събота, 28 март 2015 г.

Горанов панически лъже за ПИБ



Министърът на финансите отново скри кой е разрешил с одобрената държавна помощ анонимни облигационери да приберат 100 млн. лв.  

Министърът на финансите Владислав Горанов ЛЪЖЕ. Направи го най-безцеремонно от трибуната на Народното събрание в петък по време на парламентарния контрол. 

Приятелят за по кафе на Делян Пеевски излъга, че Европейската комисия е определила кои участъци от решението за одобрение на държавна помощ за ПИБ трябва да бъдат заличени. 

„Органът приел и публикувал решението, включително и направил финалната оценка коя информация е поверителна и следва да бъде заличена в публичната версия е Европейската комисия, а не министърът на финансите. При заличаването на чувствителна информация от решението Европейската комисия се е съобразила с мотивите изразени от Българската народна банка....“, твърди Горанов. (видео от изказването му тук)

Но не така мислят от ЕК. В отговор до „Биволъ“, говорителят на ЕК Рикардо Кардозо казва, че „Комисията има надделяващ интерес да направи публично цялото съдържание на своите решения… Държавата-членка посочва информацията, която тя смята, че трябва да бъде заличена заради задължението за професионална тайна и предоставя обосновка за всяка част, за която се иска неразгласяване на информацията. След това Комисията проучва искането на държавата-членка.“

С други думи не ЕК е определила на своя глава, а България е подала искане кои точно участъци от публичното решение за държавна помощ да бъдат заличени.
Защо е толкова важно да се знае какво има в заличените участъци?
Важно е, защото в пасажите има данни именно с надделяващ обществен интерес. 

Като например:

При какви условия държавата е депозирала първо 1.3 млрд. лв., а сега 800 млн. лв. 

Кога точно ПИБ ще ги връща

Какво става ако банката не може да ги върне

Но не само.

По информация на „Биволъ“ сред заличените пасажи е точка, с която на ПИБ се позволява да изкупи облигации за 100 млн. лв. 


Точният текст на заличената част, според източници на сайта е: As an exception, Fibank is authorised to exercise the call options on its perpetual debt in August 2015 (EUR 27 million) and March 2016 (EUR 21 million) as not doing so would imply a step-up in the rate.

Този е дълг е митичен, защото така и не е ясно кои са държателите му. Но които и да са ще получат подарък от ДЪРЖАВАТА, за която премиера се е загрижил да не бъде ощетена в казуса с друга банка – КТБ.

четвъртък, 26 март 2015 г.

Нели Кордовска продължава с наглостта си в КТБ

От позицията си на надзорен шеф тя е поиска справка от банката „в качеството си на клиент“ колко човека са изтеглили пари на каса след нея. В издадения документ са цитирани неверни данни
Вместо да подаде оставка и да напусне поста си в БНБ, Нели Кордовска продължава с наглото си поведение по личния й казус КТБ. 

Преди близо два месеца публикувах неопровержими доказателства, че изпълняващата към онзи, а и към този момент длъжността директор „Банков надзор“ в БНБ Нели Кордовска е изтеглила част от парите си в КТБ ден преди банката да бъде поставена под специален надзор

В документа има заличени от автора лични данни

След като първо опитаха да потулят работата с отклоняване на всякакъв коментар, Кордовска и БНБ бяха изправени пред засилен медиен натиск и трябваше да признаят, че надзорничката е изтеглила на 19 юни, след работно време, 64 195 евро. 

В опит да оправдае действията си Кордовска е предприела действия над поднадзорната й институция, маскирайки се като обикновен гражданин. На 19 март тази година тя е поискала справка от банката, в която да й посочи колко човека са теглили пари на каса след нея. 

Подобна справка наистина е издадена на Кордовска, показва системата за документо-оборот в КТБ. В желанието си да покаже, че е само обикновен клиент и гражданин Кордовска е поискала справката в „качеството си на клиент“. 

В това си качество обаче и до ден днешен тя не е заплатила в касата на КТБ дължимата такса за всякакви справки, която е в размер на 30 лв. Така че действията на Кордовска определено не са били от позицията й на гражданин, а от съвсем истинската й позиция на надзорник. 

Представители от банковите среди извън КТБ впрочем са категорични, че подобна справка е допустима за отправяне, но е изключено да бъде получена, ако заявилият я е наистина „обикновен клиент“. 

В случая на Кордовска обаче служители на КТБ са се постарали да издадат документ, който да изглежда като индулгенция. Според този документ във въпросната вечер на 19. юни след Кордовска касите на КТБ са обслужили още 11 човека. 

Справка от приключването на касите в Централното управление на КТБ от същия ден, с която аз разполагам обаче показва, че това не е така.
След Нели Кордовска наистина има още обслужени клиенти, но само един от тях не е служител на самата банка. Обичайна практика не само в КТБ, но и другите банки е тегленията, които самите служители правят от сметките си, да се извършват в края на работния ден. Освен това сумите са дребни като максималната от тях е 2000 лв. 

Извън този списък след Кордовска (2 мин. по-късно, очевидно поръчки, обработвани едновременно на две съседни каси) има реализирана само една касова операция с клиент. 

Така че напънът на Нели Кордовска да се покаже цялата бяло е хванал дикиш само пред депутатите от ГЕРБ. Преди седмица председателката на икономическата комисия в парламента Менда Стоянова се изправи на амбразурата и защити Кордовска, че е изтеглила парите си законно. 

Не стана ясно обаче по кой закон. И дали на българските политици понятието злоупотреба със служебно положение и използване на вътрешна информация им говори нещо.

Синдик със спрени права влезе в КТБ



Фондът за гарантиране на влоговете засекрети механизма за избор на временните синдици в банката



Синдик със спрени права и спорна репутация беше избран от Фонда за гарантиране на влоговете да управлява ситуацията в КТБ. 

Единият от двамата избрани от фонда синдици - Росен Ангелчев е бил изключен от списъка на синдицте по Търговския закон. Това става ясно от публикувана в Държавен вестник заповед на Министъра на правосъдието от декември 2012 г.
Тъй като "назначението" минава по Закона за банковата несъстоятелност, Ангелчев ще мине между капките. Но е достатъчно красноречив сигнал какви хора са избрани от Фонда.

Спорен остава и начинът, по който са избрани, защото той е секретен и се основава на "вътрешни правила" на Фонда, до които няма достъп. От гаранционния механизъм категорично отказаха да оповестят какви са правилата за избор и на базата на какви критерии двете успели кандидатури – на Росен Ангелчев и Лазар Илиев - са били предпочетени.

Едно е ясно - в КТБ ще има „приемственост“. Според публикации в интернет в спестената част от официално разпространената от Фонда биография на Росен Ангелчев има доста смущаващи връзки с един от квесторите на КТБ – Станислав Лютов. 

Ангелчев е служител на Първа частна банка от основаването й през 1992 до фалита й през 1997 г. След това кариерата му преминава в Частната земеделска и инвестиционна банка, където Лютов е синдик. След като продава тази банка на ЦКБ, Лютов става синдик на Минералбанк. Взема на работа и Ангелчев.
 Тази банка също е продадена на варненската силова групировка ТИМ през 2001 г. През 2002 г. Лютов става синдик на Авиокомпания "Балкан". Там естествено се прехвърля и Ангелчев като "юрист". През 2004 г. Ангелчев става началник на ликвидацията в Министерството на икономиката.  

От лятото на миналата година Ангелчев често е засичан в КТБ, неясно в какво качество. Сега вече е ясно и какво е било качеството му – бил е подготвян да влезе с летящ старт в банката. 

Името на Ангелчев се появява при разсекретените досиета на бившата Държавна сигурност. Според тях Росен Иванов Ангелчев е бил вербуван през 1988 г. и е сътрудничил на Първо главно управление под псевдонимите Константин и Иванов. 

Една година по-късно е бил снет от действащия оперативен отчет.