понеделник, 25 август 2014 г.

Случаят КТБ отключи банково монополи

За два месеца под особен надзор банката на Василев се превърна в удобната изтривалка за всички проблеми на банковия сектор

Ако има нещо положително в ситуацията, създала се около КТБ, то това е, че в резултат от нея надникнахме в една от най-сакрално пазените тайни у нас – междубанковите отношения.
Атаката срещу Цветан Василев и банката му отключи истинско банково монополи. Поизлиняли от икономическата стагнация в последните три години, довела до спад в отпусканите кредити и скок на депозитите, големи и не толкова големи банкери тръгнаха на лов. На лов за клиенти и за активи. Други пък взеха да обясняват, че активите на КТБ може и да ги няма”. Може, Хампарцумян, може. Ама може и да ги има, и кво праим, ако ги има?
И се заредиха банкери, които да подритват просналата се на пода банка. Два месеца под надзора на БНБ очевидно не бяха достатъчни за Асоциацията на банките в България да излезе с позиция за случващото се в КТБ. Каквато и да е тя. Вместо това обаче някои банкери нескрито започнаха, прощавайте за израза, да точат лиги. За клиенти, за активи, за бизнес. Или, като кучето на Павлов, просто защото са им показали кокал.
Банкерите и кучето на Павлов
В стил ама аз нали ви казвах главният изпълнителен директор на Обединена българска банка Стилян Вътев коментира пред Преса”, че проблемите на КТБ имали банков генезис, капитализиран политически”. Вътев скоростно застава в позиция на защита на БНБ, която не била виновна за кризата.

Експерти под наем

Това слюноотделяне на Вътев по посока на надзора сигурно си има много добре обясними причини. Аз ще се спра само на две от тях.
Първата и по-прясна от двете е, че негови служители в тотален разрив с добрите практики в защита на конкуренцията получиха достъп от същата БНБ до кредитни досиета в КТБ. Но забележете обяснението: “Служители са в неплатен отпуск и помагат на квесторите в КТБ по молба на Централната банка, която се обърнала за експертна помощ и към други институции.” Просто покъртително.
Втората причина препраща 3 години назад, когато ръководената от Вътев банка попадна в клопката да се превърне в обслужваща банка на Васил Божков. Дали тогава БНБ си е свършила качествено работа по надзора на ОББ? Какъв дял от общия обем на кредитния портфейл достигнаха експозициите към български и офшорни фирми на Васил Божков, г-н Вътев? Каква част от кредитите изобщо няма да бъдат върнати никога? И тогава ли имаше мишоци, които се изпокриха? Отговор на последния въпрос може да даде и просто търсене в Google за изявите на шефовете в ОББ.

Банкерът алХимик

Преди Стилян Вътев да изпадне в тези откровения, както си му се и полага, сезонът на нищоговоренето откри Левон Хампарцумян. Главният изпълнителен директор на УниКредит Булбанк и председател на Асоциацията на банките в България определи, че КТБ била с неустойчив бизнес модел и е избран път на бърз растеж, който не е донесъл успех”. Добро прозрение за инженер-химик.
В интервю за Канал 1 на националната телевизия от 13 август той каза, че за КТБ е имало много информация по медиите, на базата на която някои граждани преценяват, че е рисково да си държат парите там.
Това трябва ли да значи, че председателят на УС на банковата асоциация приема кампанията в Пеевските медии срещу КТБ за добре поднесена информация?

Стабилност

Интересно ми е дали Хампарцумян би се обзаложил, че неговата най-голяма банка ще издържи един bank run. Защото аз съм готов да се обзаложа за обратното.
Но пък е лесно да се правиш на играч, когато картите са свалени.
Истината е, че кризата КТБ на първо място освети лъжата за това колко е стабилна и ликвидна банковата система в България. Тя общо взето се крепи на двуседмични публикации в медии и атака през прокуратурата.

Тези два фактора явно са достатъчни една банка да падне, а втора да отиде в реанимация. Сигурно за това оцелелите банкери днес изглеждат мното предани на БНБ. И много убедени в професионализма й. Но май са единствените, убедени в това

петък, 15 август 2014 г.

Кой източва Булгартабак банк




Все още никоя българска институция не се е заела да разбере чия собственост са 80% от цигарената компания. Защо ли?

Годишен оборот от около 500 млн. лв. и печалба от близо 100 млн. лв. Цифрите, предполагам, не ви звучат лошо. На тях биха могли да завидят поне половината банки у нас. И все пак тези цифри явно не са достатъчно атрактивни за държавата, защото все още няма институция, поинтересувала се кой стои зад тези цифри и кой притежава дружеството, което ги постига

Пеевски в свободен тръст
Става дума, разбира се, за Булгартабак”. Компанията, за която всички знаят, че е на Делян Пеевски, но никой не иска да го каже. А не иска да го каже, защото държавните институции са впрегнати в това да бранят мъглата над собствеността в структуроопределящата компания. “Булгартабак” или по-скоро коалицията около нея е причината, която може да доведе до падането на четвъртата по активи банка у нас. “Булгартабак” е компанията, която може да доведе до неизпълнението на част от акцизните цели в бюджета

Но КОЙ и КАКВО е Булгартабак

“Булгартабак” е банката на Делян Пеевски. Така най-просто може да се определи връзката между компанията и ДПС депутата. А че Пеевски е крайният собственик на цигарената фабрика, едва ли трябва да имаме съмнения. Каза го мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев, а той някак си ги разбира тия неща”. Че собствеността на Пеевски над “Булгартабак” е ноторно известен факт, обяви и един от отстранените в момента изпълнителни директори на КТБ.
И след всичките тези признания у нас все още няма институция, която да се заеме и провери дали това е така. Защото официалната версия за цигарената компания е съвсем различна

"Булгартабак" беше приватизиран през 2011 г. за сумата от 100 млн. евро от регистрираното в Австрия специално за целта дружество BT Invest. За него беше обявено, че е индиректна собственост на руската инвестиционна компания VTB Capital. Още тогава за избрания метод на приватизация имаше критика, че не осигурява прозрачност на купувача. Появиха се и индикации, че руското участие е портфейлно и ще приключи много бързо с продажба към български собственик

По следите на замазания собственик

И продажбата не закъсня. През март 2014 г. Комисията за защита на конкуренцията одобри придобиването на контрол над BT Invest от страна на регистрираното в Лихтенщайн Livero Establishment. Само преди месец пък към Livero се приши още една лихтенщайнска офшорка -  Woodford Establishment.
Скандалното в решението на КЗК беше, че тя не разгледа сделката на офшорките, тъй като не става въпрос за придобиване между предприятия и следователно няма концентрация на бизнес. В официалното си съобщение по случая антимонополната комисия обяви, че според проверката й макар купувачът да е компания, контролът върху нея е на физическо лице. Затова и КЗК свободно може да абдикира от отговорностите си. Самото име на физическото лице беше заличено от официалното решение на КЗК. Това не е нарушение на закона, но се приема, ако засегнатата страна го поиска категорично. Очевидно тази информация е била особено чувствителна за купувача

Мъглявината "Булгартабак"
Преди да се стигне до физическото лице обаче има цяла върволица от офшорки. Собственик на Livero Establishment e регистрираното в свободната зона на Дубай дружество TGI Middle East FZE. То пък е притежание на Prest trade Ltd., за което няма информация къде е регистрирано. В свое разследване "Капитал"установи, че Prest trade също е регистрирано в безмитната зона в Дубай. Мястото най-вероятно е предпочетено, защото достъп до фирмените данни там имат само собственици и представляващите дружеството. 

Така информацията за физическото лице, което без да има икономическа дейност е способно да придобие една от най-големите компании в България, се оказа заключена. От това обаче не се впечатли прокуратурата, която би трябвало да установи дали не става дума за пране на пари. Не се поинтересува и ДАНС, която също би трябвало да се грижи за предотвратяването на прането на пари и на подобни икономически престъпления. Не направи впечатление и на Националната агенция за приходите, че има физическо лице без доход, способно да купи предприятие от такъв мащаб

Но може би всичко зависи от лицето. И фигурата му му. Корпулентната му фигура, както лицето само се описа наскоро.

Булгартабак банк

След като загуби основния си източник на финансиране през КТБ, или по-точно след като на Цветан Василев му писна да налива пари в кацата без дъно Пеевски, ДПС депутатът отчаяно се нуждае от “Булгартабак” като разменна монета. Пеевски може да търгува компанията както политически, така и икономически. Политически е ясно. Бизнесът по изкупуването и търговията с тютюн е точно в десетката за избирателите на ДПС. Избиратели, които носят гласове, а гласовете - влияние при политическите пазарлъци

Икономическата роля на  “Булгартабак” за Пеевски е още по-голяма. Използвайки приходите от компанията и активите й като средство за обезпечение, той може да намери ония така необходими му средства, след като Василев врътна кранчето.
Булгартабак банк можем да наречем и Пеевски банк. Пеевски се нуждае от парите на дружеството и прави всякакви еквилибристики, за да ги усвои. Доказателствата за това са текущото финансово състояние на дружеството и решенията от спорното общо събрание на акционерите от края на юни 2014 г. Решения, които до голяма степен и допринесоха за случая КТБ.

Цифрите 

Отчетът на “Булгартабак” за полугодието на 2014 г. показа катострофален спад на резултатите. Холдингът има 28.84 млн. лв. приходи в края на юни 2014 г. спрямо 107.56 млн. лв. за същия период на миналата година. Печалбата му преди облагане с данъци е 10.24 млн. лв. при 84.89 млн. лв. към шестмесечието на 2013 г. Нетният резултат се понижава до 9.2 млн. лв. спрямо 82.4 млн. лв. година по-рано. Излиза, че “Булгартабак” катастрофира. Данните обаче в голямата си част се дължат на липсата на капитализация от холдинга спрямо дъщерните му дружества. Това, което се случва, е класички случай на наказание от мажоритарния акционер към миноритарните му партньори. А той се изразява в изкуствено или нетипично за компанията свиване на резултата в холдинговото дружество. Голяма част от натрупвания преди това в холдинговата компания резултат сега се осребрява през дъщерните дружества.

Едва ли е случайно, че докато собствеността в Булгартабак се контролираше от VTB Capital, резултатите на дружеството растяха, а веднага след промяната катастрофираха.

При това без видима пазарна причина. Е, има и една разлика. Ноторно известен факт е, че ноторно известният собственик на цигарения холдинг имаше почти безконтролна власт над предишното правителство. А това означава и контрол над митниците, данъчните и приходната агенция. Все институции, призвани да се бъркат във финансите на дружество като “Булгартабак”. 

Но за митническите драми и сръбските проблеми на цигарения холдинг очаквайте скоро.