Къде изчезват парите в КТБ

15:21:00 ч. 0 Comments


Близо пет години след затварянето на КТБ синдиците на банката най-сетне ще започнат да разпределят пари от масата на несъстоятелност на бившата финансова институция. Забележителното е, че кредиторите й ще вземат сега по-малко, отколкото можеха да получат веднага след затварянето на банката.

Според официалната информация от синдиците на КТБ в първата сметка за разпределяне има 570 млн. лв. Част от тях обаче няма бъдат изплатени сега. Причината е, че изготвената частична сметка за разпределение се оспорва в съда. Много от делата не са приключили и за тях трябва да се задели определена сума. Такъв е случаят например с две свързвани с ДПС фирми - "Ардастрой" и "Аполо инженеринг". Те се появиха по странен начин на първия ред кредитори с обезпечени вземания. Договорите за тези обезпечения бяха оспорени както от кредитори в КТБ, така и от бившите администратори на банката. Те подадоха и сигнал до Фонда за гарантиране на вземанията, до финансовия министър, както и до прокуратурата заради фалшифицирани, според тях, подписи на изпълнителни директори на КТБ.


В крайна сметка прокуратурата реши да не образува производството, защото не намерила оригиналите на договорите, а най-големият кредитор – ФГВБ изобщо не се заинтересува от казуса, който директно уврежда интерсите му.

Обявената от синдиците на КТБ сума за разпределяне изглежда твърде ниска на фона на макар и оскъдната публична информация.


В създадената си наскоро Фейсбук страница „Без страх“ бившите администратори на КТБ правят страховити изчисления.  При встъпването в длъжност на първите синдици на КТБ в началото на 2015 г. наличните средства по сметка на банката са в размер на 650 млн.


Това е с 80 млн. лв. повече, отколкото сега синдиците обявяват като сума за разпределение. Отделно в рамките на производството по несъстоятелност са събрани малко под 200 млн. лв., които също липсват от сметката за разпределение.


В писмо от 26 септември 2016 г. до депутатите от Реформаторски блок Петър Славов и Мартин Горанов финансовият министър Владислав Горанов дава справка за активите на КТБ, която също сочи повече налични средства.


Само наличните по сметки на КТБ в други банки пари е имало 578 млн.лв. Отделно посочени са и 22 млн. лв.в ДЦК, които са бързо ликвиден инструмент. Над 85 млн.лв. са вземанията от други банки и т.н.

А товаозначава, че в периода 2015 – 2016 г. не е като да не е имало активи запопълване на несъстоятелността. Отделно са постъпленията от продажбата на „Авионамс“, купен от държавата. Какво се случва с тези пари не е ясно.


Разбира се, това е само първата сметка за разпределение, при това изготвена преди повече от две години – февруари 2017 г. Липсата на прозрачност в процеса на управление на несъстоятелността и станалите вече публично известни случаи на увреждане на интерса на кредиторите през сделки на занижени цени поставят сериозни въпроси дали чакащите пари от КТБ могат да се надяват на второ серизоно разпределяне.

Забележителна обаче е тоталната липса на интерес от държава, Фонд за гарантиране на влоговете и държавни предприятия-кредитори за това къде изчезват парите от КТБ. Пари, които иначе те трябва да получат. 

0 коментара:

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

„Къде са парите за нас“, или защо „Грипен“ изначално нямаше шанс

Ескалацията около избора на нов самолет за армията достигна в последните дни такива пикови стойности, че най-вероятно мнозина вече са забравили, че това не е първата такава процедура. Историята, която ще ви разкажа е предадена от участник в нея.

Признавам, че през годините не успях да намеря нейно потвърждение от друг източник. Но когато я прочетете ще разберете защо това в случая не е много лесно. Историята разказва как се преговаря с кандидатите за доставчик на самолети и какво представлява т.нар. „политическо решение“ Годината е 2011.

Управлява първото правителство на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов. България избира изтребители за своята армия. Звучи малко като дежа вю. Държавата едва е успяла да излезе от дупката на рецесията, натиснала световната икономика в предходните година, а вече е готова да плати 700 млн. лв. за самолети втора и трета употреба. Програматаза покупка на нов боен самолет за ВВС започва още от май 2004 г., но сериозни стъпки по нея така и не са направени. С изключение на запитванията за информация от 2005 – 2006 г.

Възкачвайки се на власт правителството на ГЕРБ декларари като един от основните си приоритети закупуване на нов изтребител. Както си му е реда за такива крупни афери, формалното решение за придобиването на самолетите идва последните работни дни на годината - на 29 декември 2010 г. Тогава Министерският съвет одобрява „План за развитие на Въоръжените сили на Република България”. В плана изрично се казва, че след 2014 г. трябва да се придобият до 20 бойни самолета от нов тип.

Както информира българското авиационно списание „Аеро“, през ноември 2010 г. в МО вече са сформирани Направляващ комитет и Интегриран проектен екип. Те са изготвили начални оперативни, тактико-технически и други специфични изисквания към новия модел основен боен самолет и техническата спецификация.Първата реална стъпка към стартирането на конкурсна процедура идва в края на януари 2011 г., когато Министерството на отбраната разпрати по дипломатически път запитвания за информация (т.нар. Request for Information – RfI) до правителствата на всички страни от Европейския съюз или НАТО, производители на модерни многоцелеви изтребители.
==================================

Независимата журналистика изисква време, усилия и средства.

Ако искате да я подкрепите, можете лесно да станете дарител чрез PayPal.



===================================

Това са Германия, Швеция, Франция и САЩ. Изисква се и информация за възможностите за логистична поддръжка, въоръжение, обучение, финансови схеми, период на експлоатация, офсет и др., като търсената информация е за осем самолета (шест едноместни и два двуместни). Търси се опция както за новопроизведени самолети, така и за машини втора ръка. Крайният срок за предаването на тази информация е краят на месец март 2011 г.Ръководител на работната група ген. Румен Радев (сега президент – бел. ред.). В крайна сметка офертите са за нови самолети "Грипен" от Швеция, както и употребявани "Юрофайтър" от Италия и F-16 от Португалия.Именно с шведката оферта е историята. Презентацията на шведската оферта първо е направена от директора в Saab за България Даниел Боестад. Впоследствие делегация на МО, водена от министър Аню Ангелов лети до заводите на "Между множеството официални срещи има и неформални.

Една такава среща се случва между тогавашната „политико-експертна група“ и шведските директори. Българската група е водена от знакова (вече) личност – „Данчо“ (името му е известено и както се казва – „се пази в редакцията“). Данчо е герберски активист, собственик на централен софийски хотел, в който бяха настанен значителна част от гостите по Европейското председателство.На срещата шведската страна отново набляга на плюсовете на офертата си. Изтъква се това, че самолетите ще са нови. В хода на разговора се стига и до неизбежния момент. В пристъп на откровеност Данчо задава ключовия въпрос „А къде ще са парите за нас“.

В първия момент шведската страна не разбира въпроса. Следва доста детайлно обяснение. Част от предложението на шведите е държавно гарантиран от Швеция инвестиционен фонд с капитал 500 млн. долара. Предвижда се той да финансира проекти на български и шведски компании. Това не е класически офсет. И впрочем е доста добра опция. „Напишете проект за финансиране, кандидатсвайте и ви давам гаранция, че ще направим възможното проектът да бъде одобрен“, гласи отговорът от шведската страна.

Отговорът е придружен с категоричното обяснение, че „отбивка“, или комисионна от сделката няма да има.Историята след това е известна. Борисов падна от власт и сделка за самолети така и нямаше.Нямам съмнение, че някой Данчо и сега се е наредил да пита шведите „къде са парите за нас“ и със сигурност е получил същия отговор. Та така. Да, офертата на и сега изначално нямаше никакъв шанс.

Когато данчовците са в управлението и очакват разкешването.

0 коментара:

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

5 опорни точки за „Марк Жирардели е собственик на „Юлен“ и всичко е точно“


Марк Жирардели и собственикът на ПИБ Цеко Минев - обявен от премира Бойко Борисов за реален собственик на "Юлен".

Самономинирането на световната ски звезда Марк Жирардели за краен действителен собственик на концесионера на ски зоната в Банско „Юлен“ беше толкова изненадващо, че хвана неподготвени дори голяма част от феновете, откритите и малко по прикритите лобисти на курорта.

След няколко дни на окопитване в хора на защитниците на концесионера в Банско се очертаха пет опорни точки. Забележително е, че появата на името на Жирардели отключи желанието да се говори за собствеността над концесионера в Банско на всички, които допреди самономинирането на световната ски звезда принизяваха темата за реалният собственик като ненужна информация.

Опорките
 

1.   Нормална практика и част от културата в западните общества е собственикът да се крие зад офшорка


Тази опорка беше разпространена първо от адвокатите на „Юлен“, които в масирана телевизионна атака след самообявяването на Жирардели за собственик се опитаха да изгладят някои недоразумения и въпроси.

Това обаче е обикновена лъжа. Скриването на световно известна личност зад редица от офшорки не само не е обичайна практика, дори е нещо доста необичайно. Да, спортистите често използват за бизнеса си компании, които са регистрирани в различни юрисдикции. Правят го най-често с данъчни цели. Причината да го правят рядко за реален бизнес е, че името им само по себе си е маркетингов магнит. 

Тази опорка е отчайващо смешна на фона на поведението на самия Жирардели. 

През 2001 г. той започва голям ски проект в германски център Ботроп. Три години по-късно проектът е пред фалит и само намесата на правителството на Северен Рейн-Вестфалия, което става гарант на заем от седем милиона евро, както и навлизането на нови инвеститори, го спасяват. Проектът в Ботроп Жирардели започва съвсем открито с името си.


2.   Нормално е Жирардели да не присъства във фирмените регистри. Всеки, който говори за това като проблем, е неграмотник


Отсъствието на Жирардели не е никак нормално. Още повече, когато се съпоставят разместванията по веригата на собственост на „Юлен“ и обясненията на самия скиор.

Според Жирардели той бил станал собственик на концесионера на Банско през 2016 г. Версията на министъра на екологията Нено Димов включва придобиване „някъде в периода 2015 – 2016 г.“.  Един от феновете на концесията и концесионера в Банско – икономистът Красен Станчев – включи на високи обороти с разяснение за простолюдието какво е „номинален“ собственик и какво е „бенефициарен“ собственик.

Всичко това трябваше да обясни защо Жирардели не е видим собственик. 

Нито едно от обясненията обаче не дава отговор на въпроса защо след придобиването на контрол Жирардели не е сменил номиналните директори във фирмите. Защо не е сменил представляващите компанията и оперативното ръководство на „Юлен“. Това е лишено от всякаква логика. Освен ако сделката не е фиктивна, а новият собственик е "хеджиран".


3.   Ето, собственикът на „Юлен“ вече не е незнаен безработен кипърец, а световно известна личност и сега всички „врагове“ на Банско се пукат от яд


Номиналната и реална собственост над проекта „Юлен“ няма практически никакво значение за проблемите около концесионния договор. Появата на Жирардели като собственик обаче създава добра възможност пред правителство да преговаря с някого насреща си. Защото опцията да води преговори за промяна на концесионния договор, каквато очевидно ще има, с безработен кипърски гражданин беше доста нелепа. И със сигурност вещаеше имиджови проблеми за правителството на Борисов. 


4.   Сделката е кристално ясна


Нищо в евентуалната сделка по смяната на контрола над концесионера на ски зоната в Банско не е ясно. Жирардели разви теорията, че е придобил контрола от голям чужд фонд, който оперирал на няколко континента. Това обаче е обикновена лъжа. Просто защото такъв фонд никога не се е заявявал като собственик. Играта с номинални и бенефициарни собственици, разбира се, може и най-вероятно ще продължи в тази посока. Защото приемането на факта, че собственикът на такъв сериозен актив може да стои скрит зад номинални собственици, включително и за държавата, на практика отваря вратата за безкрайни спекулации по темата.


5.   За България е голям плюс световна звезда да инвестира и всички, които още продължават да „хейтят“ са комунисти


Това е любимата ми опорка. По същество тя не почива на никакви аргументи и е обикновено безсилие на обикновените десни анализатори, които опитват да си осигурят предимство в обществения дебат със заклинания и слагане на етикети.

Единствената открита заявка на „инвеститора“ Жирардели засега е, че ще лобира построяването на втори лифт.  Един от основните проблеми, който собствениците на „Юлен“ не успяваха да прокарат досега и за който сега явно ще се разчита на етикета „световният инвеститор Жирардели“.

0 коментара:

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.