.png)
Шлиферът на Леонардо
Все по-ясно осветяваната икономическа връзка Борисов-ДПС изнервя премиера и го вкарва в режима на замазване на политически грешки
Тайни служби, тайни общества, тайни ордени, тайни
договорки и една от най-ревностно пазените тайни на църквата - сватбата между
Иисус Христос и Мария Магдалина. Горе долу в съществуването на всичко това се
опитва да ни убеди в Дан Браун в книгата си "Шифърът на Леонардо".
И макар в случая да говорим все пак за художествено
произведение, Браун много точно напипва пулса в съвременните страхове на глобалното
общество – съществуването на измамна картина на първи план, зад която аватарите
разиграват истинския „дневен ред“.
Ако пренесем сюжетната линия на Браун в нашата
действителност, то някак непринудено преминаваме от теологичните манипулации към съществуването на политико-икономически зависимости. Зависимости, които се
маскират, моделират и прекрояват. В опит на предна линия картината да изглежда
подредена и цветна. Но усещането за това, че аватарите работят, си остава.
И не
само. От вчера за това усещане вече има и емпирични доказателства.
Оставката на вътрешния министър Веселин Вучков и най-вече
поводът за нея показаха, че очакванията на аватарите и обществото са в
категоричен конфликт.
„Държат ме за...шлифера да речем“. Така премиерът Борисов
„отговори“, видимо изнервен и откровено бесен, на коментарите, че не смее да направи промени
в службите, за които Вучков (а и не само той) настоява, защото е „държан“ с
нещо. Миналото на Борисов е дотолкова изпълнено със случки, близки до криминалния
сюжет, че е човек трудно може да приеме, че не е „кривнал“ някъде. И това
кривване да не се води на отчет. Проблемът идва оттам, че вече не се знае къде
са тези отчети. Защото вече излязоха достатъчно данни, че ДАНС реално се е
превърнала в една изпразнена „библиотека“. А самата библиотека е пренесена за
съхранение на по-подходящо място.
Всъщност основният проблем пред Борисов е, че той видимо
има икономически интереси, които са преплетени с ДПС. Вече имах възможността да
опиша действията на коалицията „Булгартабак“, която не само че не е замряла,
но и се възражда с пълна сила:
-
назначаването за финансов министър на
близкия до Пеевски Владислав Горанов;
-
осигуряването на финансов чадър над
контролирани от Пеевски фирми чрез промени в работата на Българската банка за
развитие;
-
натискът от премиер и финансов министър
към съда за бързото фалиране на КТБ;
-
пълният институционално-административен
комфорт, който Пеевски и компания получават в опитите си да овладеят активи на
КТБ.
Всичко това са примери за общия интерес или поне
демонстрирания общ интерес на Борисов и ДПС. А работата на икономическия фронт
няма как да не преминава през политическа зависимост.
Това, че Борисов е „държан“, е повече от ясно. Това, че
самият въпрос дали е зависим изнервя Борисов до нивото да го изкара извън нерви, е
достатъчно показателен. Показателно е, че страхът на Борисов няма да позволи в
България да има реформи. Поне докато той е премиер.
А това, както личи по
реакциите не на аватарите, но на обикновените хора, едва ли ще е още дълго.
Публикации
0 коментара: