вторник, 12 август 2014 г.

Искров и правителството работят за нов bank run



Как иначе да може да се обяснят лавирането по казуса КТБ и практическият отказ от изпълнение на ангажимента по гарантиране на депозитите


От Искров се очаква едно - да намери работещо решение
Българската народна банка и държавата в лицето на правителството очевидно са се заели със задачата да осигурят нов bank run. Иначе казано, институциите зорлем се опитват да изкарат хората на опашки пред банките.

Как иначе да си обясним това „кърваво писмо“ на управителя на БНБ Иван Искров (Искров, ти още ли не си си подал оставката?) и служебния министър на финансите Порожанов до ЕК. С него те информират генералният директор на Генерална дирекция "Вътрешен пазар и услуги" в Европейската комисия Джонатан Фаул, че по случая КТБ „ще се спазва българското законодателство“. Като оставим настрана безумицата да обясняваш, че националното законодателство има превес над единното европейско, и да „светваш“ висш европейски чиновник за нашенския закон, в писмото има поредици смущаващи сигнали. Това, което казва тандемът Искров – Порожанов, на практика е:

1.      Европейските правила в България не важат, защото си имаме наши.
2.      Гарантираните депозити в България са „гарантирани“ само на хартия.
3.      За да изпълни отговорностите си, държавата ще се нуждае от специално законодателство
4.      Забравете т.3, защото няма парламент.
5.      Забравете и останалите точки, след като прочетете т.3.

Искров и Порожанов са изчислили, че в момента натрупаните суми във Фонда на гарантиране на влоговете (ФГВ), които са около 2.10 млрд. лв., не могат да покрият гарантираните по закон депозити в двете банки от групата на КТБ. А те са близо 3.7 млрд. лв. в КТБ и 55.1 млн. лв. в Търговска банка „Виктория". Така недостигът е над 1.6 млрд. лв. Не става ясно обаче да се работи по вариант, при който този сценарии изобщо отпада. Оздравяване на банката, ликвидна подкрепа, изкупуване от друга банка, преразпределяне на акционерното участие...Варианти, които вече бяха посочени от хора с познания в банковия бизнес и забележете – с морал. 

Искров, а ти още ли не си си подал оставката?

Какво обаче казват двамата герои с всички тези сметки? Казват, че държавата няма пари или няма механизъм да спази дори собственото си законодателство, което двамата цитират. Защото тандемът говори, че дори ако се приложи мярката банките да бъдат задължени да внесат авансово дължимите си вноски във Фонда, то пак няма да има пари. Единтвеният сценарий очевидно е финансиране през бюджета.
Добре де, но нали именно държавата определи каква да бъде вноската на търговските банки във Фонда. Кой и как направи изчисленията в БНБ така, че да няма достатъчно пари за покриване на гарантираните депозити? Или тези „изчисления“ бяха така направени от регулатора, че да обслужат лобито на търговските банки, а сега ситуацията е „бау“.

Към всичките странности трябва да се добави още една – какво се случи със средствата от извънредния спешен аукцион на ДЦК, от който бяха набрани 1.23 млрд. лв. от 1 юли. Според невразрачното прессъобщение на Министерство на финансите, изпратено ден по-късно, със „средствата от заема е осигурен първият транш на ликвиден буфер за реакция на спекулативни атаки срещу няколко български банки“. Колко е бил първият транш и кои са банките? Едната я знаем – казва се Първа инвестиционна банка и в рамките на 5 години се спасява от държавата за втори път. 

И така, къде е депозиран остатъкът от ликвидния буфер? Колко е той и защо не се използва за покриване на дупката във Фонда? Потенциалният отговор на въпроса е служебен – трябват промени в законодателството. 

Но докато БНБ и служебно правителство дават само служебни отговори, те дават и ужасно тревожни сигнали. Сигнал, че нямат компетенции и сили да се справят. Сигнал, че държавата няма финансови възможности да покрие ситуацията. Сигнал към клиентите, че депозитите им не струват пукната пара, нищо че са гарантирани.

А с тези действия волно или неволно могат да направят само едно – да извадят хората отново пред банковите клонове. И не че не се справят успешно. Последните данни на БНБ към края на юни показаха отлив на депозити от близо 1 млрд. лв. само за месец. 

Общата сума на депозитите на домакинствата до 1 000 лв., които са и най-много, се понижава с 3.5% спрямо първото тримесечие. Сумите от 1 000 лв. до 2 500 лв. и тези от 2 500 лв. до 5 000 лв. също намаляват, съответно – с 1.1% и 1.2% на тримесечна база. Понижение от близо 1% има и при депозитите между 40 хил. и 50 хил. лв. А това означава, че оттеглящите се от пазара на депозити подплашени клиенти са най-малките.  Данните показват и друга тенденция – към превалутиране на спестяванията. Към края на юни влоговете на домакинствата в евро са се увеличли със 131 млн. лв. за един месец , а на фирмите - с 221 млн. лв. спрямо края на май. Сумите, макар и да са минимални на фона на цялата депозитна база, показват ясна тенденция, че хората нямат доверие в лева. Сигурно някой в БНБ все пак си е направил труда да проследи как реагира и валутният пазар в „онези два“ поредни петъка през юни. Ако не са си направили този труд, толкова по-зле. Защото в паниката тогава левът се прости за часове с близо 10% от стойността си в котировките на обменните бюра.

И въпросът сега е кой толкова настойчиво се опитва да създава напрежение във вложителите, че парите им не са защитени, макар и на книга да са? И как ще излезе от тази ситуация? Всъщност дали изобщо иска да излиза от нея или целта е да я задълбочава?

Искров, а ти още ли не си подал оставка?
 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.