понеделник, 29 септември 2014 г.

10-те лъжи на Иво Прокопиев за КТБ - част II



Преди няколко дни описах водещите 5 лъжи на Иво Прокопиев, който е един от най-гласовитите лобисти за фалита на КТБ. В последните две седмици бизнесменът е заел активна позиция на неформален говорител на групите за натиск, които играят за вкарването на банката в процедура по несъстоятелност. Днес ще ви запозная с допълнителните "аргументи", които за по-просто мога да нарека лъжи.

Депозитите на КТБ са структурирани пирамидално

Теорията на Прокопиев е, че банката е структурирана така, че с приходите от привличането нови клиенти се изплащат задълженията към вече съществуващите. Това е класическо изпълнение на схемата на Понци, но „проблемът“ е, че в случая твърдението просто не е вярно. 

Данните от консолидираните отчети на КТБ за последните три завършили финансов години показват, че през 2011, 2012, 2013 г. наистина има  трайно понижение на лихвения спред, но в същото време нетният лихвен доход расте.
Данните в документа за 2011 г. показват, че в резултат на увеличените обеми лихвени активи и пасиви, лихвеният доход е с 32.2 млн. лв. повече, а променената лихвена доходност/цена води до по-нисък нетен лихвен доход с 28.2 млн. лв. Тоест, общото нарастване на нетния лихвен доход изцяло е формирано от по-големия обем лихвени активи и пасиви. 

За 2012 г. цифрите са съответно 20 млн. лв. и 3.4 млн. лв., а за 2013 г. - 25.9 млн. лв. и 35.2 млн. лв. Така намаление на нетния лихвен доход може да се открие само в резултата за 2013 г. Той обаче е очакван предвид преструктурирането на ресурса, към който се е ориентирала банката. 

Според данните в отчета КТБ мотивирано се е прицелила в привличането на дългосрочен депозитен ресурс, който е и по-скъп. Стремежът към привличане на дългосрочен ресурс пък е в пълно противоречие с пирамидалните „бизнес планове“, където целта е да се убедят хората, че за кратко ще спечелят в пъти по-голяма сума от инвестираната.

КТБ е пирамида, защото има раздадени общо 138 кредита

Поредният опит за вкарване на пирамидална връзка в бизнеса на банката е също толкова безпредметен. Спецификата на КТБ винаги е била в корпоративното банкиране и по-специално във финансирането на сектори като енергетика и инфраструктурно строителство, където експозиции в абсолютна стойност са най-големи. Броят кредити (по данни на Прокопиев) е наистина впечатляващо нисък, но не и достатъчен, за да определиш една финансова институция като пирамида. 

КТБ е източена

Теорията тук гласи, че банката е източена, защото фирмите, които са получили кредити, ги изплащат като част от сумите, заделени предварително. Така те не изпадат в просрочие и кредитите не се класират като „лоши“. А пък самите фирми нямали никакво намерение да връщат получените кредити. Без да е кой знае колко логична от икономическа гледна точка, практиката е често използвана от много компании и физически лица. При това далеч не само клиенти на КТБ, а на почти всички търговски банки. Подобна практика позволява на кредитополучателят да си осигури стабилност в плащането на вноските за някакъв период от време, който му се е сторил критичен при подписването на договора за кредит. 

Преотварянето на кредити пък е използвано от самия Прокопиев от дружествата му, консолидирани в „Алфа финанс холдинг“. Косолидираният отчет за 2013 г. например показва, че групата е преотворила кредити за 50 млн. евро, които очевидно не е могла да покрие. Това е ли източване на UniCredit Bank Austria AG?


КТБ е вредна за икономиката

За това твърдение едва ли ще са ми необходими особени аргументи, защото то звучи абсурдно за всеки нормален човек, който няма интерес от фалита на КТБ. Банката е с три последователни отличия за най-динамично развиваща се банка, което ще рече - работеща. Като се добави профилът на банката, който е кредитиране на бизнеса, т.е. добавяне на стойност към икономиката, мисля, че от повече обяснения няма нужда.

Необходими са 6 млрд. (не се знае какво) за да отвори банката

Лъжа, при това плоска. На същата струна съвсем скоро засвири и управителят на БНБ Иван Искров. Ако е вече ясна сумата, която е необходима на банката да заработи, какво точно се очаква от квестори, одитори, адвокати, счетоводители и обикновени дизайнери да изработят, оценят, анализират и издокладват до 20-и октомври?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.