четвъртък, 25 август 2016 г.

По искане на Пеевски СГС блокира развръзката в „Дунарит“



Дори след като КЗК одобри „Емко“ да придобие русенския военен завод, сделката е далеч от приключване


Софийският градски съд блокира развръзката в русенския военен завод „Дунарит“ по искане на свързвано с ДПС депутата Делян Пеевски дружество. Това става ясно от партидата на „Дунарит“ в Търговския регистър. 

На 23 август съдията от СГС Радостина Данаилова е спряла вписване в ТР на решения на Общото събрание на акционерите в „Дунарит“. Искането за спиране на регистърното производство е дошло от дружеството „Виафот инвестмънт България“. Дружеството претендира, че е заложен кредитор на „Дунарит“ по силата на договор между него и един от собствениците на военния завод в Русе – „Кемира“. По силата на този договор, поне според „Виафот инвестмънт България“, офшорката има правото да разполага с акциите на „Кемира“ и да одобрява как се гласува с тях. 

Претенцията изглежда абсурдна и най-вероятно произтича от изкупуването на вземане от „Е. Миролио”. Сливенската компания продължава да бъде вписана като заложен кредитор на „Дунарит“ в ТР. „Виафот инвестмънт България“ обаче има няколко неуспешни опита да се впише като кредитор на мястото на „Е. Миролио” по силата на договор за купуване на вземане между двете компании. 

Тези опити за вписване на офшорката за кредитор са блокирани от жалби в съда в Сливен и Русе от самото „Дунарит“. Военният завод дори иска съдът да се произнесе по нищожност на договора, с който „Дунарит“ е заложен в полза на „Е. Миролио”. Причината за това е, че този договор е в изпълнение на няколко цесии между „Дунарит“ и компании на италианеца Миролио като клиенти на КТБ. Цесиите обаче се оказаха напълно излишни операции, след като съдът обяви за начална дата на несъстоятелност в КТБ момента й на влизане под специален надзор. Така прихващанията на база цесии се оказаха „незаконни“. 

КОЙ е „Виафот инвестмънт България“

Компанията е собственост на едноименната офшорка Viafot Limited от Британските Вирджински острови, но е считана за контролирана от Делян Пеевски. Уликите за това, както обикновено, са косвени, но и както обикновено са достатъчно много. На първо място сделката по изкупуване на вземането на Миролио от „Дунарит“ се е сключила по същото време, когато Пеевски направи няколко официални сделки с италианеца. Пеевското „НСН инвестмънт“ например придоби дела на Миролио от 50% в „Техномаркет“, също получен благодарение на цесия на депозити. 

Двамата заедно – Пеевски и Миролио, продадоха миноритарните си дялове в „Булгартабак“ на дубайската офшорка TGI Middle East FZE.

Какво спира СГС

Сред решенията на ОСА от 29 януари 2016 г. е и увеличение на капитала на компанията с 60 млн. лв. Акциите са записани от „Емко“ на оръжейния търговец Емилиян Гебрев. Гебрев поиска да придобие „Дунарит“ още в началото на годината, но искането беше скандално блокирано от Комисията за защита на конкуренцията, която по това време се председателстваше все още от Петко Николов. Без да има право на това, КЗК отказа да се произнесе по сделката, тъй като установи, че за контрола над „Дунарит“ има течащи съдебни спорове. Това решение на КЗК беше отменено от Върховния административен съд. Преди седмица новият състав на КЗК отново отказа да се произнесе по сделката, но този път поради липса на концентрация. А това на практика означава одобрение на сделката. 

Очакванията бяха, че това е началото на развръзката за „Дунарит“. Решението на СГС обаче вкарва още повече неяснота за надмощието в битката за военния завод.
Към момента опитите на контролираната от Пеевски офшорка да се впише като кредитор са блокирани от съдебни решения в съдилищата извън София. В СГС обаче ДПС депутатът успява да блокира исканията за вписвания, които съперниците му оправят. 

Към цялата каша трябва да се добави и състоянието на компанията „Хедж инвестмънт България“. Дружеството е непряк собственик на „Дунарит“ и все още на пловдивския авиоремонтен завод „Авионамс“. Заради дълг към КТБ акциите на „Хедж“ в „Авионамс“ бяха продадени от частния съдебен изпълнител Стоян Якимов на Държавната консилидационна компания. Тази операция обаче е обжалвана в съда.
Блокираното вписване на решенията от ОСА в „Дунарит“ ще попречат на разрешаването в краткосрочен план на цялата бъркотия.

четвъртък, 18 август 2016 г.

БНБ за ПИБ: Влошен кредитен портфейл, голям операционен риск и ръководство, което нарушава закона



Изтекла в медиите надзорна инспекция от 2012 г. сочи редица пропуски в управлението на банката, дава препоръки за увеличение на капитала й и за промяна в класификацията на кредитите и изказва съмнение в способността на банката да генерира печалба



Ликвидната криза в ПИБ през юни 2014 г. предизвика опашки пред банката
„Кредитният риск е подценен, като реалното му отчитане и провизиране би влошило основните показатели за оценката на риска. Капиталовата позиция на банката е под много голям натиск от влошеното качество на кредитния портфейл, високата степен на концентрация, големия размер на експозициите към юридически лица, гравитиращи около мажоритарните собственици, и недостатъците в системите за управление на поетите рискове.“
 
Така започват заключенията от надзорна инспекция на„Банков надзор“ в Първа инвестиционна банка от 2012 г., публикувана от сайта "Биволъ". Данните в инспекцията са потресаващи и показват множество нарушения. Сред тях са прекомерна кредитна експозиция към свързани лица (надвишаваща законовите позволения), кредити към свързани със собствениците лица, кредити към офшорни компании и дружества, собственост на офшорки. 

„Ръководството допуска съществени нарушения на нормативната рамка“, отбелязват в проверката инспекторите в Българската народна банка.
За тази инспекция медиите са глухи и неми. Единствените публикации по случая се появиха само в медията, която публикува и доклада - „Биволъ“. Изданието има и предишни публикации, разследващи кредитния портфейл на ПИБ. 

И какво от всичко това?

Данните в проверката са от 2012 г. и без съмнение ПИБ е имала време да внесе корекции в дейността си. Но констатираните от инспекцията дисбаланси в кредитния портфейл и концентрацията му, както и практиките по манипулативно отчитане на кредитите като редовни вместо да бъдат провизирани, е нерално да се считат за изчистени. Просто защото това няма как да се случи в рамките на 2 години. А защо 2 години ли? Ами защото през лятото на 2014 г. ПИБ беше във фактически фалит, когато спря да изплаща тегленията на клиентите си и затвори всички свои клонове един петък следобед. Тогава банката получи ликвидна подкрепа от Министерството на финансите под формата на 1.3 млрд. лв., а Европейската комисия трябваше да одобри помощта. И я одобри, получавайки уверенията на България, че ПИБ е действащо предприятие, което може да остане живо. 

Проверката на БНБ от 2012 г. обаче има сериозни притеснения от дейността на ПИБ.

Ето и само някои от тях:
-         Банката продължава да допуска нарушения на регулаторните изисквания за класификация на рисковите експозиции - значителна част от вземанията й не са адекватно оценени и провизирани.
-         Прилагат се различни похвати за отлагане проявлението на кредитния риск, с което се подобряват стойностите на показателите за качество на активите, намаляват се разходите за обезценка и размера на специфичните провизии.
-         Степента на провизираност е една от най-ниските в банковата система и не съответства на качеството на кредитния портфейл.
-         Рискът при експозициите на дребно е подценен, като активно се преструктурират кредити с цел подобряване качеството на този портфейл.

Казано по-простичко, в ПИБ нарушенията са толкова, че трудно може да се намери нещо, което да е в ред. 

Защо е важно всичко това?

Важно е, защото само преди дни БНБ обяви резултатите от стрес тестовете на банките и оценката на активите им. И управителят на БНБ смело обяви, че банковата система е перфектна и в много добро здраве. Е, с малки изключения, които не били толкова важни. 

Финансовият министър Владислав Горанов пък надскочи гуверньора на БНБ като обяви, че българските банки са с по-добри показатели от европейските. Което е чиста лъжа, за нея – друг път. 

Да се върнем на стрес тестовете. В документа, публикуван от БНБ се вижда, че една от малкото банки, за които централната банка има предписания, е именно ПИБ. Сред тях са капитализация на печалбата и увеличение на капитала. И това наистина звучи разумно. Проблемът е, че ПИБ очевидно прави само фиктивни печалби. Поне това са установили същите БНБ експерти през 2012 г. „Способността на банката за генериране на печалба е надценена, предвид ниското ниво на провизираност и значимият дял на дължимите, но неплатени лихви.“

Т.е. ПИБ няма как да капитализира печалба, защото ако изпълнява всичките разпоредби на закона, няма как да достигне печалба. Банката ще трябва да провизира стабилно кредитите си към свързани със собствениците лица. А при тези големи провизии печалбата е само мираж. 

Според инспекцията от 2012 г. кредитният риск в ПИБ е подценен, като реалното му отчитане и провизиране би влошило значително основни показатели за:
-           оценка на качеството на активите;
-           способността за генериране на печалба;
-           капиталовата позиция на институцията.

Проверката

Инспекцията е прегледала извадка от 140 кредита на 49 корпоративни кредитополучатели с брутна стойност 1.355 млрд.лв., което представлява 38.86% от корпоративните кредити и 32% от брутните кредити.
След обобщаване на информацията инспекцията е установила, че експозиции с брутна стойност 1.002 млрд. лв.  (74% от извадката) не отговарят на критериите на Наредба №9 за групата, в която са отчетени от банката, като във всички случаи се показват в по-нискорискова класификационна група. 

Така например кредити с брутна стойност 320.7 млн. лв. (23.65% от извадката), класифицирани като „редовни”, отговарят на условията за група „под наблюдение”, експозиции на стойност 682.1 млн. лв., класифицирани предимно като „редовни” (50.30% от извадката) отговарят на условията за групи „необслужвани” и „загуба” (NPL).

Това означава, че в ПИБ към момента на проверката са имали трайна практика да подават данни с невярно съдържание. Дали и в хода на стрес тестовете, проведени през 2016 г. банката е подала подобни неверни данни, няма как да се знае. 

Но мълчанието на БНБ както за резултатите на банките след стрес тестовете, така и за данните в изтеклия доклад за ПИБ от 2012 г., е много лош сигнал. Защото БНБ продължава да руши доверието в банките. Укривайки данни, или маскирайки ги под формата на общи за системата резултати, БНБ срива имиджа на банките. И когато неминуемо настъпи краят на някоя от тях, ще дължи отговори защо централната банка не е взела мерки на време. Отговори, които БНБ не даде по казуса с КТБ. 

А новото ръководство уж щеше да промени този модел на работа.