четвъртък, 31 март 2016 г.

Непознати индийци ще управляват „Булгартабак“ дистанционно



Никой от новия борд на директорите не поиска да говори за резултатите на компанията и да прогнозира докъде ще стигне кризата в дружеството

Шреаз Фадниз преди да разбере какъв ще е
Рахул Нимкар, Шреаз Фадниз, Владимир Жеков и Светлана Мартева са новите членове на борда на „Булгартабак холдинг“. Смяната в мениджмънта беше гласувана на извънредно общо събрание на акционерите в холдинга, провело се на фона на голям протест пред сградата на дружеството. Протестиращите служители са от дъщерното дружество „София-БТ“, което спря да работи, а на работниците там са връчвани съобщения за прекратяване на трудовите им договори.

Още с регистрацията на акционерите и гласуването за начина на  провеждането на ОСА стана ясно, че мажоритарният акцинер е наличен и поддържа предложения дневен ред. По тази причина гласуването практически нямаше значение, тъй като акциите на мажоритаря BT Invest са 80% от капитала.
Непосредствено след гласуването за освобождаването на досегашния председател на борда на “Булгартабак” и изпълнителен директор Венцислав Чолаков, както и на друг член на борда – Миглена Христова, акционер помоли новите предложения за членове на Съвета на директорите да се представят.

Двамата индийци бяха видимо изненадани, че ще им се наложи да разкажат нещо за себе си. От думите им стана ясно, че Рахул е специалист по интелектуална собственост, а Шреаз има опит в управлението на недвижимости (главно) и активи. И двамата се представиха като служители на TGI Middle East fze. Това е дубайската офшорка, която наскоро купи акциите на Делян Пеевски и Едоардо Миролио от „Булгартабак“. Въпреки че сделката за техните акции се сключи в срок, който не позволява на новия акционер да има правото на глас, на ОСА Рахул гласуваше именно с тези акции – 900 311. Очевидно Пеевски е упълномощил индийския мениджър да гласува вместо него. 

На въпрос на акционер как ще управляват „Булгартабак“ и най-вече тук в България ли ще бъдат Шреаз Фадниз обясни, че ще планира да идва по веднъж в месеца в България. Иначе „ще поддържа връзка с колегите си постоянно“. Плановете на Рахул така и не станаха ясни, защото не отговори. И за двамата обаче не се разбра дали имат разрешение за работа в България. Шреаз обяви, че има бизнес виза, а Рахул премълча отговора на въпроса по каква линия – бизнес или турист е в България. 
Историята с индийците си пролича, че ще е забавна още преди началото на ОСА. Докато течаха последните регистрации на акционери служителка на "Булгартабак" разтревожено попита регистриращия екип дали на Шреаз и Рахул "им се променя качеството". Най-вероятно имайки предвид дали двамата са акционери, представители на акционер, или ще участват само в качеството си на бъдещи мениджъри.

Светлана Мартева, снимка: LinkedIn
Най-лаконична в представянето си беше Светлана Мартева. Освен данни за семейното си положение тя представи единствено данни, че е адвокат. Забележителното при нея е, че тя е човекът, който гласува с акциите на мажоритарния акционер BT Invest. Ако се съди по практиката на “Булгартабак досега, Мартева трябва да бъде новият председател на борда на цигарения холдинг. До днес в тази роля беше Венцислав Чолаков, който също представляваше BT Invest. Светлана Мартева е част от борда на директорите на „София – БТ“ и „Благоевград – БТ“ от август 2014 г. Малко по-късно тя вслиза и в борда на „Шумен – табак“ и „Плевен – Булгартабак“. Преди това тя е адвокат от Русенската адвокатска колегия и главен асистент на катедра „Частноправни науки“ в Юридическия факултет на Русенския университет „Ангел Кънчев“ от 2000 г.
Последният от вълната нови менидъри в “Булгартабак” Владимир Жеков беше най-просторен в представянето си. Той е изпълнителен директор и на “София БТ” и “Благоевград БТ” февруари 2015 г., а преди това е бил на позицията финансов директор в двете компании.
Това по думите му му дава основание да претендира, че познава добре бизнеса на „Булгартабак“. Жеков обаче отказа да прогнозира какво ще се случи с цигарените фабрики с обяснението „нека ни впишат първо в Търговски регистър и да встъпим в длъжност“. Това, по принцип, едва ли трябва да е някакъв проблем, който да заслужава специално отбелязване пред акционерите. Освен ако Жеков няма информация, че някой от акционерите ще тръгне да атакува решенията на ОСА.

Протест пред сградата на "Булгартабак холдинг"
Всички въпроси на акционерите за това каква е визията на новото ръководство за развитието на „Булгартабак“ и как може да бъде преодоляна кризата в дружеството бяха отклонявани с мотива, че общото събрание не е редовно отчетно-изборно. Активен в ролята да покаже готовност да отговаря, ама друг път, на „специална среща“, беше само Владимир Жеков.
Светлана Мартева пък отклоняваше въпросите с обяснението, че те са към производствените дружества, а ОСА сега е на холдинга. Препоръката й е акционерите да задават въпросите си писмено. И в двете й предложения със сигурност има логика, но за една публична компания е доста абсурдно да не отговори на питанията на акционерите си, които са директно адресирани към дейността на компанията. 

--------------------------------------------------------------------------------
Текстът не представлява инвестиционна препоръка. Авторът е присъствал на общото събрание като представител на акционер.

понеделник, 28 март 2016 г.

A какво става с медиите на Пеевски?



Отказът на ДПС депутата от Канал 3 е лош сигнал към Славка Бозукова, Петьо Блъсков, Недялко Недялков и Венелина Гочева. И гласи: „Пари нема, действайте“

Серията „отказвания“ от бизнеси на Делян Пеевски продължава. Депутатът обяви със съобщение до медиите, че няма да придобива Канал 3, въпреки че през септември 2015 г. Комисията за защита на конкуренция му разреши сделката в скорострелна процедура.
Така само за седмица Пеевски продаде дела си в „Булгартабак“, купи, а после продаде и дела на Едоардо Миролио пак в цигарената фабрика и се отказа от спечеления търг за активите на „Химко“.

Поведението на Пеевски на пръв поглед е много странно и нелогично. Преди по-малко от година той започна яростна кампания по изсветляване на бизнеса си. Изсветляване, защото едва ли има някой, който да е вярвал на декларациите му за притежавано имущество – 15-годишен Опел и половин апартамент. 

Но колкото внезапно започна изсветляването си, дваж по-изненадващо Пеевски го спря и обърна посоката към „излизане“. Обяснението, че го прави, защото срещу него се води клеветническа и очерняща кампания и това пречи на бизнеса, в който той участва, е добър опит за излизане от ситуацията. Но доста подценява публиката. 

Според запознат с финансовото състояние на Пеевски източник, ДПС депутатът има сериозен проблем. И той идва от „Булгартабак“. Ударът върху контрабандните сделки с цигари на „Булгартабак“, който турските власти нансеоха по кюрдските каналджии, е прерязал основен източник на финансиране на Пеевски. За никого не е тайна, че именно ДПС депутатът е реалният скрит краен собственик на „Булгартабак“. В партньорство с други български политици. Но именно Пеевски е отговорен за цигарения холдинг и неговият провал там носи сериозни щети – преки финансови и косвени имиджови. И то не само за него. 

Депутатът няма много опции, с които да докаже произхода на средствата, с които да се разплати в придобиванията. Логично следва отказ от тези придобивания. 

Но каква става с наличната собственост – главно медии

Това е лоша новина за гравитиращите около Пеевски и разчитащи на него за политическо брокерство, защита и непряко финансиране издателски групи около „Стандарт“ и Славка Бозукова, „Труд“ и Петьо Блъсков, „24 часа“ и Венелина Гочева и разбира се „ПИК“ и Недялко Недялков. 

Сигналът е повече от ясен – пари нема, действайте. Най-вероятно помежду им ще започне взаимно изяждане, защото за всичките тях няма място и някои ще трябва да фалират. Но никой не иска късата клечка. Данни за това вече има. Между Гочева и Нядялков се точи многомесечна драма за правата върху марката „Тренд“, което, разбира се, е само повод за разчистване на сметки. Недялков и Блъсков пък изпаднаха в задочен конфлик през медиите си по въпроса кой повече се кланя на Пеевски. 

И „Стандарт“, и Труд“, и „24 часа“ са на ръба на фалита. Издателят на в. „Стандарт“ - компанията „Стандарт нюз“, не е подавала в Търговския регистър годишен отчет от 2011 г. Това е и причината да няма официални данни за финансовото състояние. Но достатъчно показателен факт е, че един от най-големите акционери „ГМ прес“ изпадна в процедура по несъстоятелност. А „ГМ прес“ е кранчето, през което в „Стандарт“ са наливани милиони. Компанията е кредитирана в периода 2011-2012 г. с над 6 млн. евро от  „Булит 2007“ ,на свой ред кредитирана от КТБ. Приблизително същата сума и схема е използвана и за кредитирането на „24 часа“ и „Труд“. Периодът също съвпада. Това е времето, в което редакционната политика на „Стандарт“, „Труд“ и „24 часа“ започна значително да съвпада с тази на семейните медии на Пеевски, както самият той наричаше доскоро „Монитор“ и „Телеграф“. 

Как точно и дали тези кредити се изплащат, не е ясно. Ясно е, че освен издателските компании на добри отношения с КТБ са се радвали и някои от издателите. 

Така например настоящият официален издател на „Труд“ Петьо Блъсков е един от големите кредитополучатели физически лица. Кредитът е  за 360 000 евро и е отпуснат през май 2011 г. Той не е обслужван и към 30 юни 2014 г., когато КТБ вече е под специален надзор, е класифициран като „загуба”. През ноември обаче  е погасен, вследствие на сключен договор за цесия. През февруари 2015 г. квесторите на КТБ АД заличават учредената ипотека по този кредит върху имот.

Издателят на ПИК Недялко Недялков пък е с един от най-големите персонални депозити. Който през 2008 г. е на стойност 2.25 млн. евро. По това време Недялков официално излиза от „Уикенд“. Сделка, която продължава да бъде напълно неясна, но която самият Недялков на няколко пъти обяснява с „когато продадох „Уикенд“ на Пеевски“. Подобно прехвърляне на собственост към депутата никога не е отразявано.  

От какво няма да се откаже Пеевски

Пеевски със сигурност няма да се откаже от дарената му от майка му Ирена Кръстева собственост в „Балканска медийна компания“, а чрез нея в „Нова българска медийна група“ и нейните медийни продукти. Това ясно личи и от текста на съобщението му до медиите. „...за пореден път ясно посочвам, че в състава на холдинга „Нова Българска Медийна Група Холдинг“ АД влизат дружества, издаващи само и единствено вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика Днес", "Меридиан мач", като холдинга притежава участие и в регионалния вестник "Борба". Пазарният им дял на българския вестникарски пазар по никакъв начин не може да се определи като „концентрация“.
От заявеното може да се съди, че Пеевски няма нарение да продава или дарява обратно на майка си собствеността над „Нова Българска Медийна Група Холдинг“. 

Едната причина за това е, разбира се, влиянието, което Пеевски има през вестниците и сайтовете. 

Другата е доста по прозаична. Става дума за едни 50 млн. лв., които БМК декларира като печалба за 2013 г. Те са чисто счетоводна врътка на преоценка на активи. Парите са от продажба на дялове в дъщерно предприятие. Това е „Си Ди Дивелопмънтс“, което от своя страна има няколко дъщерни дружества. То е съвместна собственост на БМК и Технологичен център Институт по микро електроника (ТЦИМЕ) – компания, притежавана в миналото директно от Цветан Василев. Допреди рухването на КТБ тя се считаше за част от групата фирми, които са под косвения контрол на банкера. През нея преминава и част от сделката за БТК. Сега обаче е под контрола на еманципиралия се от Цветан Василев изпълнителен директор Теодора Танева и приятелят й, доскорошно доверено лице на банкера - Бисер Лазов.
През октомври 2007 г. ТЦ ИМЕ и БМК учредяват Си Ди Дивелопмънтс с капитал от 12 млн. лв. В Съвета на директорите влизат Ирена Кръстева, Теодора Танева и ТЦ ИМЕ, а изпълнителни директори заедно са Ирена Кръстева и Теодора Танева.

По-малко от година след това, през юни 2008 г., ТЦ ИМЕ и БМК подписват предварителен договор за покупко-продажба на 6 млн. акции, собственост на БМК, за цена от 53 млн. лв. Този договор се обслужва в продължение на 5 години, на 47 транша от 24 юни 2008 г. до 14 ноември 2013 г.

Особено активни са траншовете през 2013 г. Между 18 януари и 14 ноември от ТЦ ИМЕ към БМК отпътуват 8 превода на суми между 500 хил. лв. и 6 млн. лв. 

Според запознати с процеса източници, договорът за придобиване на дялове е фиктивен и е бил променян неколкократно и е антидатиран. Целта му е била една единствена – да има механизъм, по който Пеевски чрез фирмите на майка си да получава документирани средства. Сделките между ТЦ ИМЕ и БМК реално са играели ролята на каса за Пеевски. Те са осчетоводявали регулярни приходи, оправдаващи големите разходи, които фамилията прави. Включително са покривали и случаи на червена каса. 

Така стигаме и до най-забавната част – оценката на активите, които се крият зад покупко-продажбата. 

Докато ТЦ ИМЕ придобива 6 млн. акции на БМК на цена от 53 млн. лв., на 30 март 2011 г. същото ТЦ ИМЕ продава собствените си 6 млн. акции на Си Ди Мениджмънт ЕООД за пакетна цена от 15 млн. лв.
Според източници от компаниите, участвали в сделката, за да има основание „Си Ди Дивелопмънтс“ да струва платените за него 70 млн. лв., е правена преоценка на стойността на участието на „Си Ди Дивелопмънтс“  в „Обединени български вестници“ (ОБВ). Тази преоценка е правена от тандема Бисер Лазов и Николай Орешаров. Орешаров е одиторът на БМК и голяма група компании в портфейла на Кръстева и Пеевски. Сред тях например са „Табак трафик“ и „Табак маркет“, които оперират търговската марка LAFKA. 

Лазов и Орешаров преоценяват участия в „ПМ Проджект“ (акционер в ОБВ), „Новинар Медия Проджектс“ (акционер в ОБВ), „Проджект Строители на Модерна България“ (акционер в ОБВ) и в самото ОБВ. Така общата оценка скача от 74.39 млн.лв. на преоценена стойност от 171.6 млн.лв.

Това фиктивно раздуване на придобитите активи е в директен интерес единствено на Ирена Кръстева и Делян Пеевски.  Чрез него Лазов, Танева и Орешаров съставят очевидно неистински документи, чиято единствена цел е да заблудят данъчните или по-точно да им предоставят достатъчно аргументи, за да си затворят очите за фрапантните различия между стандарта на живот на Пеевски и официалните му доходи на депутат. 

Още по-забележително става, когато парите се проследят, излизайки от сметката на Ирена Кръстева. Тя използва документираните вече средства за покупка на същите онези имоти, които не са на Пеевски, но за които разследването на Протестна мрежа показа, че той обитава и се държи като собственик в тях. Сделките са между Балканска медийна компания и фирмата Алфа медиа груп, която е косвено притежание на офшорка от Британските вирджински острови Nata holding ltd., което на свой ред се контролира от Nata ltd. 

Операцията през 2013 г. дава всички основания на Пеевски при добри резултати в БМК да разпредели дивидент, т.е. да има реални пари с чист произход. Компанията не е публикувала отчет за 2015 г. Най-вероятно такъв няма и да бъде публикуван. Източник, запознат с отчета твърди, че в него има забележителни стойности в счетоводния ред отразяващ „Каса“. Средства, които предвид голямата неразпределена печалба могат да бъдат разпределени. 

Така че не чакайте заглавия „Пеевски се отказа и от БМК“.


петък, 18 март 2016 г.

Евакуация в „Булгартабак“: Пеевски продаде дела си в компанията



Втора сделка за седмицата има и с акциите на Едоардо Миролио, но на значително по-висока цена. Междинният собственик, спечелил 9 млн. лв. от разликата, ще остане скрит

Видимото акционерно участие на Делян Пеевски в „Булгартабак“ причключи. Със сделка извън регулиран пазар (ОТС сделка), сключена чрез инвестиционния посредник „Капман“, днес са прехвърлени 368 361 акции от „Булгартабак холдинг“. Това съвпада абсолютно точно с дела, който е притежание на „Табако Инвестмънт“. Компанията е собственост на „НСН Инвестмънт“ на Делян Пеевски и майка му Ирена Кръстева. 

Те купиха дружеството през август 2015 г. от неизвестаната дубайска офшорка „Дженерейшън Интернешънъл Инвестмънт Лимитед“, представлявана от оръжейния бос Петър Манджуков. Колко точно Ирена Кръстева е платила за „Табако Инвестмънт“ (респективно акциите в „Булгартабак“), не е ясно. Според договора между нея и Петър Манджуков цената на сделката, начинът на плащане и срокът му се определят по Рамково споразумение от 22 юли 2015 г. Така цената остава скрита.

Ясна обаче е цената, платена при сделката сега. Купувачът е платил по 66 лв. за акция или 24.3 млн. лв. Това е със значителна премия над текущата пазарна цена, която се срина под 50 лв. в последните дни. 

Забележително е, че днес има и втора крупна сделка с акции на „Булгартабак“. Тя отново е ОТС и е минала през „Капман“. Трудно е да си представим, че това е съвпадение. Двете сделки най-вероятно са свързани или от страна на купувача, или на продавача.
Продаденият дял е съставен от 531 950 акции и той напълно съвпада с книжата, които само до преди два дни притежаваше италианският инвеститор Едоардо Миролио. Този пакет акции обаче смени собственика си. Тогава в сделка извън регулиран пазар, но на БФБ, делът на Миролио смени собственика си срещу 26.6 млн. лв. Днешният купувач е бил доста по-ларж, защото е платил за същия брой акции 35 млн. лв. 

Така само за дни, изпълнявайки посредническата си роля, някой е спечелил 9 млн. лв. Чисти пари с доказан произход. Кой е той, може изобщо да не разберем. Сделките с акции над 5% се оповестяват всяка седмица в специален бюлетин на Централния депозитар. Но системата на отразяване на сделките с акции в Централния депозитар включва период от деня на сделката + два дни (t+2). Така в бюлетина следващата седмица ще се появи последният собственик, който и да е той. Не е изключено купувачът на дела на Миролио и на Пеевски да е един и същ.

В свой текст вече прогнозирах, че излизането от "Булгартабак" ще донесе печалба на Пеевски от поне 8 млн. лв. Че ще напусне цигарената фабрика Пеевски обяви още преди повече от месец. Тогава той обяви плановете си чрез писмо до медиите и аргументира решението си с лошия имидж, който без да иска създава на дружеството.

Сделките сега обаче идват на фона на критични събития и съобщения от цигарения холдинг. Във вторник „Булгартабак“ обяви, че спира да продава цигари към дубайските си поделения заради „негативния имидж“, който медии създават за тези операции. Реалната причината обаче е натискът, който има над компанията заради заливането на пазара в Турция с нелегални цигари, произведени от „Булгартабак“. Данните за това бяха огласени от доклад на турските служби и бяха цитирани от турски и български медии. 

„Булгартабак“ обаче реагира на публикациите едва сега, като ги обяви за причина, която ще доведе до съкращаване на хора. 

Днес пък в свои публикации „Биволъ“ и „Фрог нюз съобщиха, че софийската цигарена фабрика на холдинга спира да работи. Това, като цяло, не е голяма изненада, защото е част от плана на „Булгартабак“ за преструктуриране на производството. Но е поредният стресиращ факт около компанията. Наред с обявения отказ от пазара в Близкия изток, който носи значителна част от приходите на холдинга. 

В свой текст за схемата, по която „Булгартабак“ продава в Близкия изток разказах как годишното отклонение от прихода за публичната компания, като се използват верига от продаващи си една след друга фирми, достига 35 млн. USD. На значително по-големи суми се оценява контрабандата на цигари, проиведени във фабриките на БТ в България.