Тъжният залез на Генерала



Борисов си тръгва. Борисов напуска сцената…а може би и страната.

Това е основният извод, който може да се направи от неочакваната, експресно организирана и проведена в сряда конференция на управляващата партия ГЕРБ. Събитието се проведе на фона на близо едномесечни масови протести в цялата страна срещу управлението и искания за оставка на премиера и главния прокурор Иван Гешев.

Страх

Конференцията се очакваше с интерес, защото щеше да е първата публична поява на Борисов за повече от седмица. Време, в което той изчезна от София и премина почти в нелегалност.

В изказването си Борсов беше необичайно за него вял, а цялостното излъчване на събитието беше подчертано минорно. За разлика от обичайния си приповдигнат за бъдещето тон, от жонглирането с факти и измислици в името на чертаенето на светло бъдеще, днес Борисов използва само една дума за послание – страх.

Страх, че ще се влоши санитарната обстановка около коронавируса в света и у нас.

Страх, че ако има служебно правителство няма да има Народно събрание. А това се оказа голям проблем за Борисов, който по време на цялото си управление приема парламента като някакъв досаден израстък на изпълнителната власт.

Страх, че ако протестите не стихнат може симпатизанти на ГЕРБ да поискат да защитават управлението и да има кървави сблъсъци.

Вместо обичайната критика към опонентите днес Борисов влезе в оправдателен режим какви добрини правят той и партията му, а „те“ (протестиращите, олигарсите, контрабандистите, комунистите – всички, които са против) не могат да ги разберат и искат всичко да счупят и разрушат.

Път за оттегляне

От трибуната Борисов даде ясна заявка, че иска да преговаря за оттегляне, но и иска да има гаранции, че няма да се превърне в интересен за главния прокурор субект. „Съжалявам, че не те предложихме Емо“, обърна се премиерът към депутата в Европейския парламент Емил Радев. Радев дълго беше възприеман като кандидатурата на ГЕРБ за позицията. В крайна сметка единствен номиниран и избран беше Иван Гешев, който е много по-близо до ДПС и Делян Пеевски, отколкото до ГЕРБ и Борисов. Този избор от миналата година ярко показа, че в неформалната управленска коалиция ГЕРБ-ДПС или по-точно Борисов-Доган/Пеевски, турската етническа партия взима надмощие.

Това надмощие очевидно все повече стяга Борисов в пипалата си. За да се стигне до ситуацията той да е готов да се оттегли от позицията на премиер, но управлението да остане. Това на практика е управление тип „Орешарски“, в каквото Борсов многократно е давал заявки, че няма да постави ГЕРБ.

Но личното оцеляване на Борисов вече видимо взима превес над оцеляването на партията. И днес премиерът направи ретроспекция как бил създал партията, как тя се била развила. Думите му звучаха като преглед на нещо, което приключва. И има защо да е така.

Генерална подмяна

Борисов влетя в политиката през 2005 г., когато спечели изборите за кмет на София с лозунга „Генерална промяна“. После създаде партия ГЕРБ и с нея спечели и парламентарните избори през 2009 г. Вместо промяна, реформи и приближаване на България до лидерите в Европейския съюз обаче страната започна да затъва. А всяко следващо правителство на Борисов беше все по-слабо, все по-обвързано в неясни, скрити, невидими уговорки. Докато страната пропадаше в плен на корупцията на всякакво ниво.  

Това превръщаше Борисов в слаб политически играч, който трябва да прави много компромиси и договорки за да се държи на власт.

Изглежда, че Борисов вече е неудобен за хората, с които търгува оставането си на власт. Излезлите в последните седмици снимки на спалнята на премиера с шкафове пълни с пачки евро и кюлчета банкноти, както и записи на телефонните му разговори показват в каква слаба позиция е Борисов. Той е следен подслушван, направляван и управляван. Или на Борисов му е омръзнало вече, или управляващите го на ръчно управление задкулисници смятат, че той е вече безполезен, опасен и вреден.

Борисов си отива. Като тъжна карикатура на заявките си, с които влетя на политическата сцена.

Три месеца след „Даваме 4.5 млрд. лв. срещу коронавируса“. Какво и колко подкрепи държавата

Снимка: БНР

„Държавата дава 4.5 млрд. лв. за борбата с коронавируса“.

Така звучеше заявката на премиера Бойко Борисов и министрите му, когато в началото на извънредното положение през март, анонсираха мерките на правителството за борба с икономическите последствия от коронавируса.

Повече от три месеца след заявката е време за бегла равносметка. Разбира се заявената цифра е обикновена фантасмагория, както вече доказах в свой текст. И все пак, държавата ангажира финансов ресурс – да видим как се е изхарчил той.

Най-голямото перо от близо 1 млрд. лв. държавата обяви, че е готова да отдели за поемане на 60% от брутната заплата на работещ в засегнатите сектори. Това е добилата популярност мярка „60/40“, при която през Националния осигурителен институт се изплаща част от заплатата и осигуровките на работещите в получилите одобрение работодатели.

Направените разплащани по тази мярка до момента са малко над 10% от заявката. По данни на социалния министър Деница Сачева до края на юни през НОИ са разплатени малко над 114 млн. лв. Официалните данни от НОИ показват малко под 100 млн. лв., но тъй като има забавяне в публикуването им, най-вероятно оповестената цифра от министъра е коректна.

Бръз преглед над данните показва, че в най-засегнатите месеци от кризата с коронавируса държавата е използвала минимална част от заделения бюджет. Анализ защо това е така управляващите не са предложили. Единствен резултат, който виждаме, е в омекотяване на изискванията към работодателите. Така например към 1 юли отпада изискването работодателите да са платили данъци или осигуровки за 2020 г., но трябва да са ги декларирали като дължими. Трябва да са платили и данъците си към 31 декември 2019 г.

Това олекотяване на изискванията е логично, но е странно защо трябваше да минат три месеца преди да се вземе решение за него. Проблемът с осигуровките беше сочен от работодателите още от първите дни на извънредното положение, тъй като при спряло предприятие е трудно те да бъдат плащани. А и да бъдат условие за държавна помощ по схемата „60/40“. В резултат много компании се отказаха да подават заявка за подпомагане или пък апликациите им не бяха одобрени.

Също толкова трагично е изпълнението и по друга мярка, този пък насочена към физическите лица. Това е мярката за безхливени кредити за засегнати физически лица, която се администрира през Българската банка за развитие и се изпълнява от търговските банки. През нея правителството обяви пакет от 200 млн. лв., с който да бъдат кредитирани загубили доходите си работещи и самонаети. По данни на ББР към 22 юни отпуснатите кредити са за близо 40 млн. лв. Тук „усвояването“ е по-добро, но отново е далеч от заявения обем. При това най-тежкият период от кризата би трябвало да се брои за преминат. И по тази мярка в движение бяха правени промени към олекотяване на изискванията. Но логичният въпрос е защо този по-лек режим не беше въведен още в началото, така че хората да имат реален достъп до ликвидност в най-тежките месеци при спрели доходи, растяща безработица и спад в предлагането на работа.

Неясни остават резултатите по друга рекламирана от управляващите мярка портфейлните гаранции за бизнес кредити от ББР през търговските банки. За нея в ББР бяха налети 500 млн. лв., а съмненията за тяхното използване доведе до отстраняването на главния изпълнителен директор на банката Стоян Мавродиев. До момента ББР не е представяла отчет по тази мярка.

Общият извод от данните е, че реално разходваният ресурс за подпомагане преодоляване на икономически ефекти от пандемията с коронавирус е много по-нисък от заявките. Това едва ли се дължи на по-ниски от очакваното нужди. Много по-вероятно е поставените критерии да са попречили на засегнатите да кандидатстват и да бъдат одобрени. Ефектът е, че управлението ще „спести“ пари, които ще може да използва за други по-важни според него цели.  

 

След срещата с будоара на Борисов. Въпроси и отговори

Разпространените от неизвестен автор снимки на премиера Бойко Борисов в неговата спалня с претъпкани с пачки евро и кюлчета злато шкафчета логично се превърнаха във водеща тема. Борисов побърза да нарече снимките „компромат“, но на спешен брифинг в партийната централа на ГЕРБ потвърди значителна част от тяхната автентичност – мястото на снимките, разпозна себе си и т.н. Отрече да държи кюлчета и пачки евро.

И така – най-важните въпроси след скандала и възможните им отговори

 

1.    Борисов ли е това?

В първите минути след разпространяването на снимките това беше и водещ въпрос. Както си му е ред в такива критични ситуации, първо в социалните медии минава тролска армада, която оспорва фактите. В случая тезата беше „това не е Борсов, а монтаж“.

Тази опорка беше развенчана от самия Борисов, който на брифинга косвено призна с думите: „И какво са направили, снимали са премиера гол“. С думите си Борисов недвусмислено потвърди автентичността на първата снимка.

2.    Тия снимки са фалшификат?

Това е и втората опорна точка, която се разпространява от вчера. Тезата застъпи в изказването си и Борисов, който отрече да държи пари и кюлчета злато до главата си.

Дали снимките са манипулирани е трудно да се каже без техническа експертиза. Трябва да се признае обаче, че те изглеждат автентични. В целия житейски смисъл на това. Като типаж, ако не беше премиер, Борисов би изглеждал точно в такава комична конфигурация с пистолет до главата и шкафове, пълни с пачки пари и злато.

3.    Това е инсценировка?

Тезата беше застъпена и Борисов, който в изказването си подхвърли, че това е „държавна спалня“ и там може да влиза едва ли не всеки. В резиденцията си в Бояна той се бил срещал с елита на ГЕРБ и може някой да е заснел всичко това.

Теорията не издържа. Най-малкото, защото не е възможно, който и да е човек да внесе в спалнята на премиера купища пачки с пари – без значение истински или фалшиви – без да има одобрението на самия Борисов и на охраната му. Т.е. ако някой е внасял там пари, това е станало със знанието и позволението на Борисов.

4.    Това са снимки в студио?

Тезата е възможна. Към момента тя се поддържа само от гравитиращи около Борисов свободни анализатори. Самият Борисов косвено я отрече като каза, че разпознал държавната си спалня по мокета. Т.е. имаме косвено признание, че снимките са от будоара на Борисов.

Освен всичко това възпроизводството на спалнята на Борисов в студио означава някой да е запознат с детайлите около нея. Т.е. да познава Борисов, навиците му, да има достъп до спалнята. Ако има всичко това защо му е да прави копие на спалнята?

5.    Да не е луд да си държи парите в шкафчето?

Доста важен въпрос. Личната спалня на премиера впрочем е едно от най-сигурните места в държавата. На теория. Пак на теория то е сред най-сигурните и от гледна точка на корупционните си възможности. Или казано с други думи – ако си пратеник на Борисов, който събира договорена лепта от бизнеса, най-логично е да извършиш корупционната трансакция там, където има най-малко външен достъп. В Министерския съвет не става. По някои запустели складове, както дават по филмите, също не става. Но в резиденцията на премиера достъпът е строго контролиран. Най-много с целта на посещението да са запознати личните гардове на Борисов. А, както знаем от друг запис, с тях той обича да гледа филмчета за отношенията си с посетителките си.

6.    Снимал го е близък?

Няма никакви доказателства в подкрепа на тази теза. Със сигурност го е снимал човек с достъп до спалнята му. Но както някой, който му е „близък на сърцето“, така това може да е и близък охранител преминал от другата страна. Или пък човек, който винаги е бил в позицията „да пасе“ Борисов. Най-вероятно авторът никога няма да стане известен. Но е най-малко вероятно това да е посетителка, минала през чаршафите на Борисов.

7.    Борисов знае кой го е заснел?

Това е продължение на предния въпрос. Отговорът тук е по-скоро отрицателен. Борисов няма никаква представа кой го е заснел. Той има обаче съвсем ясен отговор кой и защо разпространява кадрите.

8.    Защо атакува президента Радев?

В такава ситуация Борисов има само един шанс и той е да се изкара жертва на заговор. В това още вчера бяха активирани близките на Борсов медии. По време на брифинга си той директно атакува президента Радев.

Борисов добре разбира, че това, което му се случва в последните дни е намек, че трябва да си ходи. Очевидно е, че в държавата тече процес по пренареждане на картите за следващите 5 до 10 години. Борисов не е част от този план. Той е наясно с това, но иска максимално да отложи неизбежното, докато набере достатъчно гаранции за своята неприкосновеност след слизането от трона.

9.    Това е атака срещу държавата?

Няма никакви аргументи в подкрепа на подобна теза. Още повече, че присъствието на човек с „бизнес“ минало като на на премиерския пост в държавата вече 10 години е много повече заплаха за държавността.

10.                  Какво следва?

Борисов има личната драма, че ако не е пазен от държавата има защо да се страхува за живота си. И причината не е в неговите държавнически действия, както обича той да представя нещата. Причините за неговия панически страх, че ще бъде убит се крият в неговия допремиерски период, в който Борисов се е забърквал в множество криминални сюжети.