вторник, 30 септември 2014 г.

Пеевски и Цонев в нов сезон на „Ликвидирай КТБ“



След като ДПС декларира, че няма нищо общо с банката, няма интереси, няма допирни точки и не познава акционерите, защо толкова бърза да я ликвидира?

Основоположникът на проблемите около КТБ Делян Пеевски бил готов със законопроект за банката, който ще бъде внесен в Народното събрание веднага след конституирането му.
Ако не беше толкова брутално нагло, сигурно щеше да е много смешно. Но всъщност анонсът, дошъл от лидера на ДПС Лютви Местан, хич не е смешен.

Не е смешен, защото подобна политико-икономическа олигархична наглост едва ли би се възприела като нещо нормално във всяка европейска държава. Само заради участието си в атаката срещу КТБ чрез притежавани формално от майка му Ирена Кръстева и маскирани през ирландска фирмичка медии, Пеевски трябваше да е отлетял от политиката. 
Но не. Дебелоочието на Пеевски продължава. Като се добави, че компания в списването на проектозакона за КТБ му е правил не кой да е, а друг корпоративен ДПС активист - Йордан Цонев, широко познат като Данчо Ментата, акцептирането на това тяхно действие за „новина“ преминава отвъд границите на нормалността.
Сценарият на ДПС очевидно предвижда на Цонев да бъде отредена ролята на „мозък“ в този трагикомичен тандем. Ментата е човекът, който представи накратко идеите на законопроекта. Съвсем случайно поле за изява му даде Тошо Тошев, който дължи милиони левове кредит към фирми, близки до КТБ. 
Да ликвидираме банката
От кратките обяснения на Ментата се разбира, че законопроектът всъщност може да съдържа едно-единствено изречение и то е: „КТБ се ликвидира“. Два варианта, сценарии, възможности за опериране, прехвърляне на активи, здрава и болна банка. Всичко това описано надлежно в още невиделия бял свят законопроект са хубави цветни приказки, които да придадат благозвучие на ликвидационната мисия на Цонев и Пеевски.
От поведението на Местан, Цонев и Пеевски личи едно. Те са припряни и действат на лимита. Играта е на живот и смърт. И няма как човек да не се замисли, щом ДПС декларира, че няма нищо общо с банката, няма интереси, няма допирни точки, не познава акционерите, защо толкова бърза да ликвидира банката? Това ще бъде втори опит на „корпорацията ДПС“ да се справи с тази мисия. Първият опит за специално законотворчество по въпроса не мина в предишното народно събрание. 
Какво кара ДПС да бъдат толкова настойчиви? 
Очевидно е, че преки връзки между ДПС-активистите и банката няма да бъдат намерени. Защото висшият клир на „корпорацията“  знае как да се пази. Справка - Христо Бисеров и неговите дълбоко скрити офшорни трансфери. А като стана дума, някой да знае на какъв етап е разследването в прокуратурата по този казус? А някоя Пеевска медия, включително новогравитиращите „24 часа“, „Труд“ и „Преса“, дали се поинтересува, дали направи интервю с водещ прокурор там? Не че нещо, но просто ми омръзна да гледам физиономията на прокурора Гешев. Почва да ми прилича на съветската анимация и пощальона Печкин.
Та забравете директните връзки на ДПС и КТБ. Това дава енергия на Лютви Местан да говори за „цялата истина“ около КТБ. Коя истина, бре Павле?
Истината, че банката беше подложена на унищожителна атака от медиите на ДПС ли?
Истината, че мажоритарният акционер беше сринат с атака от страна на подопечните на „корпорацията“ прокурори ли?
Или истината, че фирми на „корпорацията“ имат все още не върнати кредити към банката и за тях е добре дошло да фалира. 
Примерът
Такава фирма например е „Вили вист“ ЕАД. Дружеството, което е мажоритарен акционер в „Трансстрой холдинг“, който пък контролира 59% от бургаската „Трансстрой“. Фирмата от години се свързва в медийни публикации с депутата от ДПС Йордан Цонев и печели тлъсти държавни поръчки, когато партията на Доган е на власт. По време на тройната коалиция например Министерството на околната среда и водите (МОСВ), контролирано тогава от ДПС, подписа договор за  за 50 милиона лева за брегоукрепване. 
Контролът над това иначе публично дружество се осъществява от „Вили вист“ ЕАД, което дължи 9.9 млн. лв. на КТБ. Номинален собственик на фирмата се води Николай Милев, но според разследване на бургаския сайт flagman.bg зад него прозират интересите на Делян Пеевски. За това говори фактът, че за придобиването на контрола се е погрижил адвокат Александър Ангелов.
Той е човекът, който представлява Пеевски в редица сделки. Участва в борда на ИПК родина, беше представител на компанията при отварянето на офертите за покупката на недостроената административна сграда на НАП на „Цариградско шосе“ и е в надзорния съвет на футболния клуб „Левски“. 
Сумата от 9.9 млн. лв., разбира се, е пренебрежимо малка, дори смешна, за да бъде атакувана една банка заради нея. Но тя е показателна за начина, по който действа „корпорацията“. Става ясно и защо така гръмогласно пледира, че няма нищо общо с КТБ. И иска само истината.
А истината е, че „експертът“ Пеевски, понабрал опит от 24-часовото си пребиваване начело на ДАНС, вече се чувства подготвен и за банкови дела. Зер, след изборите се очаква Иван Искров скоропостижно да освободи кабинета на гуверньор в БНБ. Да вземе да се кандидатира Пеевски. Ще му отива. Както пребори престъпниците начело на ДАНС, така ще се сбори и банкерите. 
А Валерия Велева да почва интервюто с него отсега. Че последния път 24 часа й стигнаха за ДАНС, ама сега не се знае.

понеделник, 29 септември 2014 г.

10-те лъжи на Иво Прокопиев за КТБ - част II



Преди няколко дни описах водещите 5 лъжи на Иво Прокопиев, който е един от най-гласовитите лобисти за фалита на КТБ. В последните две седмици бизнесменът е заел активна позиция на неформален говорител на групите за натиск, които играят за вкарването на банката в процедура по несъстоятелност. Днес ще ви запозная с допълнителните "аргументи", които за по-просто мога да нарека лъжи.

Депозитите на КТБ са структурирани пирамидално

Теорията на Прокопиев е, че банката е структурирана така, че с приходите от привличането нови клиенти се изплащат задълженията към вече съществуващите. Това е класическо изпълнение на схемата на Понци, но „проблемът“ е, че в случая твърдението просто не е вярно. 

Данните от консолидираните отчети на КТБ за последните три завършили финансов години показват, че през 2011, 2012, 2013 г. наистина има  трайно понижение на лихвения спред, но в същото време нетният лихвен доход расте.
Данните в документа за 2011 г. показват, че в резултат на увеличените обеми лихвени активи и пасиви, лихвеният доход е с 32.2 млн. лв. повече, а променената лихвена доходност/цена води до по-нисък нетен лихвен доход с 28.2 млн. лв. Тоест, общото нарастване на нетния лихвен доход изцяло е формирано от по-големия обем лихвени активи и пасиви. 

За 2012 г. цифрите са съответно 20 млн. лв. и 3.4 млн. лв., а за 2013 г. - 25.9 млн. лв. и 35.2 млн. лв. Така намаление на нетния лихвен доход може да се открие само в резултата за 2013 г. Той обаче е очакван предвид преструктурирането на ресурса, към който се е ориентирала банката. 

Според данните в отчета КТБ мотивирано се е прицелила в привличането на дългосрочен депозитен ресурс, който е и по-скъп. Стремежът към привличане на дългосрочен ресурс пък е в пълно противоречие с пирамидалните „бизнес планове“, където целта е да се убедят хората, че за кратко ще спечелят в пъти по-голяма сума от инвестираната.

КТБ е пирамида, защото има раздадени общо 138 кредита

Поредният опит за вкарване на пирамидална връзка в бизнеса на банката е също толкова безпредметен. Спецификата на КТБ винаги е била в корпоративното банкиране и по-специално във финансирането на сектори като енергетика и инфраструктурно строителство, където експозиции в абсолютна стойност са най-големи. Броят кредити (по данни на Прокопиев) е наистина впечатляващо нисък, но не и достатъчен, за да определиш една финансова институция като пирамида. 

КТБ е източена

Теорията тук гласи, че банката е източена, защото фирмите, които са получили кредити, ги изплащат като част от сумите, заделени предварително. Така те не изпадат в просрочие и кредитите не се класират като „лоши“. А пък самите фирми нямали никакво намерение да връщат получените кредити. Без да е кой знае колко логична от икономическа гледна точка, практиката е често използвана от много компании и физически лица. При това далеч не само клиенти на КТБ, а на почти всички търговски банки. Подобна практика позволява на кредитополучателят да си осигури стабилност в плащането на вноските за някакъв период от време, който му се е сторил критичен при подписването на договора за кредит. 

Преотварянето на кредити пък е използвано от самия Прокопиев от дружествата му, консолидирани в „Алфа финанс холдинг“. Косолидираният отчет за 2013 г. например показва, че групата е преотворила кредити за 50 млн. евро, които очевидно не е могла да покрие. Това е ли източване на UniCredit Bank Austria AG?


КТБ е вредна за икономиката

За това твърдение едва ли ще са ми необходими особени аргументи, защото то звучи абсурдно за всеки нормален човек, който няма интерес от фалита на КТБ. Банката е с три последователни отличия за най-динамично развиваща се банка, което ще рече - работеща. Като се добави профилът на банката, който е кредитиране на бизнеса, т.е. добавяне на стойност към икономиката, мисля, че от повече обяснения няма нужда.

Необходими са 6 млрд. (не се знае какво) за да отвори банката

Лъжа, при това плоска. На същата струна съвсем скоро засвири и управителят на БНБ Иван Искров. Ако е вече ясна сумата, която е необходима на банката да заработи, какво точно се очаква от квестори, одитори, адвокати, счетоводители и обикновени дизайнери да изработят, оценят, анализират и издокладват до 20-и октомври?

петък, 26 септември 2014 г.

ДС управлява ПИБ. Затова ли държавата я спаси от фалит?



Досиетата на съсобственика Ивайло Мутафчиев – Камен, и  члена на НС Йордан Скорчев – Олег, са били унищожени през 1990 г. 


Две ченгета има в управата на Първа инвестиционна банка (ПИБ), спасена от фалит преди два месеца чрезналиване на спешна ликвидност от държавата. Това стана ясно от от резултатитена проверката в банката, проведена от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. 

Имената на двамата сътрудници на Държавна сигурност са Ивайло Мутафчиев и Йордан Скорчев. Мутафчиев е един от собствениците ПИБ и зам.-председател, член на Съвета на директорите и изпълнителен директор (1993-1998) и член на Надзорния съвет (1998-2000). Скорчев е член на Управителния съвет и изпълнителен директор (2001-2012), член на Надзорния съвет от октомври 2011 г.

Обявяването на Мутафчиев за ченге от комунистическата политическа полиция не е изненада, тъй като той вече лъсна в ролята си на агент още през февруари тази година. Тогва комисията по досиетата обяви връзките с ДС след проверката на фалиралата „Агробизнесбанк”. 

Ивайло Мутафчиев (1962) е вербуван от Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия през декември 1980 г. като агент под псевдонима „Камен”. Според данните от картона му по това време той е бил навършил 18 години и в ДС са го водили студент.

През 1984 г. е предаден на Първо главно управление на ДС. Според информация на desebg.com  досието на Ивайло Мутафчиев е унищожено през 1990 г. Принадлежността му към ДС е установена с картон  и регистрирането му в регистрационните дневници. 

През февруари 1990 г. досието му е унищожено по време на тайна операция, разпоредена от тогавашния министър на вътрешни работи в правителството на Луканов ген. Атанас Семерджиев.
Роденият в София Мутафчиев завършва международни икономически отношения във ВИИ „Карл Маркс” (днес УНСС) и още по времето на комунизма специализира на Запад.
Работил е като главен дилър в БНБ и е бил един от началниците на дилинг-офиса на банка „Биохим”, в който работи и бъдещият му съдружник Цеко Минев.

Ивайло Мутафчиев влиза в бизнеса през 1990 г., когато заедно със сегашния си съдружник Цеко Минев основават Първа финансова брокерска къща. Тя е регистрирана по Указ 56 за стопанската дейност през 1991 г. с 50 000 долара уставен капитал. Седалището й е на адреса на Първа частна банка - бул. „Стамболийски” 2-а, чиито шефове Венцислав Йосифов и Валентин Моллов също са агенти на ДС. Първоначално капиталът се представлява от Ивайло Мутафчиев, припомня desebg.com.

Той става съдружник или съучредител на редица други финансово-брокерски къщи (ФБК). В „Ралица” – Пловдив е съдружник с пловдивските брокери Христо Александров и Христо Данов.
Мутафчиев е сред учредителите на „Агробизнесбанк” и за известно време неин изпълнителен директор. Напуска я и заедно със съдружника си Цеко Минев  през 1993 г. учредяват Първа инвестиционна банка и влизат в съвета на директорите й.

Според журналиста Григор Лилов най-неизвестният факт около Ивайло Мутафчиев като собственик на банката ПИБ, на „Юлен“ и на „Витоша спорт“ е роднинството му с Тодор Живков, на когото се пада племенник.
Вторият ДС агент в ПИБ е членът на НС и доскорошен изпълнителен директор Йордан Скорчев. Той е бил вербуван като агент на Шесто управление на Държавна сигурност през 1985 г. Псевдонимът му е бил „Олег“. Подобно на Мутафчиев цялото му досие е унищожено през 1990 г. 

ПИБ стана особено популярна в последните месеци като банката, която беше спасена от фалит в края на юни чрез спешна държавна помощ. След масово теглене на пари от банката трезорът спря да обслужва клиенти, а 24 часа след това безпрецедентно действие правителството на Пламен Орешарски реши държавата да емитира спешно дълг, с който да подкрепи банката. 

Министерството на финансите организира аукцион и набраните от него 1.2 млрд. лв. бяха депозирани в ПИБ, за да се спаси. Банката получи редица рестрикции за дейността си, а държаваната помощ беше одобрена от Брюксел. По тази причина от ПИБ се изиска план за преструктуриране, който да покаже, че жизненоспособна банка. Срокът за подаване на този план изтече в края на август. Подробности от него така и не са ясни.