четвъртък, 30 април 2015 г.

Защо кой е собственик на ТВ7 е съществен проблем, но не е водещият



Наказателната операция към телевизията е послание на Борисов към Цветан Василев

Темата е ясна – стотици ченгета се опитват да влетят в национална телевизия, а наети специално за целта частен съдебен изпълнител и външен юрист се опитват да изземат техника, която да гарантира спирането й.

Да, става дума за ТВ7 е престъпният опит да бъде терминирана.

Какво всъщност стои зад вчерашната драма?

Това е наказателна акция без съмнение. И най-ясното потвърждение за това е реакцията и коментарите на премиера Бойко Борисов.

 Чисто технически такава операция не може да бъде извършена без санкция от най-високо ниво – министър на вътрешните работи и/или министър-председател. Щом министърът на вътрешните работи Въчварова не знае за провеждането й, то е ясно от къде са дошли заповедите.

Ако погледнем политически, кой може да накара председателя на Фонда за гарантиране на влоговете и синдиците на КТБ да стартират събирането на вземания по подобен зрелищен начин? Нека не си затваряме удобно очите – единственият който може да го направи е премиерът.

Бойко Борисов е отговорният за практическото изпълнение на операцията. Нищо, че в края на деня изигра ролята на спасителя, който „отлага с една седмица“ повторението на операцията.

Но нещо повече, той е отговорният и за „логистичният“ замисъл, за посланието.

Какво ни казва Борисов?

Зад думите му, които повтори и вчера, че тази телевизия е висяла под прозорците му и „ми разболяла детето“  личи отмъстителния и мутренски по душа характер и на „променилия“ се премиер. Борисов дава мило и драго да разтури тази телевизия, която му е създавала „проблеми“. Но удобно пропуска да се изказва за това, как в първия си мандат като премиер участваше през ден в ТВ7, разпъваше карти с Лиляна Павлова и прокарваше с пръст по картата пътя на магистралите.
Днес Борисов пита къде са били журналистите от ТВ7, когато се е погазвала свободата на словото при Орешарски. И в това е прав да пита.

Но не телевизията, а Борисов е част от мутренско-политическия олигархичен модел. Телевизията  беше поставена на колене чисто от журналистическа гледна точка при управлението на Бареков. Защото Бареков беше слуга на Борисов, а после враг на Борисов.

Но Борисов дължи отговори на въпроса по време на любовния му период с Бареков, от времето ан самостоятелното управление на ГЕРБ не беше ли ползвана ТВ7 като касичка през която Цветан Василев да се отчита, така че да не бъде пристикан. Колко пари изтекоха от телевизията в посока на безумни и безбожно скъпи външни продукции, произвеждани от жената на личния му приятел и партньор на футбол и карти Сашо Сталисйки?

Или това няма отношение към темата сега, г-н Борисов?

Днес нещата се представят, че ТВ7 е частно-правен въпрос, собствениците не са ясни и изобщо е „мътна Индия“.

Защо собствеността на ТВ7 е съществен проблем, но не е водещият.

ТВ7 е с формално неясна собственост. Повече от ясно е, че е реална собственост на Цветан Василев. Формално е неясна защото регулативно банкерът няма право да я притежава.
Да, това е проблем и не бива да бъде изключван от общата картина. Но не е водещият. Защото собствеността (в миноритарен дял) на другите две частни национални ефирни телевизии не е много по-чиста. 

Кой притежава 10% от Би Ти Ви например? В свой текст „Капитал“ изследва структурата на собствеността по вертикал в дружеството. Да, мажоритарната част се притежава от Central European Media Enterprises (CME), но в  CME Bulgaria, дял от 10% притежава Top Tone Media Holdings Limited. 

Дружеството е на рекламния бос Красимир Гергов, който в момента гравитира усърдно към Делян Пеевски.

"Нова броадкастинг груп", която е собственик на Нова ТВ е притежание 95% на шведската MTG Group и пак остават едни въпросни миноритарни 5%. Аз поне не стигнах до данни чие притежание са те. 

Не това е най-важното, естествено. Тези миноритарни пакети формално не би трябвало да представляват кой знае какво влияние в телевизиите. Формално да. Но зависи от устава на компаниите. Защото с въпросните 10% в CME Bulgaria, акционерът Гергов може да влияе директно върху публицистичната част от програмата. Той може да определя да член на оперативното ръководство и по-специално директор "Новини".

Всичко това казва едно – големите медийни проекти в България винаги се стремят да получат някаква политическа подкрепа и без нея съществуването им е практически невъзможни. Всичко зависи от мениджмънта обаче. Изпълнението на Бареков в ТВ7 беше плачевно и телевизията плаща сега за натрупаното недоверие.  И най-вероятно ще плати тежко.

Но когато член на Съвета за електронни медии казва в ефир, че случилото се вчера не е кой знае какво, не е намерило място в новинарския поток извън България и това трябвало да значи, че не е никакъв проблем надхвърлящ частно-правния, това е скандално. 

Не, това е грозно и е противно. И поредното доказателство, че в регулаторите квотният принцип се изпълнява, но не политическа база - парламент, президент и т.н., а чисто на олигархичен.  

вторник, 21 април 2015 г.

Вежди Рашидов за изкуството и цената му - 2 цесии и 2.5 млн.лв. по-късно



Министърът на културата счупи всички рекорди по безпардонност

 „100 лв. ще му дадем, да се успокои и да не пее, ако може”. Думите са на министъра на културата Вежди Рашидов и са насочени към тенора Георги Петров, който беше отстранен от хора „Йоан Кукузел”, след като коментира в социалните мрежи ниското заплащане, което той и колегите му получават за труда си.

В типичния за патрона му Бойко Борисов минималистичен стил Рашидов продължи да реди: „Отворил съм вратите на най-легендарния храм в Нотр Дам. Изведнъж излиза един хорист и за 50 лева оплюва всичко. Получиха колкото един министър, 35 евро.”

Ако се абстрахираме от изключително наглото поведение на един министър на културата, зад думите на Рашидов стои проста аритметика – много ли са или са малко 35 евро? Трябва ли творец, за какъвто се взима Вежди, да заклеймява подобни нему, защото искат хонорар за работата си? 

Ами като няма значение цената (парите) за един творец, защо се наредихте да си цедирате вземанията от КТБ, г-н министър? 

Две цесии – за 660 хил. лв. и за 991 хил. евро. При това не с кого да е, а с фирма от кръга на обявявания периодично за глава на „енергийната мафия“ Богомил Манчев. Да, същият Манчев, който беше атакуван от прокуратурата, а в последните си телевизионни изяви обвини за това мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. Сделка или не – няма да те закачаме, ама казваш, че Василев те е притискал.

А иначе, дай Боже всеки скулптор у нас да може да се похвали с такава финансова измеримост на успехите си. Само че ако попитате самия Вежди в кой музей, в коя галерия, в коя колекция има негови творби, няма да му е много лесно да каже. Е, като изключим някои забравени етажерки на Мултигруп и в кашоните с наследството на Иво Карамански.

Защо не останахте да се подредите заедно с всички останали кредитори на банката?

А, забравих, защото стилът Ви е толкова безпардонен, че Ви позволява да си мислите, че сте малко по-равен от останалите. Справка - „Моля ви не ме замивайте с хориста – аз говоря с ръководителя на хора, не говоря с хориста”. Цитатът е пак от „пледоарията“ на Вежди по повод гротеската, наречена българска изложба в Лувър.

Имам само един въпрос към хората на изкуството. Ще търпите ли това творческо недоразумение, тази безпардонна личност да Ви „управлява“ и да обижда?

сряда, 8 април 2015 г.

Как „семейният бизнес“ на Пеевски храни прокурори



Собственикът на фирмата, която бившият зам.-главен прокурор Бойко Найденов управлява, е оплетена в сделки с „Булгартабак“, „Юрий Гагарин“ и „новата печатница“ на Ирена Кръстева


Какво да ги правя тия...
Редно ли е бивш висш магистрат да консултира и да управлява компании с офшорна собственост? 

Този въпрос се завъртя покрай последното изявление на Цветан Василев за влиянието на прокуратурата във фалита на КТБ. В своя вече наложил се стил Василев без да обявява директно намекна, че бившият зам.-главен прокурор Бойко Найденов се прехранва добре покрай „Булгартабак“. Но не само. Василев намекна и че Найденов е „компенсиран“ сега за това, че в миналото се е отказал от борбата със Сотир Цацаров кой да заеме поста главен прокурор.   

Въпросът сигурно щеше да си остане във въздуха, ако Найденов не беше побързал да се обясни през сайтовете от групата „Би нюз“, която е приемана за контролирана от Николай Бареков. Та в коментара си в стил гузен негонен бяга Найденов много бързо обяви, че няма нищо общо с „Булгартабак холдинг“ – бил обикновен пенсионер и само консултант по сигурността към „фирма с 5 човека“. 

Да, ама не

Картинката обаче не е толкова проста, колкото Найденов се опитва да я изкара. Бойко Найденов напусна поста си на ръководител на Националната следствена служба (НСлС) и зам.-главен прокурор през ноември 2013 г. Официалната версия е „лични причини“. Публикация на „Медиапул“ обаче твърди, че причините са „влошена комуникация“ с новоизбрания по това време главен прокурор Сотир Цацаров. 

Веднага след напускането на съдебната система Найденов се озовава на поста управител на фирмата „Дореко секюритис“. Компания, за която от казаното от Василев се разбира, че има договор с „Булгартабак“.

Всичко това щеше да е една странна поредица, ако в нея не се появяваха прекалено много сигнали водещи към...Пеевски. Да, същата тази фигура, за която Сотир Цацаров раздразнено каза, че му е омръзнало да му бъде пришивана. Но пък е трудно да не бъде пришивана, когато прокуратурата прави всичко възможно кадрите й да бъдат свързвани с Пеевски и „семейния му бизнес“. 

Съзвездието Doreco

Точно в този семеен бизнес цопва и Бойко Найденов. Защо ли? Защото „Дореко секюритис“ не е каква да е компания. Тя е собственост на регистрираното на Британските вирджински острови Doreco ltd., което пък е доста активно в България и все покрай фирми, свързвани с Пеевски.  Офшорното дружество се представлява в България от адвокат Малина Караджова, която според публикация на „Капитал“ е бивш съдия от окръжния съд в Русе и настоящ адвокат там. Пак според изданието нейната дъщеря, адвокат Преслава Караджова, е член на управителния съвет на пловдивската фабрика за цигарени опаковки и гилзи 
„Юрий Гагарин“.

Офшорката е едноличен собственик „Дореко комерс“, което има търговски договор с „Юрий Гагарин“, собственик е на „Принт трейдинг“(т.нар. „нова печатница на Ирена Кръстева“) и на „Сода Комюникейшънс“ – рекламната агенция на „Булгартабак“. 

„Дореко комерс“ е компания, която се презентира като лидер в доставките на суровини за цигарената и печатарската индустрията. Истината е, че досегът на „Дореко“ с този бизнес е само един – „ИПК1“ или както се нарича сега „Принт трейдинг“. 

„ИПК1“ е дружество от „семейния бизнес“ на Пеевски. Компанията е създадена през 2010 г. с цел да поеме печатането не само на „семейните вестници“ от групата на „Монитор“, но и на много други. По онова време е собственост на „Обединени български вестници“. В борда на директорите на компанията тогава дори присъства директно Ирена Кръстева, майка на Делян Пеевски. 

През януари 2014 г. обаче внезапно собственик на дружеството става главният дизайнер на групата вестници на Ирена Кръстева, които Делян Пеевски нарича „семейния ми бизнес“ – Яне Янев. Как Янев получава контрол над имущество за десетки милиони левове истинска загадка. 

Малко след атаката по КТБ, осигурена медийно именно от семейните вестници на Пеевски, Янев очевидно е поискал да напусне това ветровито място и скоростно продава собствеността във вече наричащата се „Принт трейдинг“ компания на „Дореко комерс“. 

Изграждането на цялата печатна база на „Принт трейдинг“ струва 87 млн. лв. и е кредитирано първоначално от Корпоративна търговска банка. Кредитът е обезпечен с ипотека. Впоследствие обаче собствеността преминава в „Партнер лизинг“, на свой ред кредитирана от банката.

Така дългът на „Принт трейдинг“, който вече е по лизинг, преминава в „Партнер лизинг“. Според запознати със сделката вноската на печатниците е била около 1.2 млн. лв., но пък бизнесът й е генерирал печалба от 400 000 лв. Така остава „дупка“ от близо 800 000 лв., които „семейният бизнес“ на Пеевски не е успявал да покрие. И в този момент на сцената се появява „Дореко комерс“. Компанията има договор за доставки с „Юрий Гагарин“, която по това време вече е мажоритарна собственост на две офшорки също от орбитата на Пеевски. В КТБ още се съхраняват платежни на „Дореко“, в които основанието за плащания от „Юрий Гагарин“ е „аванс по доставка на материали”.

Та, „Дореко комерс“ застава на входа на „Юрий Гагарин“ и всички разплащания с доставчици минават през него. Формата е добре позната от годините преди приватизацията в държавните предприятия и си е чиста проба точене. Но пък осигурява нелош марж. Марж, който позволява на „Дореко“ да покрива плащанията по лизинг на „Принт трейдинг“. Така през 2013 г. „Дореко“ встъпва като страна по договора за лизинг и започва да изплаща близо 2/3 от задълженията.  

И така до март 2014 г., когато конфликтът между Делян Пеевски и Цветан Василев навлиза във вихъра си. Тогава всички фирми, контролирани от Пеевски, спират да плащат задълженията си. Спират и „Принт трейдинг“ и „Дореко комерс“. 

В началото на юни „Партнер лизинг“ пуска покана за доброволно изпълнение към печатницата, а месец след като КТБ е вкарана в процедура на специален надзор след масивна медийна кампания от изданията на Пеевски и решителна роля на прокуратурата, печатницата съобщава, че преустановява изпълнението на договорите за лизинг и изразява готовност за предаване на активите. 

Случайно или не, но лизинговата компания „Партнер лизинг“ е едно от първите дружества, за които бившите квестори на КТБ поискаха процедура по несъстоятелност.
Т.е. сега активите, сред които е и „семейната печатница“, ще се продават през синдици. 

Затворен семеен цикъл

Офшорната компания Doreco затваря цикъла бизнеси, в които Пеевски има интерес – цигари, производство на цигарени гилзи и опаковки и вестници чрез друга сделка. От март 2014 г. „Булгартабак“ се сдобива с нова обслужваща агенция. В орбитата на цигарения гигант "Булгартабак" вече гравитира нова рекламна агенция. "Сода комюникейшънс" е регистрирана в първите дни на 2014 г., а собствеността по това време е разпределена между "Дореко комерс" (60%) и германеца Мартин Зееле (40%). 

В началото на юни 2014 г. обаче в „Сода“ директно влиза Doreco Ltd., което изкупува дела на "Дореко комерс". По данни от Търговския регистър през август от рекламната агенция излиза и Зееле. Според LinkedIn профила му обаче той все още е съсобственик в софийската агенция. 

Каквато и да е историята около Зееле, от цялото съзвездие на Doreco е видно, че през няколко договора офшорката преразпределя ресурс, изсмукван от „Булгартабак“ и „Юрий Гагарин“, който налива към други звена – печатници, консултанти, висши магистрати, пък било то и бивши.

Защото на въпроса на Василев какво е мотивирало Найденов точно в този момент да се ориентира към точно тази компания няма отговор. А цялата схема идва в контекста на неспирните опити на Сотир Цацаров да дистанцира себе си и прокуратурата от все по-ясно очертаваща се в обществото роля, която подопечните му са изиграли в атаката по КТБ. Роля, която Цацаров неглижира. Но роля, за която тепърва ще се появяват свидетелства.