компании се отказаха да подават заявка за подпомагане или пък апликациите им не бяха одобрени.

Също толкова трагично е изпълнението и по друга мярка, този пък насочена към физическите лица. Това е мярката за безхливени кредити за засегнати физически лица, която се администрира през Българската банка за развитие и се изпълнява от търговските банки. През нея правителството обяви пакет от 200 млн. лв., с който да бъдат кредитирани загубили доходите си работещи и самонаети. По данни на ББР към 22 юни отпуснатите кредити са за близо 40 млн. лв. Тук „усвояването“ е по-добро, но отново е далеч от заявения обем. При това най-тежкият период от кризата би трябвало да се брои за преминат. И по тази мярка в движение бяха правени промени към олекотяване на изискванията. Но логичният въпрос е защо този по-лек режим не беше въведен още в началото, така че хората да имат реален достъп до ликвидност в най-тежките месеци при спрели доходи, растяща безработица и спад в предлагането на работа.

Неясни остават резултатите по друга рекламирана от управляващите мярка портфейлните гаранции за бизнес кредити от ББР през търговските банки. За нея в ББР бяха налети 500 млн. лв., а съмненията за тяхното използване доведе до отстраняването на главния изпълнителен директор на банката Стоян Мавродиев. До момента ББР не е представяла отчет по тази мярка.

Общият извод от данните е, че реално разходваният ресурс за подпомагане преодоляване на икономически ефекти от пандемията с коронавирус е много по-нисък от заявките. Това едва ли се дължи на по-ниски от очакваното нужди. Много по-вероятно е поставените критерии да са попречили на засегнатите да кандидатстват и да бъдат одобрени. Ефектът е, че управлението ще „спести“ пари, които ще може да използва за други по-важни според него цели.