Как банката на КГБ овладя БТК. Част II: Участието на Борисов и Пеевски

четвъртък, септември 29, 2016 , , , , 0 Comments



Пленените от двата клана съд и контролни органи поднесоха най-големия телеком в ръцете на VTB Capital

Историята на Българската телекомуникационна компания (БТК) от приватизцията й та до днес е низ от сделки на ръба на закона, финансови машинации, скрити собственици и политическа корупция. В последните две години обаче кризата около собствеността в телекома ескалира. Причина за това основно е рухването на КТБ.
Съдбата на КТБ и БТК е дотолкова преплетена, че е трудно двата казуса да бъдат делени. В някои от интервютата си, дадени от Белград, бившият най-голям акционер в БТК и КТБ Цветан Василев дори определя собствеността в БТК като причина за атаката по КТБ.

В първата частот предицата „Как банката на КГБ овладя БТК“ описах предисторията на фактическото овладяване на телекома от руската инвестиционна банка. Подобно овладяване обаче е немислимо без позволението на държавата. Или поне на нейни представители на най-висока изпълнителна позиция. И това е все по-видимо. 

Преминаването на БТК под контрола на инвестиционно звено на руската държавна банка ВТБ – VTB Capital, представителите на VTB Capital за България – братята Милен и Георги Велчеви и настоящия бизнесмен и лобист, бивш ДС чиновник, Спас Русев е на път да прерасне в междуанроден скандал. Във вторник редица руски сайтове публикуваха информация, че руските служби разследват корупция в тази сделка, в която е замесен и българския министър-председател Бойко Борисов. Нито една българска институция не коментира тази информация. За това сигурно си има достатъчно основателни причини.
Но как избщо се стигна до момента да съществува опция за корупция? С последователни действия. 

Пеевски на сцената

През юни 2014 г. се появяват първите сигнали за конфликт между мажоритарния собственик на КТБ и най-голям акционер по това време в БТК Цветан Василев и ДПС депутата Делян Пеевски. Публиката е насочила поглед главно в техния конфликт в „Булгартабак холдинг“. В това време една слабоизвестна към онзи момент компания "Сиболе сървсис инкорпорейтид България“ иска обявяване на ТЦИМЕ в несъстоятелност. Чия е „Сиболе“?  „Сиболе сървсис инкорпорейтид България“ е собственост на едноименна панамска офшорка и е собственик на „Техноекспортстрой“, която е кредитирана от КТБ.
В някои от интервютата си, дадени след фалита на КТБ, мажоритарният собственик на банката Цветан Василев посочва „Техноекспортстрой“ като компания на Делян Пеевски. 

„Техноекспортстрой“ е компания, която участваше в "Газпроект Юг" – българският консорциум, който трябваше да построи Южен поток. Малко преди падането на правителството на Пламен Орешарски министърът на икономиката Драгомир Стойнев обяви, че фирмите на Делян Пеевски са извадени от консорциума. Справка в ТР показва, че в "Газпроект Юг" първоначално има пет фирми с по 20% -  „Промишлено строителство холдинг“, „Техноекспортстрой“, „ПСТ Холдинг“, „ГБС Инфраструктурно строителство“ и „Понсстройинженеринг“. Впоследствие две от тях излизат – това са „Промишлено строителство холдинг“ и „Техноекспортстрой“. Всичко това дава достатъчно доказателства „Сиболе“ да се счита за компания на Пеевски.

Основанието, с което дружеството на ДПС депутата иска запор на сметките и обявяване в несъстоятелност на ТЦИМЕ през юни 2014 г., е претенция за 14.5 млн. евро по вече развален договор за поръчка от 2012 г. Делото се гледа от все още необявената тогава за гнила ябълка съдия Румяна Ченалова. По това време Ченалова е абонирана за търговските дела на Пеевски. И всичките са решавани в полза на интересите на ДПС депутата. Така е и този път. 

Назначаването на синдик в ТЦИМЕ е ключова съпка, тъй като блокира следващите опити на акционерите да сменят изпълнителния директор на компанията Теодора Танева. 

Танева е един от директорите, написали онова „кърваво писмо“ от юли 2014 г., в което обясняват как те са били използвани и нямат никаква представа за какво са използвани отпусканите към дружествата кредити. Наред с бившата дясна ръка на Василев – Бисер Лазов, Танева е и един от основните свидели на прокуратурата по делото КТБ.  

Защо е толкова важно кой управлява ТЦИМЕ

В крайна сметка през юли 2014 г. Пеевски успява да блокира ТЦИМЕ под свой контрол. А това е важна стъпка към успеха на VTB Capital да овладеят БТК Защо ли? Защото 33% от акциите на люксембургската компания-майка InterV Investment се притежават от Crusher Investment. Дружеството се води част от структурата на VTB Capital и има правото на двама директори във всички компании от групата. Но Crusher Investment и ТЦИМЕ са страни по договор total return swap. По силата на този договор, с който Студия Трансмедия разполага, ТЦИМЕ е имала правото да изиска акциите в InterV Investment. Договорът е изпратен от британския агент Trident Trust през 2013 г. до централата на КТБ. 

Images by Мирослав Иванов on Scribd

През юли 2014 г. директорът на Crusher Investment изпраща по факс в ТЦИМЕ писмо, че очакват искане за физическия трансфер на акциите, които са обект на договора. Това са 33% от InterV Investment.
Ръководството на ТЦИМЕ обаче така и не поисква акциите, което дава възможност на VTB Capital, използвайки двамата си директори от квотата на Crusher Investment, да блокира решенията в цялата група. По-натам историята е известна от Част I и довежда до ситуацията собствеността над БТК да бъде променена заради смешното задължение от 150 млн. евро. 

Но за да се случи това голяма роля изиграва българската държава.
Според информация на Студия Трансмедия БТК е сред активите, които консорциумът воден от Gemcorp и Резервния фонд на Султаната на Оман, изготвил плана за преструктуриране на КТБ от лятото на 2014 г., е предложил на държавата като обезпечение. Тогава от трибуната на Народното събрание премиерът Бойко Борисов обяви това предложение като „нагло писъмце“, което не заслужава внимание. Борисов очевидно е имал друга визия за разрешаване на казуса с КТБ. Която премина през поредица от специални промени в законодателството на България. Повечето от тях с обяснението, че така ще се запазят активите и масата на несъстоятелност на банката. И това, разбира се, е правилен подход. Проблемът е, че нищо подобно не се случи. 

Възможностите за държавата да се намеси в казуса с БТК не свършват с отказа от спасяване на КТБ. 

Бухалката на Петко

Смяната на контрола над БТК чрез придобиване на InterV Investment от Viva Telecom е одобрена от Комисия за защита на конкуренцията за 9 дни, непосредствено преди Коледните празници през 2015 г. . По това време КЗК е все още председателствана от Петко Николов, който е известен с благосклонното си отнешение към казусите, в които е замесен бизнес интересът на Делян Пеевски. Но Николов се ползва очевидно и с доверието на Бойко Борисов. Защото след като в крайна сметка беше сменен от КЗК, Борисов го назначи в Патентно ведомство.
Та в края на декември 2015 г. оглавяваната от Петко Николо КЗК набързо одобрява промяната на собственост в БТК. Нещо повече. Според източник на Студият Трансмедия, запознат с нецензурираната версия на решението на КЗК, комисарите са изследвали концентрация, в случай, че придобиващото лице е компанията на Спас Русев. Но са одобрили и последваща кол опция, която според решението не следва да бъде повторно одобрявана от КЗК. 

КЗК имаше всичките механизми да изследва сделката и да наложи забрана за придобиване при такава цена. Това би означавало, че дори БТК да премине в ръцете на ВТБ и нейните проксита в България, това би донесло повече пари за Фонда за гарантиране на влоговете по веригата от осребряване на активи, кредитирани и контролирани от КТБ. 

За всичко това отново си има причини. Публикациите в руските медии, които директно обвиняват премиера Борисов, че е бил подкупен от ВТБ с 50 млн. долара, са една добра причина. Според информация на Фрог нюз от ноември 2015 г. съдбата на БТК е решена на среща между Борисов и президента на ВТБ Костин още през март същата година. Това е близо 3 месеца преди заемът на InterV Investment да падежира и VTB Capital да има формалния повод да продаде БТК на себе си.
За да има възможност за такава корупционна сума обаче сделката трябва да може да генерира пари. А случаят с БТК генерира мнооого пари. Основният въпрос е колко са те и къде ще отидат.

Следва: #КОЙ колко печели от БТК
--------------------------------------------------------------------------------------

Текстът е написан за Студия Трансмедия

0 коментара:

Как банката на КГБ овладя БТК. Епизод I: Блокирането



Тоталното безразличие на българската държава към случващото се в най-големия телеком в страната осигурява необходмия комфорт на руската ВТБ за изпълнението на стратегията. Въпросът е как е мотивирано това


Как банката на КГБ овладя Българската телекомуникационна компания. Това е въпрос за стотици милиони евро. Пет са стъпките: блокиране на финансирането, фалшиво предоговаряне, получаване на политическа подкрепа от най-високо ниво, търг с предварително ясен победител и кредитиране на вторична покупка. Все действия извън нормалните бизнес практики, при това - изпълнени на ръба на криминалното деяние. Но пък ползващи се с пълната държавна закрила. Така най-големият телеком в държава от ЕС стана непряка собственост на намираща се под санкции руска банка. И на мениджмънта й.

От близо месец БТК е притежание на инвестиционно звено на руската държавна банка ВТБ – VTB Capital, представителите на VTB Capital за България – братята Милен и Георги Велчеви и настоящия бизнесмен и лобист, бивш ДС чиновник, Спас Русев. Това прехвърляне на собствеността над БТК на ниво Люксембург е само завършекът на двегодишна планирана акция.  

Защото още през лятото на 2014 г. руската група ВТБ е стартирала план за поставяне на БТК под свой контрол. План, изпълнен на няколко етапа, който в крайна сметка доведе до смяна в собствеността в БТК. Това показват документи, с които Студия Трансмедия разполага. Цялата процедура преминава пред одобрителния безучастен поглед на държавата, въпреки че сред кредиторите на групата е и обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка. А това означава, че собствеността в БТК би трябвало живо да интересува държавата, защото в нормална процедура по консервация и управление на активите, кредитирани през банката, Фондът за гарантиране на депозитите би успял да върне значителна част от изплатените 3.67 млрд. лв.         

Съдбата на КТБ и БТК е дотолкова преплетена, че е трудно двата казуса да бъдат делени. В някои от интервютата си, дадени от Белград, бившият най-голям акционер в БТК и КТБ Цветан Василев дори определя собствеността в БТК като причина за атаката по КТБ.
Цифрите зад сделката, впрочем, дават доста аргументи за такава теория. 

Когато през юни 2014 г. БНБ поставя КТБ под специален надзор, в банката са спрени всякакви трансфери, а БТК разполага със 71 млн. евро по сметките си там. Още през юли 2014 г. мениджмънтът на БТК започва операция по преструктуриране на задълженията в групата. Компанията не разполага с много ресурс именно заради блокираните средства в КТБ. 



Предвижда се през пазара да се наберат средства, с които да се рефинансира мостови кредит на InterV Investment. Това е люксембургската компания, в която е съсредоточена цялата история на битката за контрола над БТК. Причината е, че InterV Investment е получател на кредит от 150 млн. евро, срещу които са заложени акциите на дружеството. Това е резултат от промяната в собствеността в БТК от 2012 г., когато компанията беше придобита от Цветан Василев.
Структурата на собствеността в БТК е доста оплетена, но единственото сигурно е, че който владее акциите на InterV Investment, е практически собственик на БТК. Кредитът от 150 млн. евро на InterV Investment е към VTB Capital. Инвестиционното поделение е и съсобственик в InterV Investment, като държи 33% чрез Crusher Investment. Поне такава е официалната информация, разпространена и до Ирландската фондова борса, където БТК има листвана емисия облигации. За собствеността на този дял и в момента тече дело в Международния арбитражен съд в Париж. Най-голям дял в InterV Investment към онзи момент, лятото на 2014 г., има Цветан Василев – 43%. Малко под 23% пък е делът на бившите кредитори на БТК, водени от американеца Майкъл Таненбаум. 
Според договора между InterV Investment и VTB Capital заемът трябва да бъде изплатен до май 2015 г. Но ако бъде изплатен преди ноември 2014 г., се спестява специална такса от 2 млн. евро. 
Първа стъпка: Блокирането
Воден от намрението да осигури малко комфорт за компанията на фона на събитията около КТБ през юли 2014 г. мениджмънтът на БТК започва инициатива да предоговори/отсрочи/рефинансира въпросния заем на InterV Investment. Защо тази инициатива е започната от БТК, а не самото InterV Investment, не е ясно. Най-вероятно, защото обезпечението, което БТК може да предложи на пазарите, е оценено като значително по-качествено. А това би означавало и по-лесно пласиране на нов дълг. 
Източник, запознат със събитията в БТК от този период коментира, че тогава представители на VTB Capital на два пъти са отклонили проучвателни предложения да бъде удължен срокът на заема.
И така, процедурата в системата на БТК е задействана. 

От кореспонденцията в групата на БТК се разбира, че мотор на тази операция е бил председателят на УС на БТК Златозар Сурлеков.
В края на октомври 2014 г. вече има избран посредник, който да организира набирането на средствата. Това е Gemcorp на бившия главен изпълнителен директор на VTB Capital Атанас Бостанджиев. Компанията получава и мандат от борда на БТК да структурира продукт, който да бъде пласиран за рефинансиране на дълга. Избран е и посредник по пласирането на дълга – Deutsche bank. Остава само процедурата да бъде одобрена от борда на директорите на InterV Investment
Забележителното е, че докато Сурлеков адресира основните въпроси в комуникацията към Надзорния съвет на БТК, към борда на InterV Investment и към шефовете на VTB Capital в Лондон, то отговорите от Англия идват и към местния клон на руската инвестиционна банка, оглавяван от Милен и Георги Велчеви. Към онзи момент ролята на братя Велчеви в операцията на ВТБ в БТК не е много ясна. Те не присъстват в управлението нито на ниво БТК, нито в InterV Investment.

Втора стъпка: Фалшивото предложение
Вместо да одобри чрез директорите си в InterV Investment рефинансирането на заема през пазара, VTB Capital излиза с контрапредложение. То е аноснирано от члена на НС на БТК от квотата на ВТБ Стефано Дзупет. Точната му форма не е ясна. Но от коментарите на Златозар Сурлеков в и-мейл, който е отговор към Дзупет, както и към изпълнителния директор на VTB Capital Ник Хът се разбира, че в БТК не са били особено очаровани. Предложението на VTB Capital е за значително по-кратък хоризонт спрямо предлагания от Gemcorp 2-годишен срок на погасяване, с допълнителни такси и с изискването да се получи одобрението на всички кредитори на групата, сред които и КТБ. Тази опция е оценена от борда на БТК като доста рискова за изпълнения в условията на специален надзор в БТК. Сред точките, които предизвикват негативен коментар от мениджмънта на БТК, е и уреждането на 25 млн. евро „special distribution“. Според източници, запознати с преговорите, в тази графа VTB Capital са включили и своя загуба от притежанието на 9.90% от капитала на КТБ при затварянето й. Според друг източник обаче тази сума изглежда значително над инвестираното от VTB Capital в акции на КТБ, още повече, че в тази сделка инвестиционното звено е имало пут опция и парите по нея са били разплатени. 
Така или иначе бордът на БТК отказва предложението за удължаване на заема от VTB Capital и предлага на НС на телекома компанията да се придържа към плана за рефинансиране през пазарите.
Целта на операцията е била до 22 ноември заемът да бъде рефинансиран. И тук започва играта на блокиране. От кореспонденцията, впрочем, се разбира, че и представителят на миноритарните акционери Филип Харисън Гроуз не е дал становище по предложението за рефинансиране през пазара. 

Дали ВТБ и миноритарите са имали още към онзи момент план, различен от този на представителите на Цветан Василев, не е ясно. Факт е, че на по-късен етап ВТБ капитал и Майкъл Таненбаум имат общи гласувания в НС на БТК. Едно от тях е отстраняването на Златозар Сурлеков от борда на компанията. Към онзи момент, обаче, Харисън Гроуз вече има планове да се оттегли от БТК. Така че неговото поведение може да е било продиктувано и от незаинтересованост. 
До края на ноември 2014 г. рефинансирането през пазара се проваля и според и-мейл на Сурлеков до НС на БТК то се отлага, като е предложено на надзорниците да одобрят удължаване на мандата към Gemcorp до февруари 2015 г. 
В сложната комуникация през декември 2014 г. се включва и притежаващият по това време все още официално 43% от InterV Investment Цветан Василев.
Студия Трансмедия разполага с и-мейл със заличен подател, но подписан от Василев, който е адресиран до зам.-председателя на борда на ВТБ Юрий Соловьов. 
Цветан Василев потвърди истинността на и-мейла и на съдържанието му. А в него Василев предлага вариант за „разплащане“ с ВТБ, който включва покриване на задълженията по мостовия кредит на InterV Investment, както и плащане на премия за акциите, които са собственост на CrusherInvestment. Това е компанията, която към онзи момент притежава 33% от InterV Investment - съответно БТК и официално се води собственост на VTB Capital. Многократно обаче както Цветан Василев, така и изкупилият участието му в БТК руснак Дмитрий Косарев са казвали, че Crusher Investment е само номинален собственик на акции от БТК. Причината е в подписан totalreturnswap, с който акциите е трябвало да бъдат прехвърлени към българското дружество, част от икономическата група около Цветан Василев – ТЦИМЕ. 
 
Наличието на такъв договор беше категорично потвърдено от Студия Трансмедия.  
Освен изчистване на БТК в писмото до Соловьов Василев предлага и разплащане по участието на VTB Capital в КТБ. При затварянето на българската банка, руското инвестиционно звено разполага с 9.90% от капитала. Още в първите дни след вкарването на КТБ под специален надзор ВТБ обяви, че няма планове да участва в стабилизиране на банката, тъй като участието е портфейлно и е хеджирано. Писмото на Василев го потвърждава. Според него VTB Capital е имал пут опция с шел компанията Dewa. А по това задължение са останали, по сметките на Василев, малко над 10 млн. евро. за „изплащане“. 
Срещу тези ангажименти Василев иска Соловьов да инструктира номинираните от Crusher Investment членове на НС в БТК – Александър Мороз и Стефано Дзупет, да гласуват против отстраняването на Златозар Сурлеков от поста на председател на УС.
Този опит за пряка комуникация с най-високото ниво във VTB Capital очевидно не е сработил. На заседание на НС през януари Сурлеков е отстранен от управлението на БТК. В съвсем видима роля пък се появяват Милен и Георги Велчеви. Милен Велчев става представител на VTB Capital във „Вива телеком България“ – компанията-майка в България, а брат му заема поста зам.-председател на НС на БТК.
С разместванията в ръководството пътят за набиране на средства през пазара е отрязан. От тук до падежирането и неизпълнението на заема на InterV Investment не остава много. 
Край на I част

Следва Епизод 2: Политическата подкрепа
 --------------------------------------------------------------------
Текстът е написан за Студия Трансмедия
  
 

0 коментара: