Тела в покой и в движение

Внезапното реактивиране в публичното пространство на уволнените от Борисов през лятото „министри на ДПС“ създава усещането, че премиерът няма контрол над партията си, която се превръща в обикновен политически инструмент за реализация на корпоративните интереси на движението

 

Само за седмица позадрямалият политически живот в България, при това в началото на изборна кампания, рязко се раздвижи. Първо ДПС се лиши от участието на запомнящата се фигура на Делян Пеевски в листите си. Внезапно и малко очаквано. Неочаквано заради влиянието на Пеевски не само в партията, но и далеч отвъд нея – в други партии, в управлението на страната, в съдебната система и прокуратурата, в службите. 

Но това действие съвпадна и с нещо също толкова неочаквано. Управляващата партия ГЕРБ извади отново на показ уволнените през лятото от премиера Бойко Борисов министри, защото имало съмнение, че са на ДПС. В разгара на антиправителствените протести през 2020 г. Борисов уволни министъра на финансите Владислав Горанов, на вътрешните работи Младен Маринов и на икономиката Емил Караниколов. Основанието – структурите в партията ги приемали за свързани с ДПС.

С началото на изборната кампания обаче Младен Маринов се оказа водач на листа. Това беше много изненадващо, но не колкото внезапната поява на Владислав Горанов на събитие с половината министерски съвет, организирано от КНСБ.  На него ГЕРБ представи приоритети в икономическата си програма. Наред с вицепремиера Томислав Дончев, социалния министър Деница Сачева, министъра на икономиката Лъчезар Борисов, на транспорта Росен Желязков и на здравеопазването Костадин Ангелов, гост и лектор беше и Владислав Горанов. Лидерът на КНСБ Пламен Димитров дори го нарече „финансовия министър“.

Участието на Горанов идва на фона на отсъствието му от листите за изборите на ГЕРБ. Отсъствие, което може да се възприема и като своеобразно издигане в йерархията. Преди седмици Горанов беше посочен от бившия зам.-председател на ГЕРБ Цветан Цветанов като човек, който реди листите на управляващата партия. 

А това някак директно ни връща към ДПС, където отсъстващият Пеевски също се възприема за високопоставен в йерархията. Свързването на Горанов и Пеевски сигурно щеше да е много имагинерно, въпреки много коментари в публичното пространство от добре запознати с политико-корпоративния свят в страната ни. Че Горанов е министър на Пеевски са свидетелствали в свои изказвания и банкерът Цветан Василев и хазартният бос Васил Божков. Все хора, които не е като да не познават задкулисните сделки и мръсните тайни на властта.
Та въпреки тези свидетелства свързването на Горанов и Пеевски нямаше да е толкова лесно ако не беше една снимка от първото управление на Борисов. Тогава двамата все още очевидно в ролята на „младши партньори“ и обикновени месинджъри на посланията и договорките на началниците си. 

Преминаването на Пеевски и Горанов на сянка сега показва, че те очевидно се изкачват. Някой би ги определил и като младите босове. 

И това не бива да е изненада. Ако в първото си правителство Борисов беше безапелационно човекът, който командва, то сега контролът му над управлението на държавата е по-скоро фигуративен. Но завръщането на отстранените от него хора говори, че Борисов губи, ако дори вече не е окончателно загубил, контрола над собствената си партия. 

Защото Борисов може и да отстрани Горанов, Караниколов и Маринов под натиска на уличните протести. Но е много важно да датираме точно кога се случи това и какви са събитията по това време.
А събитията са, че малко преди и около уволнението на тримата Борисов беше атакувам с изтичането на снимките с пачки и кюлчета от спалнята му, както и със серия от уличаващи го в корупция и търговия с влияние записи. 

По това време Борисов излъчваше през профилите си в социалните мрежи послания, че е „време за размисъл“, за „вземане на важни решения“ и недвусмислено сигнализираше, че е готов да подаде оставка и да отиде на избори.

Фактът на уволнението сякаш беше по-скоро реакция към атакувалите го със записите. А ако това предположение е вярно, то макар и да говори някакви други небивалици за президентски дронове, Борисов разпознава ДПС и Пеевски като автори на атаката към него. 

А завръщането на уволнението говори само, че премиерът е в слаби позиции дори вече в собствената си партия.