вторник, 25 ноември 2014 г.

Човек със анцунг грухти през града...

Днес се сетих за едно много актуално като звучене, любимо мое парче. Ще си позволя да ви "почерпя" с него, леко встрани от обичайната тема в блога ми.
------------------------------------------
 
Плътно до своето рамо си ти,
златни нашивки и голи гърди.
С камшик дирижираш грозни деца,
със стиснати зъби те пеят сега:
Ние сме болен продукт
на своето време и вашия труд.
Градски устроени празни съдби,
със смъкнати гащи, навели глави.
От срам.

Човек със анцунг грухти през града,
с дебел пръст ме сочи на свойта свиня
и те любезно на смърт ме осъждат,
а своето семе в "Москвича"
развъждат.

Аз съм едно малко перде
и ти ако искаш, ела да сме две.
Така на прозореца ще стоим закачени,
за да закрием всички вътрешни
проблеми.

Ленски и Болев останаха само на камък,
славеят на Славейков паниран е по-сладък,
а ваш'то сърце се разтваря в чиния
за "сръбско", "хеви метал" и гроздова
ракия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.