вторник, 3 юли 2018 г.

Технология на терора



Прокуратурата в България не е независима институция и не работи в защита на обществения интерес, каквото е задължението й по Конституция. Тя е подвластен на външна намеса репресивен орган, който има за цел единствено да преследва неудобните за управляващата в България мафия.

Не ви се вярва? Сега ще ви го докажа документално!

Декември 2014 г. е. Основната фаза на „операция КТБ“ е приключена – банката е с отнет лиценз, има назначени квестори, второто правителство на Борисов е на власт и активно притиска ВАС да приключва оспорването на отнетия лиценз за да се започне с разпарчетосването на останалото в банката.

„Делото КТБ“ още се търкаля някъде из стаите на столичното следствие и Софийска градска прокуратура. 

Медиите са под пълен контрол. Най-активни по темата са изданията на „Нова българска медийна група“, притежавани по това време от Ирена Кръстева – майка на ДПС депутата Делян Пеевски. Останалите активни са издания, финансирани със средства с произход КТБ – „Труд“, „24 часа“, „Преса“ (вече покойник), БЛИЦ, „Уикенд“, ПИК и т.н.

Появява се обаче един малък блог, който започва да създава проблеми. Той публикува документи с източник КТБ и разказва истории, които не съвпадат с официалната версия. Моят блог.

Това трябва да бъде прекратено. Но как? С репресивния апарат на държавата, разбира се. 

Декември 2014 г. е. 

Васил Захариев, главният редактор на издавания по това време от майката на ДПС депутата Делян Пеевски Ирена Кръстева вестник „Телеграф“, изпраща сигнал до главния прокурор с копие до ДАНС.

Сигналът е входиран в деловодството на главния прокурор. Това е възможен, но необичаен път за сигнали до прокуратурата. Очевидно за авторите на сигнала той е бил от особено голямо значение. 

Той се базира на публикации от приложението на същия в. „Телеграф“ със заглавие „Кражбата на века – КТБ. Истината за Цветан Василев и бандата, която ви ограби“.

Враг на народа. Или поне на Пеевски

Сред посочените в него врагове на народа попадам и аз.
Престъпленията, в които съм номиниран от Захариев:
-       - Според журналистическите ми материали в дейносттта на банката не е имало нищо смущаващо.
-       - Опитвам се да опровергавам официалните данни на БНБ.
-       - Опитвам се да обвинявам други лица за фалита на банката и по този начин да отклоня вниманието от Цветан Василев и създадената схема.
-       - Съгласно публично оповестени данни може би съм сред лицата, получавали финансиране от КТБ или свързани с нея дружества.

Какви са последствията?

Репресивната машина се задейства моментално. Сигналът е разпределен от Цацаров към неговия заместник по време, а сега шеф на Националната следствена служба Борислав Сарафов. Наред с това, че се ползва с положителния поглед и очевидното одобрение на изданията на Пеевски, Сарафов ще остане в историята с репликата си „Кой ми сра в гащите“, произнесена в национален ефир. От там сигналът е изпратен към Софийска градска прокуратура. Където обективно му е и мястото.

Следват призовки за следствието, постановления за данъчни проверки и ревизии, търкаляне на документооборот.
Резултатът от всичко това е провал за поръчителите. Но за него ще разкажа в отделен текст.

Какво показва сигналът?

Сигналът на главния редактор на „Телеграф“ е забележителен с това, че за първи път в него се говори за организирана престъпна група, съставена от мениджмънта на КТБ, която е източвала банката. До този момент такава версия не съществува в нито едно от публичните изявления на ръководещия разследването прокурор Иван Гешев - всички до едно цитирани в медии, контролирани от ДПС депутата Делян Пеевски. 

Не съществува и в официалните съобщения на прокуратурата

В крайния си вариант обаче обвиненията към 18 човека по делото КТБ са точно за организиране и участие в престъпна група.

Какво означава това ли? 

Всичко това показва простия механизъм, по който работи СИСТЕМАТА за ТЕРОР. Прокуратурата на България 
получава методически указания и директни задачи от външни за системата източници. Да го кажа просто. Чрез изданията си ДПС депутатът Делян Пеевски, който контролира главния прокурор Сотир Цацаров на къса верижка, спуска задачи и задава в каква посока да се движат разследвания. Но не само. Чрез изданията си Пеевски създава фалшиви предпоставки, на базата на които прокуратурата да получи формални основания да започне репресия над посочените от него за врагове.

И това не само е възможност. Това се случва ежедневно. Посоченият пример е личен, но той не е изолиран.

Какъв е пътят?

С действията си някой попада в полезрението на управляващата държавата мафия. Говори с факти срещу управлението на Борисов. Има разработен и печеливш бизнес, но отказва да се снася. По някаква си причина пречи на Пеевски да завземе още територия или разбива неговите версии за истината. Все пак той е монополист на пазара за продаване на истината и всеки, посегнал към този пазар, е враг.
Моментално за него се провежда операция „разследване“, което се публикува в медиите на Пеевски или в контролирани от него издания. По правило това са пълни измислици или изваждане на факти от контекста, навързване в абсурдна, но стройна сюжетна линия, представяна за истинна. 

Формално, на базата на тези публикации, външно юридическо звено, групирано около адвоката на Пеевски Александър Ангелов, оформя сигнал. Този сигнал изпълнява ролята на заповед „да се удари“. Сигналът се входира в прокуратурата от контролирана от Делян Пеевски медия. Системата на репресията е задвижена. Остава само да очаквате ударите на формално държавните институции. Формално държавни, защото единственото държавно в тях са плащаните от държавата заплати.

Вносителите

Снимка: agentibg.com
Във всяка една система важни са и изпълнителите. Кои са изпълнителите в конкретния случай?
Главният редактор на в. „Телеграф“ Васил Захариев двукратно е обявяван за агент на Държавна сигурност. Обявен е като агент на Шесто управление на ДС от Комисията по досиетата през 2015 г. 
Работил е под псевдонима „Викторов“. Привлечен е към комунистическите репресивни тайни служби през ноември 1988 г., когато е бил на работа във в. „Народна младеж“.
С писмо от февруари 1990 г. за него е изпратено предложение за изключване от агентурния апарат и унищожаване личното и работното дело на агент „ВИКТОРОВ”, а предложението за това с дата 7 май 1990 г. 

Според специализирания сайт agenti.com първото обявяване на Васил Захариев като сътрудник е през декември 2011 г. Тогава Комисията обявява неговата принадлежност при допълнителната проверка на собствениците и лицата на ръководни постове във в. „Стандарт“.

Тогава Захариев е огласен като секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС от 1982 г. Принадлежността му е установена в регистрационния дневник и в документ за заличаването му по отчета.

Журналистът обаче завежда дело срещу това решение на Комисията и го печели, след като съдебният състав по неговото дело взима едно от редките решения, противоречащи на дотогавашната съдебна практика, като посочва, че Комисията не е доказала дейност на сътрудника. Съдът не се съобразява с факта, че законодателят в лицето на Народното събрание обаче не е вменил на Комисията задължение да доказва дейност, а само да установява принадлежност на базата на определени документи, както тя постъпва в случая.

Въпросният съдебен състав не се съобразява и с решението на Конституционния съд от 2012 г., според което напълно е законно и съобразено с Конституцията обявяването на сътрудници на тоталитарните служби по регистрационни дневници или документи в картотеки в случаите, когато режимът е унищожил работните или личните им дела.
След това съдебно решение Комисията се съобразява с него и заличава обявяването на Васил Захариев като сътрудник на ПГУ.

При систематизирането на архивите на ДС през 2015 г. Комисията по досиетата попада на нови архивни документи, отнасящи се до Васил Захариев. Това са картони в картотеката на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия.

Снимка: Facebook
Физически вносител на сигнала на „Телеграф“ в регистратурата на главния прокурор е Наталия Радославова, която в изданията на Делян Пеевски е титулувана като зам.-главен редактор на „Монитор“. 

Изданията на Делян Пеевски имат отличителната черта, че почти никога не подписват публикациите си. Такъв е и случая с приложението „Телеграф ФАКТ“. За това е трудно да се установи журналистическата позиция на Радославова по основните обществени проблеми. 

Името й споменато в текст на „Монитор“ без автор. Той е със заглавие: „Капитал” пробутва евтини манипулации за фиаското си в Брюксел“, в който с евтини определения и епитети са атакувани издатели и журналисти от „Сега“, „Капитал“, „Клуб Z”, „Биволъ“. Поводът  за пътуването й до Брюксел е да оборва изводите от представената там „Бяла книга за свободата на словото“, издадена от Съюза на издателите. 

И какво от всичко това?

Често слушам, че в България имало изградена паралелна структура, която да контролира институциите. Не е вярно. Няма паралелна структура. Това си е същата държавна структура. Но не работи в обществена, а в частна полза.
И така ще бъде, докато тази структура не бъде разрушена. Занулена. 

Тя не може да бъде реформирана. Съжалявам.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.