понеделник, 16 февруари 2015 г.

Коалицията „Булгартабак“: Прасе, Сокол и Буда



Цигареният холдинг остава невидимият трети партньор в дуета ДПС – ГЕРБ, който все повече се откроява като истинския управляващ страната


Чували ли сте лихтенщайнските фондации Sedona и Panim? А за Grand Investors Ltd, Inter Projects Group и Vitality Invest Limited? Не сте и никога нямаше да ги чуете. Те са по-голяма тайна и от “Червеи”. Тайна са, защото ако знаехте за тях, щяхте да знаете и КОЙ притежава „Булгартабак холдинг“. А това е въпрос без отговор вече три години след приватизацията на цигарения холдинг. 

Ето и малко отговори

Според запознати със сделката зад цялото ято офшорки стоят освен вече свързваният с „Булгартабак“ ДПС депутат Делян Пеевски, двукратен премиер, котарак-културист, който е и личен приятел на премиера, и почетен председател на етническа партия. Героите със сигурност са разпознаваеми. 

Това, което остава скрито години след раздържавяването на цигарения холдинг, е как „Булгартабак“ успява да играе ролята на невидимия трети партньор в дуета ДПС – ГЕРБ. Тандем, който все повече се откроява като реално управляващ страната за сметка на широко прокламираната голяма коалиция. 

Сделката по приватизацията и последващата смяна на собствеността в мажоритарния акционер в „Булгартабак холдинг“ е описвана и разказвана може би десетки пъти.  За да е ясно мястото на нашите политико-физкултурни герои, е редно да я опиша пак. 

Въртележката „Булгартабак“ - началото

През февруари 2014 г. контролът над мажоритарния собственик на „Булгартабак“– австрийското дружество BT Invest се смени. Компанията беше придобита от лихтенщайнската фондация Livero Establishment. Нататък официалната версия е ясна - Livero Establishment се притежава от две дружествa, регистрирани в Дубай - TGI Middle East и Prest Trade. А те пък се притежават от митично физическо лице.

Но никоя институция така и не се постара да проучи кой е реалният собственик и най-важното - ОТКЪДЕ СА ПАРИТЕ му.

Нещо повече - все още ли собственици в Livero Establishment са същите лица.
Предварителния план за сделката е начертан от адвоката на Делян Пеевски Александър Ангелов от „Авиора Консулт“. Ангелов си комуникира по сделката с основния свидетел на прокуратурата по делото КТБ Бисер Лазов. По това време Лазов е сред приближените на Цветан Василев, но е спорно дали към момента на сделката вече не е сменил курса  към Пеевски.   

Заличените данни са на техническо лице
Малко след официалното встъпване на Livero Establishment в собственост на BT Invest е трябвало да бъде извършена смяна в самите собственици на Livero. Там влизат Sedona Foundation, регистрирана в Лихтенщайн и Panim Foundation отново от Великото херцогство. 

Лихтенщайн е известен с това, че собствеността на компаниите там е практически неразкриваема. Освен ако искането на дойде от държавна институция като прокуратура и ако е достатъчно конкретно. Нещо, за което само можем да си мечтаем, ако съдим по действията на прокуратурата по случая Христо Бисеров. 

Пеевски и неговата майка също 

Според източник, участвал в конструирането на сделката, зад Sedona стоят интересите на голям български производител на алкохол и цигари, базиран в Пловдив. Реален държател на правата в Panim е трябвало да бъдат Ирена Кръстева и Цветан Василев. Атаката на Пеевски по Василев е имала измеримост и в това, че банкерът е загубил каквато и да е възможност да контролира Panim и то е останало изцяло в ръцете на майката на Пеевски. Според теклата между адвоката на Пеевски Александър Ангелов и Бисер Лазов комуникация, мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев е трябвало да преведе 70 млн. евро като част от сделката по преструктуриране. В писмото си Ангелов обяснява какво "се е случило" с парите. Не става ясно обаче дали тези пари, които да получени в контролираната от майката на Делян Пеевски фондация са декларирани. Обявила ли е Кръстева получаването на 70 млн. евро? Къде, кога и какъв данък е платен върху тях? и те ли са част от средствата, използвани от Пеевски да покаже пред НАП и прокуратура, че няма разминаване в доходите му и начина му на живот?*

По-любопитно е обаче следващото ниво на собственост, до което достигнах аз и което по план е трябвало да води до крайните бенефициенти на резултатите на „Булгартабак“. 

Според предварителната договорка Sedona Foundation се отказва от 10% от собствеността си в Livero в полза на Grand Investors ltd. Сделката е безвъзмездна и е практически подарък. След този странен „дар“ Grand Investors ltd. се оказва с косвен дял от 8% в „Булгартабак холдинг“.

В същата пропорция си и подаръците към Inter Projects Group и Vitality Invest Limited, които обаче са били задължение на Panim. 

Всичките тези подаръци са прекалено странни за бизнес отношения и са типичен пример за сделки с открит корупционен елемент. Зад тях обикновено се крият реверанси към политици или хора, от които „зависи нещо“. 

Още малко връзки

Една от лихтенщайнските фондации – Sedona се представлява от адвокатската кантора Walch & Schurti, помещаваща се на адрес Zollstrasse 2, Vaduz. На същият адрес е регистрирано и дружеството Carano Establishment. През октомври 2014 г. тазли лихтенщайнска компания придоби чрез регистрираното в България дружество "Карано пропъртис - България" сградата на Полиграфическия комбинат. Kупувачът - "Карано пропъртис - България" плати на собствениците "Вестникарска група България" и "Медийна група България холдинг" 15 млн. EUR. От тях 7 млн. EUR са собствени средства, а останалите 8 млн. EUR са отпуснати като заем от Търговска банка Д. Банката е известна като обслужваща за ДПС. 

Справка на „Капитал“ поакзва, че още в деня на сделката ипотеките на сградата, които бяха наложени в полза на фирмата на Венелина Гочева "Нюз Про", са били вдигнати и е била учредена нова – в полза на новата финансираща институция. Тази експресна смяна на собствеността съвпадна с изнасянето на данни, че компании, контролирани от Венелина Гочева, са получили огромни кредити от финансирани от КТБ фирми. Кредити, които не са обслужвани и заради които бяха заведени дела. Дела, забавили се достатъчно дълго1 за да може най-важният актив да замине в посока Пеевски. 

А че зад лихтенщайнското дружество стои именно Пеевски сочи фактът, че веднага след придобиването на сградата тя е отдадена под наем на „Благоевград БТ“. Това е едното от двете основни производствени предприятия от групата на „Булгартабак“. 

След цялото това преструктуриране на „Булгартабак“ стоят повече въпроси, отколкото отговори. 

Като например дали някой изобщо си направи труда да проследи собствеността на компания, която се рекламира заедно с държавни институции като Министерство на финансите и Агенция Митници. Случайно или не, все институции, които са под контрола на кафе партньора на Делян Пеевски – министъра на финансите Владислав Горанов.  

Едно обаче е ясно – дори и в момента цигареният холдинг е невидим участник в управлението на страната ни. 

А ето и някои не много удобни въпроси, които остават:

Ще направи ли най-сетне прокуратурата цялостна проверка кой притежава и кой контролира „Булгартабак холдинг“? Предприятие, което е структуроопределящо и което заради обема на акцизите има голямо влияние върху бюджета на България.

Кои са собствениците на Grand Investors ltd, Inter Projects Group и Vitality Invest Limited? На Panim и Sedona?

Вярнo ли e, че зад една от тези фирми по план за преструктуриране на цигарения холдинг са стояли интересите на настоящия премиер Бойко Борисов, министър-председател и по времето на приватизацията на „Булгартабак“, а зад друга на почетния председател на ДПС Ахмед Доган?

Има ли сигнали в ДАНС, получени от партньорски служби, че през сделки с цигари, произведени от „Булгартабак холдинг“ и търгувани в Сирия и Ирак, в зони, контролирани от Ислямска държава, се финансира дейността на нелегални ислямски организации?

Какви мерки са предприети да спре този контрабанден износ?

*Статията е редактирана последно в 15:05 на 17.02

неделя, 15 февруари 2015 г.

Как личният „котарак“ на Бойко Борисов направи първите си 40 млн.лв.



Тъмната сделка за завода „Рубин“, която извъртя премиерският приятел Сашо Сталисйки, показа модела, по който върхушката на ГЕРБ си представя реиндустриализацията на България



Кой КОЙ е?
Есента на 2009 г. Преди броени седмици ГЕРБ е спечелил убедително парламентарните избори. Бойко Борисов заема премиерския пост след поредица люти закани към ДПС по време на изборната кампания. В ефира се появява една нова телевизия – ТВ7, а един настоящ евродепутат и, както сам се нарича „бивш журналист“, слиза от екрана на Би Ти Ви и започва "свой бизнес". 

Поредица от събития, които сами по себе си не значат нищо. В крайна сметка обаче довеждат до това, че пет години по-късно един човек, който не присъства формално никъде в тази поредица, става най-големият депозант в една банка и се превръща в индустриалец. 

Как председателят на федерацията по културизъм и близък приятел на премиера Александър (Сашо) Сталийски извървя този стремглав възход е въпрос за около 40 млн. лв. 

Такава поне е сумата, която изтекли в интеренет документи сочат, че дуетът Сталийски и Сечкова са държали в КТБ. Близо 30 млн. лв. те сацедирали към специално създадената за операцията компания „Кепитъл Инвест“. Други 10 млн. лв. двамата успешно са прехвърлили към друга банка в дните, преди КТБ да падне. Банка, която в онези дни прекредитира експозицията на контролираното (по думите на изп.директори на КТБ) от Делян Пеевски „Булгартабак холдинг“. Но това е друга тема. 

С цедираните от Сечкова и Сталийски пари „Кепитъл Инвест“ преди броени дни успя да превземе плевенския завод за стъкло „Рубин“ вскандална сделка, минала без одобрението на досегашния собственик на завода. Сделката беше представена в контролираните от ДПС депутата Делян Пеевски медии като продажба от мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев „под носа“ на квестори и държава. Така с посредничеството на фирма-пощенска кутия, каквато безспорно е „Кепитъл Инвест“, Сталийски се превърна в индустриалец. 

Но наистина ли е Сталийски, или КОЙ държи ключа към растежа


Отговорът на въпроса ни отвежда отново към 2009 г. През октомври лиценз за ефир получава нова телевизия – ТВ7. Председател на съвета на директорите става домуващият в Монако австриец Александър Франц Пайр. Запомнете това име, ще ви потрябва. Пайр е предтсатвител на кипърската офшорка CHIQUITENA HOLDINGS LIMITED. Тя пък от своя страна се притежава от регистрираната във Виена MediaBulgaria Holdings GmbH. Така е изпълнена познатата и от други сделки система с навързана във вертикал собственост, целяща да скрие истинските държатели на правата зад една компания.

Почти по същото време Николай Бареков слиза от екрана на Би Ти Ви. В интервю за „24 часа“ през ноември 2009 г. Бареков обяснява, че на 37 години не му отива обикновен трудов договор. В интервюто си Бареков разяснява и за отношенията си с Иван Терзийски – бивш охранител в Би Ти Ви. Запомнете и това име. Терзийски се появява сред „основателите“ на сайта bnews.bg, за който и до днес се говори като за медия на Бареков. 

„Да се свържат с Иван и да го питат (дали е подставено лице на Бареков – бел. ред.). Той ми е приятел от много отдавна, приятел е и на други хора, има федерация по карате, ако не се лъжа“, обяснява Бареков. И е много прав, че Терзийски се познава с много хора. Справка в Търговския регистър например показва, че Иван Терзийски например много добре се познава с Александър Франц Пайр и Виолета Сечкова. Защото тримата присъстват в поредица от джиросвания на акции от „Ноу Фрейм Медия“ със сегашно име „Прайм тайм медия“. 

В периода октомври 2009 – април 2014 г. компанията е почти монополист в продуцирането на външна продукция в ТВ7. Това е и периодът, в който главно действащо лице в дружеството е Виолета Сечкова. В първия състав на Съвета на директорите на дружеството присъстват Виолета Сечкова, Иван Терзийски и Теодора Танева – сегашен основен свидетел на прокуратурата в производството срещу Цветан Василев. През ноември 2009 г. обаче Танева е сменена в борда от Емил Кошлуков. 

Приеманият за еднакво близък до Ахмед Доган и Бойко Борисов бивш „дисидент“, а впоследствие преквалифицирал се на журналист Емил Кошлуков очевидно е имал мисията да изпълни политическата спойка между „Ноу Фрейм Медия“, ДПС, ГЕРБ и ТВ7. 

Следвайки промените в политическия спектър, през годините в „Ноу Фрейм Медия“ съставът на съвета на директорите се мени често. И така до май 2014 г., когато в него присъстват Виолета Сечкова, Стефан Сечков (очевидно нейн близък роднина) и Емил Кошлуков. По това време конфликтът Пеевски Цветан Василев е приел застрашителни размери и медиите на ДПС депутата са открили широка атака по КТБ и ТВ7. Тогава целият борд на „Ноу Фрейм Медия“ е сменен, а собствеността от Виолета Сечкова, кипърската офшорка, Емил Кошлуков и Иван Терзийски преминава в „Прайм Тайм Инвест“, което е контролирано от три близки на Цветан Василев фирми.

Сталийски – Сечкова – Бареков в полза на Борисов

Защо е толкова важна цялата тази история? Защото „Ноу Фрейм Медия“ очевидно е източникът на средствата на Сталийски и Сечкова в КТБ. И защото нереално скъпите продукции, за които компанията е получавала средства от ТВ7 явно говорят, че тук смисълът е бил друг.
Според запознати още при създаването на телевизията сделката е била договорена за 50 на 50 по системата Василев финансира цялата схема, Пеевски връща половината разход, а телевизията слави Бойко Борсисов и кабинета му. Тя обаче има и по-важна функция – отчитане към върхушката на ГЕРБ. Срещу това Василев получава шанса да бъде оставен да работи на мира, а Пеевски и ДПС - да получат спокойствие и да запазят позиции в отделни сектори на държавната администрация.
Но как може да се генерира такъв паричен поток, че това „отчитане“ да не прави явно впечатление? Чрез мега, гига, турбо продукции, които естествено са външни за ТВ7 и по този начин парите директно изтичат към продуцентските компании. 

И ето тук идва ролята на „Ноу Фрейм Медия“ и Сталийки. Като доверен човек на Борисов на него е възложено да изиграе ролята на „събирач“. А че Сталийски е доверен човек на Борисов, е безспорно. Спомнете си „оня запис“, в който Мирослав Найденов обяснява как във фонд Земеделие разпределят рекламата за медии. В него Найденов в прав текст казва, че са отделени пари за в.“Стандарт“, след като Сашо Сталийски е завел при него тогавашния оперативен директор Боян Томов и се „разбрали“.

Освен производител на тв програма, „Ноу Фрейм Медия“ е и собственик на комплекса от студия, от които ТВ7 излъчва. За това удоволствие, според източници от телевизията, ТВ7 се е съгласила да плаща по над 10 млн. лв. годишно. Само за наема. Сделката е договорена не без участието на тогавашния силен човек в телевизията, но превърнал се вече в политик Николай Бареков. Всъщност Бареков забърква още повече кашата, след като през ноември 2013 г. създава компания с името „Ноу Фрейм Медия България“. Чрез нея през юли 2014 г., когато КТБ вече е под специален надзор и сметките на всички дружества около Цветан Василев са блокирани, Бареков поиска поставянето на ТВ 7 и Нюз 7 в процедура по несъстоятелност.
Процедура, избегната по-рано през годината именно със сделката между фирмата на Сечкова „Ноу Фрейм Медия“ и откупуващият се Василев чрез „Прайм Тайм Инвест“. 

Неочакваната сила на удара

Ударът, който Пеевски и контролираните от ДПС структури – Прокуратура, ДАНС и МВР организират към КТБ обаче, е хванал Сталийски по бели гащи и той не е успял да изтегли всичките си средства от банката. Така за Сталийски (Борисов) е останала единствената опция да осребрят парите чрез превземане на действащо предприятие. Уговорката това да се случи е сред причините Борисов да предпочете да се отрече от плановете за спасяване на КТБ, за които говореше през цялата предизборна кампания през 2014 г. 

Първите опити за „обезщетяване“ са насочени към русенския военен завод „Дунарит“. Това не е първият опит, в който Борисов и компания си харесват „Дунарит“, но за това четете скоро в друг текст. За реализацията на превземането в „Дунарит“ е привлечен и основният свидетел на прокуратурата по делото КТБ Бисер Лазов. Пеевските медии пък откриват артилерийска атака как Василев краде военния завод. Според запознати с движението на „сделката“, към момента групата не е успяла да вземе контрола в оперативната част на предприятието и затова се е насочила към завода за стъкло в Плевен „Рубин“. С подкрепата на изп. директор там Валери Филипов, новосъздадено специално за целта дружество, което е фасада за интересите на Сталийски, Бойкоборисовият партньор успява да превземе собствеността.  

И така слага началото на реиндустриализацията на България по модела ГЕРБ.