събота, 21 март 2015 г.

Защо Бойко Борисов така неудържимо си иска златната лимонка „Дунарит“



Студената вода е здравословна

След като Пеевският лагер се провали в опита да завземе контрола над завода, премиерът и финансовият министър Владислав Горанов форсираха специалното законодателство за КТБ




Знаете ли как най-лесно се става акционер в русенския военен завод „Дунарит“?
Да, същият този „Дунарит“, който в последните дни не слиза от страниците на Пеевските медии, където в сълзливи дописки се представя за актив, откраднат от Цветан Василев през КТБ. Същият „Дунарит“, чийто лиценз за работа беше временно отнет от назначения от Бойко Борисов за икономически министър Божидар Лукарски и от бившия шеф на ДАНС, пламенно защитавания от Борисов наследник на Пеевски в  Агенцията – Владимир Писанчев.
Но да се върнем на въпроса. Как най-лесно се става акционер във военния завод. Отговорът е прост. Зада станеш акционер в „Дунарит“, е достатъчно да можеш да счупиш главата на Бойко Борисов. Буквално. Доказано е.

Господин за половин година

Човекът се казва Господин Чанев и през август 2010 г., или близо година след като на власт се е възкачил Бойко Борисов, се озовава с 50% дял в завода „Дунарит“. При това Чанев не се охарчил кой знае колко. Данни от Търговския регистър показват, че той е придобил дела срещу 2500 лв. Това е цената, която Господин Чанев плаща за 25 дяла от „Кемира“ – мажоритарния собственик на „Дунарит“. Сделката е повече от странна, защото по това време заводът в Русе работи ударно, пълен е с поръчки и печели. Именно затова е странно как някой ще се „намести“ в това предприятие, при това срещу 2500 лв.

Но Господин Чанев си има своите качества.  Не, не мислете, че той е военен инженер или пък финансов гений, който ще даде добавена стойност на производството в „Дунарит“. Чанев е състезател по борба и има няколко успеха, включително и на международно ниво. Как това е помогнало на бизнеса на „Дунарит“, не е много ясно. Съмнително е и дали от спортната си кариера Чанев е набрал толкова средства, че да се включи като финансов инвеститор.
Но пък Чанев има едно незаобиколимо в случая качество. Той е партньор по футбол на тогавашния и сегашен премиер Бойко Борисов. 

Само шест месеца, след като е поставен за акционер в „Кемира“, а от там - в „Дунарит“ , Чанев става звезда, като... чупи главата на Бойко Борисов на мачле. „Раненият“ премиер обикаля студия да се оплаква и геройски да показва как и с половин глава може да управлява.  

„За една топка се сблъскахме“, разказва чистосърдечно пред Би Ти Ви Чанев.
Дали заради това си прегрешение или пък поради друга причина кариерата на Чанев в „Дунарит“ приключва скоропостижно. В средата на март 2011* г. той продава дела си в „Кемира“ обратно. 

Нов играч на терена

С това странните промени в собствеността на военния завод обаче не свършват. В края на 2011 г. собствеността в мажоритарния собственик „Кемира“ се поделя между  „Хедж Инвестмънт България“ и „МДМ Линкс“. Зад първата компания стоят интересите на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. Това е повече от ясно сега, след като Василев на няколко пъти говори, че е бил „съветван“, тоест - изнудван и принуждаван, да прехвърля собствеността в „Дунарит“ на политици. 

Но кой стои зад „МДМ Линкс“? Компанията е еднолична собственост на Мирослав Миленов. Миленов подобно на Чанев е напълно непознато име и очевидно е само номинален собственик. Той е управител и на още една компания – „Кей Пи Си Ем“, което обаче развива скромна дейност. Данни от 2013 г. показват оборот от около 150 хил. лв.

За разлика от Господин Чанев, Мирослав Миленов се озовава не само съсобственик в „Дунарит“, но и влиза в борда на завода. А през март 2012 г. на проведено общо събрание акционерите на „Дунарит“ решават да разпределят 2.5 млн. лв. дивидент. 

Така за 10-дневното си съдружие през 2011 г. в „Дунарит“ Мирослав Миленов получава 1.25 млн. лв. Доста добра сделка. Сделка, която няма как да е станала по правилата на нормалния бизнес. Сделка, на която й е изписано, че е корупционна. 

Но рогът на изобилието не спира тук. През юли 2013 г. „МДМ Линкс“ продава своите 50% дял в „Кемира“ на „Хедж Инвестмънт България“. Т.е., погледнато от днешна гледна точка, Цветан Василев си откупува завода обратно. 

Сумата, по която е станала сделката обаче, е съвсем различна от тази, на която „МДМ Линкс“ влиза. За откупуването си Василев плаща 12 612 919 евро. Или близо 25 млн. лв. 

За по-малко от две години участие в мажоритарния собственик на „Дунарит“ Миленков получава над 26 млн. лв. 

На Бойко мечтите

Ето защо е битката за военния завод. Затова Бойко Борисов толкова много иска „държавата“ да си вземе завода. Защото политиците обичат местата с гарантиран финансов поток. 

Но „Дунарит“ е нещо повече. Заводът е пресечна точка в бизнес интересите на Борисов и Пеевски. Това ясно пролича при отнемането на лиценза на завода. Но не само. От поставянето на КТБ под специален надзор, когато беше даден старт на опитите за разграбване на активите й, лагерът на Пеевски направи няколко несполучливи опита да вземе контрола в „Дунарит“. Главно чрез основния свидетел на прокуратурата в делото за КТБ Бисер Лазов, който е лидер на Пеевския фирмен абордаж.  

Лазов стигна дотам, че с антидатирани документи (според публикация на в. „Банкер“) поиска в ТР да се впише Съвет на директорите в „Хедж Инвестмънт България“, в който участва само той, нищо, че бордът е тричленен. 

И не само. Лазов успя да овладее мястото на управител в мажоритарния собственик на „Дунарит“ – „Кемира“. Според запознати с плановете, Лазов е имал подготвен борд за завода, който е включвал и добре познатата ви "златна кокошка" Миленков.

Така планът на групата „Анти-Василев” работеше и, естествено, специално законодателство за КТБ не беше нужно. Все пак активите бяха в правилните ръце. Една „небрежност“ в ТР обаче донесе внезапен обрат. След неколкократно вкарване на документи, през февруари тази година служител на регистъра най-сетне вписа промяна в борда на „Хедж Инвестмънт България“. Така  отборът „Анти-Василев” загуби контрол над събитията в „Дунарит“ и „Авионамс“. 

В резултат Пеевските „медии“ взеха да вият на умряло, а Борисов и Горанов се задействаха със специално законодателство по случая с КТБ. 

*Корекция от 24 март. Точната година е 2011.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.