четвъртък, 5 март 2015 г.

Шлиферът на Леонардо


Все по-ясно осветяваната икономическа връзка Борисов-ДПС изнервя премиера и го вкарва в режима на замазване на политически грешки

Тайни служби, тайни общества, тайни ордени, тайни договорки и една от най-ревностно пазените тайни на църквата - сватбата между Иисус Христос и Мария Магдалина. Горе долу в съществуването на всичко това се опитва да ни убеди в Дан Браун в книгата си "Шифърът на Леонардо". 

И макар в случая да говорим все пак за художествено произведение, Браун много точно напипва пулса в съвременните страхове на глобалното общество – съществуването на измамна картина на първи план, зад която аватарите разиграват истинския „дневен ред“. 

Ако пренесем сюжетната линия на Браун в нашата действителност, то някак непринудено преминаваме от теологичните манипулации към съществуването на политико-икономически зависимости. Зависимости, които се маскират, моделират и прекрояват. В опит на предна линия картината да изглежда подредена и цветна. Но усещането за това, че аватарите работят, си остава.

И не само. От вчера за това усещане вече има и емпирични доказателства.
Оставката на вътрешния министър Веселин Вучков и най-вече поводът за нея показаха, че очакванията на аватарите и обществото са в категоричен конфликт.
„Държат ме за...шлифера да речем“. Така премиерът Борисов „отговори“, видимо изнервен и откровено бесен,  на коментарите, че не смее да направи промени в службите, за които Вучков (а и не само той) настоява, защото е „държан“ с нещо. Миналото на Борисов е дотолкова изпълнено със случки, близки до криминалния сюжет, че е човек трудно може да приеме, че не е „кривнал“ някъде. И това кривване да не се води на отчет. Проблемът идва оттам, че вече не се знае къде са тези отчети. Защото вече излязоха достатъчно данни, че ДАНС реално се е превърнала в една изпразнена „библиотека“. А самата библиотека е пренесена за съхранение на по-подходящо място.

Всъщност основният проблем пред Борисов е, че той видимо има икономически интереси, които са преплетени с ДПС. Вече имах възможността да опиша действията на коалицията „Булгартабак“, която не само че не е замряла, но и се възражда с пълна сила:

-        назначаването за финансов министър на близкия до Пеевски Владислав Горанов;
-        осигуряването на финансов чадър над контролирани от Пеевски фирми чрез промени в работата на Българската банка за развитие;

-        натискът от премиер и финансов министър към съда за бързото фалиране на КТБ;
-        пълният институционално-административен комфорт, който Пеевски и компания получават в опитите си да овладеят  активи на КТБ.

Всичко това са примери за общия интерес или поне демонстрирания общ интерес на Борисов и ДПС. А работата на икономическия фронт няма как да не преминава през политическа зависимост. 

Това, че Борисов е „държан“, е повече от ясно. Това, че самият въпрос дали е зависим изнервя Борисов до нивото да го изкара извън нерви, е достатъчно показателен. Показателно е, че страхът на Борисов няма да позволи в България да има реформи. Поне докато той е премиер. 

А това, както личи по реакциите не на аватарите, но на обикновените хора, едва ли ще е още дълго.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.