Сигналът на „Биволъ” за големи експозиции на банката към
свързани лица предизвика бурна активизация на ведомствените тролове, кълнящи се
в стабилността на банката
Една-единствена публикация, при това далеч от стандарта
за „критичен текст“, предизвиква торнадо във форуми и социални мрежи в интернет
от петък насам. Орди от тролове налазиха
всяка медиа, позволила си да цитира и разкаже повечко за тази публикация.
Накратко
Сайтът „Биволъ” публикува в петък текст, в който обяснява, че е предоставил в БНБ информация, касаеща сделки (кредити) със
свързани лица на Първа инвестиционна банка и собствениците й. Без да съм чел сигнала, мога да се обзаложа, че в тези сделки
участват редица офшорки, регистрирани предимно в Кипър, където ПИБ разполага с
виртуален клон (за това какво е виртуален клон в Кипър, каква е ролята му и за
какво се използва от български банки, очаквайте скоро в блога ми).
В текста си „Биволъ”
казва, че БНБ е приела сигнала и е заявила, че ще го провери. Статията е цитирана в „Капитал” и в няколко броящи се на пръсти медии. Последва
истинска офанзива на читателски коментари в медиите, отразили новината. Като по
сигнал цели роти от „читатели” се възмутиха от „инсинуациите“ на „Биволъ”,
непрофесионализма на „Капитал” да цитира „Биволъ” и т.н.
За какво иде реч
Собствениците на сайтовете, в които се наредиха ордите
защитници на ПИБ, лесно могат да направят справка дали това са читатели
„случайно“ използващи няколко IP адреса. И без тази извадка обаче е повече от очевидно, че
читателските коментари са съмнително сходни, захаросани и използващи ключови
фрази. Най-просто казано, форумните тролове са захранени с няколко опорни
точки, които преразказват до втръсване. Правят го в пълен синхрон навсякъде,
където има ключова дума „ПИБ“.
5-те опорни точки
Без претенции за особена прецизност, в посланията на
троловете могат да бъдат откроени 5 опорни точки, които очевидно са им били
подадени от кораба-майка. Около тях се въртят всичките коментари.
|
Добре позната атмосфера пред ПИБ |
1. ПИБ е
стабилна, защото Европейската комисия го потвърди. Щом европейците го казват,
вие какво искате?
Това обаче е директна лъжа. ЕК никога не се е изказвала,
че „ПИБ е стабилна“. От лаконичното прессъобщение на ЕК по повод одобряването
на държавната помощ в размер на 900 млн. за ПИБ става ясно, че европейските чиновници
приемат, че подкрепата е в съответствие с правилата на ЕС за държавна помощ. И че мерките са били необходими за запазване
на стабилността на българската икономика и финансова система.
2. ПИБ си е
добре и има само едни лоши хора, които се опитват да я съборят.
В съобщението си ЕК категорично, при това на няколко пъти
описва, че държавната помощ е одобрена само след като е представен план за
преструктуриране на дейността на банката. Това на чиновническия език означава,
че банката категорично има проблемен бизнес модел и се нуждае от промяна, за да
„продължи да бъде жизнеспособна в дългосрочен план, без да се нарушава
неоправдано конкуренцията на вътрешния пазар“.
3. ЕК
провери кредитния портфейл на ПИБ и го одобри.
Това също е категорична лъжа. ЕК няма правомощия, пък и
цел, да проверява кредитните портфейли на която и да е кредитна институция в
ЕС. Тревожно е, че теорията как чиновниците в ЕК са одобрили кредитния портфейл
на банката на няколко пъти е лансирана не само от някой професионален трол, а
от новия съветник на икономическия министър Лукарски – Владимир Каролев.
4. ЕК е
следила ПИБ 5 месеца и в детайли е изследвала дейността й, нейния бизнес и този
на акционерите й.
От съобщението на ЕК много ясно се разбира, че банката е
предоставила план за преструктуриране на 12 ноември. Т. е. между решението за
одобрение и удължаване срока на държавната помощ за ПИБ и момента, в който ЕК
се е запознала с това как банката ще променя бизнеса си, са изминали по-малко
от 2 седмици. А това е срок, в който никакъв план не може да бъде изследван
внимателно. Т.е. или ЕК е одобрила план, за който българските институции – МФ и
БНБ са декларирали, че е работещ, или планът е толкова козметичен, че може да
бъде прегледан буквално на коляно.
5. ПИБ е
оцеляла сама, при това два пъти.
Имаше обаче
по-голяма намеса – от страна на държавата, която чрез финансовия министър на
Орешарски, сегашния депутат от ДПС Чобанов емитира държавен дълг, парите от
който депозира в ПИБ.
Това, разбира се, беше правилен ход, за да не рухне
банковата система, за която управителят на БНБ ни обяснява от няколко години,
че е супер ликвидна и стабилна.
В цялата история около ПИБ обаче има няколко пропуска в
опорните точки.
|
Най-доходният актив - кредитиране на ДПС обръчите |
|
|
|
|
1. Очевидна
ДПС-връзка в спасяването на банката. Ако сте чели мои публикации, банката се
превърна в основен кредитор на компании, които имат всички белези да
принадлежат към обръчите на Доган и Пеевски. С цесии и директно рефинансиране
тези компании прехвърлиха задълженията си от КТБ към ПИБ. Остава въпросът дали
това прекредитиране няма нещо общо и с различния държавен подход към двата
идентични казуса – ПИБ и КТБ.
2. Отричането
на данните за продължаващ отлив на депозанти от ПИБ. „Биволъ” цитира данни за
над 300 млн. лв., изтеглени от граждани и фирми между края на юни и септември.
Моите сметки показват, че сумата е с близо 1/3 по-малко. Не това е най-важното.
Тревожното е, че този отлив не спира въпреки агресивната рекламна и
маркетингова кампания на ПИБ през цялото лято. Очевидно е, че банката има
проблем с имиджа и той трябва да бъде разрешен с действия на мениджмънта й и на
контролните институции.
3. БНБ
очевидно се страхува да огласи има ли допълнителна проверка в ПИБ. След като
банката ще ползва държавна помощ , тя трябва да бъде „разкостена“ от проверки.
И тук идват няколко въпроса:
-
Защо не бъдат огласени големите
кредитополучатели и депозанти в ПИБ, подобно на призивите на ДПС за КТБ?
-
Какво са показали регулярните проверки
на БНБ в ПИБ? Сигурно са показали същото, каквото и в КТБ.
-
Ще бъде ли проверено качеството на
обезпеченията в ПИБ по методиката и стандартите, по които беше проверено в КТБ?
Ако няма да бъде проверявано, защо?
Страхува ли някой БНБ?
5 коментара: